Крива круша (община Чашка)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Крива круша.
|
Крива круша Крива Круша |
|
|---|---|
| — село — | |
  Крива круша |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 559 m |
| Население | 2 души (2002) |
| Пощенски код | 1413 |
| МПС код | VE |
Крива круша (на македонска литературна норма: Крива Круша) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес. Църквата в селото е „Света Богородица“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Крива круша е село във Велешка кааза, Нахия Азот на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Крива круша (Criva Croucha) е посочено като село с 13 домакинства и 54 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Крива Круша има 155 жители, всички българи християни.[3]
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крива круша (Kriva-Kroucha) живеят 152 българи екзархисти.[4] През 1907 година деецът на сръбската пропаганда в Македония войводата Йован Бабунски изпраща заплашителни писма до селяните от Крива круша да се откажат от Българската екзархия.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Крива круша са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Крива круша (Krivakruša) като българско християнско село.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Крива круша
Арсо Панов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Чашкарска парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008. Посетен на 28 април 2015.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182 - 183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 291-292.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.
| |||||||||||
Портал „