Кремация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кремация в Бали
Дакма

Кремация се нарича процеса на полагането на тялото на покойник в специално изградена за целта пещ, наречена крематориум и изгарянето му, в резултат на което от тялото остават основните оставки във формата на прах и газообразно състояние. Останките от тялото се поставят след смъртта в урна.

Кремацията е свързана с урбанизацията и културата на едно общество. Кремацията е широко разпространена в Западна Европа - например в 2008 г. в Швеция са кремирани 75% от починалите хора, в Дания 76%, В Великобритания 74%, Германия 43% и Япония 99%. [1] След кремацията остават средно около 5 кг. прах от средностатистически труп.

Християнски и други религиозни традиции[редактиране | редактиране на кода]

Арийската зороастрийска традиция разглежда кремацията като светотатство. Всеки труп, а и всичко свързано със смъртта, се считало за свързано с нечистите сили. Поради това, трупът не трябвало да има допир с чистите земя, вода и особено със свещения огън. Именно заради това, е съществувал специфичен маздеистки ритуал, който повелявал мъртвите да се оставят на хищните птици в специално построени за целта кръгли кули, наричани дакми или кули на мълчанието. Най-отгоре дакмата изглеждала като стъпаловидна дупка с кладенец по средата. В три концентрични кръга били разположени вдлъбнатини за телата на умрелите. Най-горният бил за мъжете, средният - за жените, и вътрешния - за децата. Специални служители донасяли и поставяли във вдлъбнатините голите тела, изяждани от лешоядите. След това хвърляли костите им на дъното на кладенеца. Според зороастризма, това место било проклето и принадлежало на девите, които се събирали там и устройвали своите игри. Вярващите трябвало всячески да избягват това място.[източник? (Поискан преди 31 дни)] Мъртвите принадлежали на свещеното Слънце, носител на живота и отъждествявано и символизиращо дървото на живота. [2]

В Европа кремацията започнала изпърво да се прилага в Древна Гърция, явно взаимствана от финикийците. Древните гърци вярвали, че изгарянето помага на мъртвите в задгробния живот. Останките, по сходен пунически обичай се съхранявали на особенни маста, наричани колумбарий.[източник? (Поискан преди 31 дни)]

Християнската традиция разглежда и счита кремацията за езически ритуал, ето защо мъртвите започнали да се погребват в гробове. Към 400 г. повечето европейски народи приемат светото кръщение и ако някои са практикували кремацията, се отказват от нея. През 785 г. под страх от смъртно наказание, Карл Велики забранява кремацията и тя остава повсеместен спомен за почти хилядолетие в цяла Европа.[източник? (Поискан преди 31 дни)]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.krematorio.com/index.php?/en/ Finnish Cremation Foundation
  2. Токарев, Сергей. Религията в историята на народите, Маздеизъм, Маздеисткият култ, стр. 228-229. Народна младеж, 1983, София.