Крива река (приток на Провадийска река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Крива река.

Крива река
Bulgaria Shumen Province relief location map.jpg
43.4964° с. ш. 26.9169° и. д.
43.2986° с. ш. 27.215° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Шумен
Община Венец
Община Хитрино
Община Каолиново
Община Никола Козлево
Община Нови пазар
Дължина 48 km
Водосборен басейн 218 km²
Отток 0,22 m³/s
Начало
Място от с. Дренци,
Община Венец
Самуиловски височини
Координати 43°29′47.04″ с. ш. 26°55′00.84″ и. д. / 43.4964° с. ш. 26.9169° и. д.
Надм. височина 456 m
Устие
Място ляв приток на Провадийска рекаЧерно море
Координати 43°17′54.96″ с. ш. 27°12′54″ и. д. / 43.2986° с. ш. 27.215° и. д.
Надм. височина 82 m

Крива река (до 29 юни 1942 г. Ири дере)[1] е река в Североизточна България, област Шумен – общини Венец, Хитрино, Каолиново, Никола Козлево и Нови пазар, ляв приток на Провадийска река. Дължината ѝ е 48 km.

Крива река води началото си под името Габришка река от западния край на село Дренци, община Венец в Самуиловските височини, на 456 m н.в. До село Църквица тече на изток в дълбока, на места проломна долина между Войводското плато (Сърта) на юг и Лудогорското плато на север. След село Църквица завива на юг и долината ѝ значително се разширява, като в този си участък разделя Войводското плато (Сърта) на запад от платото Стана на изток. Влива се отляво в Провадийска река на 82 m н.в. при село Енево.

Площта на водосборният басейн на Крива река река е 218 km2, което представлява 10,2% от водосборния басейн на Провадийска река. На север и изток водосборният басейн на реката граничи с водосборните басейни на реките Канагьол и Суха река притоци на Дунав, а на юг – с водосборния басейн на самата Провадийска река. основен приток – река Серсемдере (десен приток)

Крива река е с дъждовно-снежно подхранване, с максимален отток през февруари-март, а минимален – август-септември. Средният годишен отток при град Нови пазар е 0,22 m3/s

По течението на реката са разположени 1 град и 7 села:

Водите на реката основно се използват за напояване – язовири „Габрица“, „Стоян Михайловски“ и др.

На протежение от 20,6 km, в участъка от село Църквица до Нови пазар по долината на реката преминава част от републикански път III-701, част от Държавната пътна мрежа Дулово – Никола Козлево – Нови пазар.

Западно от най-долното течение на реката се намира Националният историко-археологически резерват „Плиска“ – първата столица на България.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 122.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 269.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България