Крива круша (община Чашка)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Крива круша.
|
Крива круша Крива Круша |
|
|---|---|
| — село — | |
  Крива круша |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 559 m |
| Население | 2 души (2002) |
| МПС код | VE |
Крива круша (на македонска литературна норма: Крива Круша) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес. Църквата в селото е „Света Богородица“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Крива круша е село във Велешка кааза, Нахия Азот на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Крива круша (Criva Croucha) е посочено като село с 13 домакинства и 54 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Крива Круша има 155 жители, всички българи християни.[3].
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крива круша (Kriva-Kroucha) живеят 152 българи екзархисти.[4] През 1907 година деецът на сръбската пропаганда в Македония войводата Йован Бабунски изпраща заплашителни писма до селяните от Крива круша да се откажат от Българската екзархия[5].
При избухването на Балканската война в 1912 година двама човека от Крива круша са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Крива круша (Krivakruša) като българско християнско село.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Крива круша
Арсо Панов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Чашкарска парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008. Посетен на 28 април 2015.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 182 - 183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp.118-119.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 291-292.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.849.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.
| |||||||||||
Портал „
