Креси (броненосен крайцер, 1899)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Креси“
HMS Cressy
Броненосният крайцер „Креси“
Флаг Великобритания
Клас и типБроненосен крайцер от типа „Креси“
ПроизводителFairfield Shipbuilding в Говън, Великобритания
Служба
Заложен12 октомври 1898 г.
Спуснат на вода4 декември 1899 г.
Влиза в строй28 май 1901 г.
Потънал22 септември 1914 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост12 000 t (нормална);
12 193 t (пълна)
Дължина143,87 m
Дължина между перпендикулярите
134,1 m
Ширина21,18 m
Газене7,92 – 8,3 m
Броняна борда: 51 – 152 mm;
на палубата: 25 – 76 mm;
траверси: 127 mm;
на кулите: 152 mm;
каземати: 127 mm;
на бойната рубка: 305 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
30 водотръбни котли Belleville
Мощност21 200 к.с. (15,6 МВ)
Движител2 гребни винта
Скорост21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване
7200 морски мили на 10 възела ход
Автономност30 денонощия
Екипаж760 души
Кръстен в чест на:Битка при Креси
Въоръжение
Артилерия2×1 234 mm;
12×1 152 mm;
14×1 76 mm;
3×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
2×1 457 mm ТА[1]
„Креси“ в Общомедия

Креси (на английски: HMS Cressy, Кораб на Негово Величество „Креси“) е броненосен крайцер, главен кораб на едноименният тип крайцери, построени за Кралския флот на Великобритания в края на 19 и началото на 20 век.

След влизането си в строй служи в Китайската станция. През 1907 г. е преведен в Северноамериканската и Западноиндийска станция, от 1909 г. – в резерв. Изваден от резерв в началото на Първата световна война, има незначителна роля в сражението в Хелголандския залив няколко седмици след началото на войната. На 22 септември 1914 г. „Креси“, заедно с два еднотипни кораба е торпилиран и потопен от немската подводница U-9, жертви сред екипажа са 560 души.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Проектната водоизместимост на „Креси“ е 12 190 t (12 000 дълги тона). Кораба има обща дължина 143,9 m (472 фута), ширина 21,3 m (69 фута 9 дюйма) и проектно газене при пълна водоизместимост 8,2 m (26 фута 9 дюйма). Задвижва се от две 4 цилиндрови парни машини с тройно разширение, всяка въртяща един вал, с обща мощност 21 000 индикаторни конски сили (15,66 kW) и скорост 21 възела (39 km/h; 24 мили в час). Парата се изработва в 30 водотръбни котли „Белвил“. На ходовите изпитания „Креси“ развива ход от 20,7 възела (38,3 km/h; 23,8 мили в час), ставайки най-бавният кораб от своя тип[1]. Максималния запас въглища е 1600 дълги тона. Численността на екипажа е между 725 до 760 офицера и матроса[1].

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър е представен от две 9,2 дюймови (234 mm) оръдия в еднооръдейни кули на носа и кърмата. Установките имат ъгъл на възвишение до 15°, което осигурява за 170 kg им снаряди максимална далечина на стрелбата равна на 14 200 m. Средния калибър се състоот дванадесет 6 дюймови (152 mm) оръдия Mk VII, които са разположени в каземати по бордовете. Осем от тях се намират на главната палуба и могат да се използват само в безветрено време. Те изстрелват 45,4 kg снаряди и имат максимална далечина на стрелбата, равна на 12 200 ярда (11 200 m). Дванадесет 12 фунтови оръдия са предназначени за защита от миноносци, осем в каземати на горната палуба и четири – в надстройката. На крайцера има два подводни 18 дюймови (457 mm)[ком. 1] торпедни апарата[1].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Круповска броня. Главния брониран пояс е с дебелина 152 mm и височина 4,5 метра, отпред и отзад се затваря от броневи траверси с дебелина 127 mm. Бронираната палуба има дебелина 25 mm, а от кърмовия траверс към кърмата 76 mm. Бронята на кулите е 152 mm, бронята на казематите е от 127 до 51 mm, на бойната рубка – 305 mm. Дължината на бронирания пояс е 70 m[1].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

„Креси“, който носи името си в чест на победата на англичаните при Креси, е заложен на стапелите на Fairfield Shipbuilding в Говън (Шотландия) на 12 октомври 1898 г. и е спуснат на вода на 4 декември 1899 г. След приключване на ходовите изпитания постъпва във флота на резерва в Портсмут на 24 май 1901 г. В началото на октомври 1901 г. отплава от метрополията и пристига в Коломбо на 7 ноември, а след това се насочва за Сингапур, където пристига на 16 ноември. От 1907 до 1909 е на Северноамериканската и Западноиндийска станция, със завръщането му в Англия е отнесен към резерва.

