Кривени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кривени
Кривени
— село —
Улица в селото
Улица в селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.1403° с. ш. 21.0239° и. д.
Кривени
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 1004 m
Население 27 души (2002)
Пощенски код 7320
МПС код ВТ
Кривени в Общомедия

Кривени (на македонска литературна норма: Кривени) е село в община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото e високопланинско, разположено на север от град Ресен, в Илинската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Кривени е село в Битолска кааза, нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кървени (Krvéni) е посочено като село с 49 домакинства и 150 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кривени има 450 жители, всички българи християни.[2]

По време на Илинденското въстание Кривени е нападнато на два пъти от турска армия и башибозук - на 15 и 19 август. Населението се спасява с бягство в планината Висок кладенец, а всички 66 къщи са ограбени и опожарени. От селото загива четникът Мице Кривенски край Цапари.[3] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[4]

Разказ на бай Ставре от Кривени за разорението на селото в 1903 г.

И ние сме изгорени... нъ не сме както други пострадали: човѣшки жертви нѣма отъ нашето село. Когато на 15. августъ войски и башибозукъ се завръщаха отъ къмъ Крушово и Смилево едно отдѣление отъ 40 души нападна селото ограби го и го подпали. На 19. сѫщи друга многобройна войска го нападна, намѣри всички скрити вещи и покъщнина и ги отнесе, като подпали и всичкото събрано на купи сѣно . Насе лението се укриваше въ планината Високъ кладенецъ, дѣто успѣхме да спасимъ и една часть отъ живата стока. Тукъ прѣкарахме 7 седмици и сега скоро се завърнахме въ село... [Живеемъ] въ колиби, които на двѣ натри стъкмихме. Казватъ, че държавата щѣла да ни издигне кѫщитѣ както сѫ били... Единъ само [отъ четницитѣ отъ Кривени] падна мъртъвъ въ сражението при[4] Цапари.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кривени има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

При избухването на Балканската война пет души от Кривени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В 1930 година учител в основното училище в селото е Милорад Жунич, който се провъзгласява за сръбски комитски войвода и подлага на терор местните жители.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 27
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги
Родени в Кривени
  • Flag of Bulgaria.svg Бише, ресенски войвода на ВМОРО в началото на 1903 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Геро Ресенски (? – 1905), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Талев Кипрев, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Ефто Наумов Павлов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Нанчо Гошев Петков, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Ноне Божинов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Павле Настов Кузманов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Панде Димитров Божинов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Лазов Груев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Янков Божинов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Лазов (Лазаров) Груев, войвода на четата на село Перово в Илинденско-Преображенското въстание[14][15]
  • Flag of Bulgaria.svg Тасе Мицев Божинов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Стефанов Бойков, български революционер от ВМОРО[13]
Починали в Кривени

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  3. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 14.
  4. а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 108.
  5. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 109.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  8. ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) – писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград относно учители в бановината; добавена е резолюция, че Жунич е преместен.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-17 
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
  11. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 92.
     Портал „Македония“         Портал „Македония