Крибул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крибул
Kribul.jpg
Село Крибул
Общи данни
Население 361 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,029 km²
Надм. височина 825 m
Пощ. код 2951
Тел. код 07541
МПС код Е
ЕКАТТЕ 39726
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сатовча
Арбен Мименов
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Крибул
Ибраим Шишков
(ДПС)
Крибул в Общомедия

Крибу̀л е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Крибул се намира в планински район. Селото е разположено източно от Бистрица на север от село Боголин. То попада в историко-географската област Чеч.

История[редактиране | редактиране на кода]

Крибул има дълга история. Селото съществува още от древни времена. За това свидетелстват тракийските гробове, които се разкриват от жителите на селото, докато обработват градините си. Вероятно е Крибул да е наследник на обезлюденото село Букорово или да е приютило преселници от него.[1]

В 19 век Крибул е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Крабул (Kraboul) е посочено като село с 50 домакинства и 140 жители помаци.[2] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Крибул (Крабулъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 550 българи-мохамедани[3]. Според Стефан Веркович към края на 19 век Крибул (Крабул) има мюсюлманско мъжко население 180 души, което живее в 50 къщи.[4]

Вследствие на Балканските войни, от 438 жители през 1910 година, в селото през 1920 година са останали само 217.[5]

През 1899 година селото има население 290 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[6] Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Абланица, Боголин и Крибул живеят 1692 помаци.[7]

Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Крибул е било съответно 218, 170, 227 и 254 души.[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Крибул се състои от помаци и изповядва исляма.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • ОУ „Светлина“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

При археологически проучвания край Крибул са открити средновековен некропол и късносредновековна църква,[9] сред руините на изчезналото село Букорово. Крибул е известно и с това, че е единственото село в Чеча, в което има открити следи от развитие на средновековна черна металургия.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник
Уикиизточник разполага с народно творчество от Крибул
  1. Михайлов, Стамен. Църквата при с. Крибул, Благоевградски окръг. // Родопи (11). 1969. ISSN 0861-1327. с. 16-18.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  3. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
  4. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  5. Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 106.
  6. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7. // Pomak News Agency, 2012-01-02. Посетен на 2012-01-03.
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  8. Отдел „Статистика на населението“. Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, Централно статистическо управление, 1960. с. 16.
  9. Гоце Делчев - Археологически обекти и места
  10. Георгиев, Георги Костов. Старата железодобивна индустрия в България. София, БАН, 1978. с. 135.
     Портал „Македония“         Портал „Македония