Скоро след започването на Първата световна война (август 1914 г.) кораба влиза в състава на 7-а крайцерска ескадра на Кралския флот. Ескадрата се занимава с патрулиране в Северно море, пред нея е поставена задачата поддръжка на есминците и подводниците, базирани в Харич, които защитават източната част на Ла Манш – маршрута за доставки между Англия и Франция. По време на битката в Хелголандския залив, на 28 август, кораба е част от „крайцерски отряд С“ (на английски: Cruiser Force C), в резерва, и не участва в бойните действия. След битката контраадмирал Артур Кристиан заповядва на „Креси“ да вземе на борда 165 не ранени немски пленници.

Гибел[редактиране | редактиране на кода]

Схема на атаката
Картината „Потопяването на „Креси““

Сутринта на 22 септември „Креси“, „Абукир“ и „Хог“ патрулират, без съпровождение на есминци, тъй като последните са принудени да се скрият от лошото време. Трите крайцера плават в килватерен строй със скорост 10 възела, с дистанция 2000 m помежду им. Те не очакват подводна атака, но има поставено наблюдение и едно оръдие по всеки борд се намира в постоянна готовност да атакува всеки открит вражески кораб.

Германската подводница U-9 на капитан-лейтенанта Ото Вединген има задачата да атакува британските транспорти в източната част на Ла Манш, но е принудена да смени позиция и да търси укритие от бурята. Германския командир забелязва британските кораби на дистанция, когато вече е възможно да ги атакува с торпеда. Той, обаче, решава да се приближи, за да използва по-ефективно използване на торпедното оръжие. В 06:20 ч. Ведиген изстрелва едно торпедо по „Абукир“. Торпедото поразява крайцера в десния борд в района на машинното отделение; командира на „Абукир“ решава, че крайцера се е натъкнал на мина, за това и заповядва на другите кораби да се приближат, за да приемат ранените. „Абукир“ започва бързо да се накренява и в 6:55 се преобръща, независимо от взетите мерки по контранаводняване на отсеци.

Когато „Хог“ се приближава към потъващия крайцер, неговият командир Уилмот Никълсън разбира, че атаката е на подводница и сигнализира на „Креси“ да търси перископ. По това време от „Хог“ хвърлят във водата всичко, което може да стои над водата и така да помогнат на намиращите се във водата моряци на „Абукир“. Спрелият и пуснал всичките си лодки „Хог“ е поразен от две торпеда около 6:55 ч. Освободената от теглото на торпедата U-9 временно се показва на повърхността, но след това отново се потопява. „Хог“ се преобръща приблизително десет минути след като е ударен, и в 07:15 ч. потъва.

„Креси“ опитва таран на подводницата, но неуспешно, след което възобновява спасителните работи. В 07:20 торпедо настига и него. Ведиген дава двуторпеден залп, но в „Креси“ попада само едно от торпедата. Ведиген решава да атакува противника с последното останало му торпедо. U-9, описва полукръг, заобикаля крайцера от другия борд и стреля. Торпедото уцелва левия борд и предизвиква взрив на няколко от котлите. „Креси“ получава силен крен, след това се преобръща и потъва в 07:55 ч. В 08:30 на помощ на оцелелите пристигат няколко холандски кораби, по-късно към тях се присъединяват британски риболовни траулери. Общите загуби на англичаните са 1459 души (62 офицера и 1397 редови), сред загиналите са и 560 моряка на „Креси“. 837 души са спасени.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фактическия ∅ на торпедото е 17,72 дюйма (450 mm)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Cressy (1899) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​