Кривени
| Кривени Кривени | |
|---|---|
| — село — | |
.jpg) Улица в селото | |
  Кривени | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 1004 m |
| Население | 27 души (2002) |
| Пощенски код | 7320 |
| МПС код | ВТ |
| Кривени в Общомедия | |
Кривени (на македонска литературна норма: Кривени) е село в община Ресен, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото e високопланинско, разположено на север от град Ресен, в Илинската планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Кривени е село в Битолска кааза, нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кървени (Krvéni) е посочено като село с 49 домакинства и 150 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кривени има 450 жители, всички българи християни.[2]
По време на Илинденското въстание Кривени е нападнато на два пъти от турска армия и башибозук - на 15 и 19 август. Населението се спасява с бягство в планината Висок кладенец, а всички 66 къщи са ограбени и опожарени. От селото загива четникът Мице Кривенски край Цапари.[3] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[4]
И ние сме изгорени... нъ не сме както други пострадали: човѣшки жертви нѣма отъ нашето село. Когато на 15. августъ войски и башибозукъ се завръщаха отъ къмъ Крушово и Смилево едно отдѣление отъ 40 души нападна селото ограби го и го подпали. На 19. сѫщи друга многобройна войска го нападна, намѣри всички скрити вещи и покъщнина и ги отнесе, като подпали и всичкото събрано на купи сѣно . Насе лението се укриваше въ планината Високъ кладенецъ, дