Кривени
|
Кривени Кривени |
|
|---|---|
| — село — | |
  Кривени |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 1004 m |
| Население | 27 души (2002) |
| Пощенски код | 7320 |
| МПС код | ВТ |
Кривени (на македонска литературна норма: Кривени) е село в Община Ресен, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото e високопланинско, разположено на север от град Ресен, в Илинската планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Кривени е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кървени (Krvéni) е посочено като село с 49 домакинства и 150 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кривени има 450 жители, всички българи християни.[2]
По време на Илинденското въстание Кривени е нападнато на два пъти от турска армия и башибозук - на 15 и 19 август. Населението се спасява с бягство в планината Висок кладенец, а всички 66 къщи са ограбени и опожарени. От селото загива четника Мице Кривенски край Цапари[3].
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кривени има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война пет души от Кривени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В 1930 година учител в основното училище в селото е Милорад Жунич, който се провъзгласява за сръбски комитски войвода и подлага на терор местните жители.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 27 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кривени
Бише, ресенски войвода на ВМОРО в началото на 1903 година[8]- Геро Ресенски (? – 1905), български революционер
- Димитър Талев Кипрев, български революционер от ВМОРО[9]
- Ефто Наумов Павлов, български революционер от ВМОРО[10]
- Кръсте Стоянов (1880 – 1905), български книгоиздател
- Нанчо Гошев Петков, български революционер от ВМОРО[10]
- Ноне Божинов, български революционер от ВМОРО[11]
- Павле Настов Кузманов, български революционер от ВМОРО[9]
- Панде Димитров Божинов, български революционер от ВМОРО[11]
- Сотир Лазов Груев, български революционер от ВМОРО[12]
- Сотир Янков Божинов, български революционер от ВМОРО[11]
- Стефан Лазов (Лазаров) Груев, войвода на четата на село Перово в Илинденско-Преображенското въстание[13][12]
- Тасе Мицев Божинов, български революционер от ВМОРО[11]
- Тодор Стефанов Бойков, български революционер от ВМОРО[11]
- Починали в Кривени
- Геро Ресенски (? – 1905), български революционер
- Иван Трайчев (1880 – 1905), български революционер
- Кръсте Стоянов (1880 – 1905), български книгоиздател
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.14
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.855.
- ↑ ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) – писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград относно учители в бановината; добавена е резолюция, че Жунич е преместен.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.
| ||||||||
Портал „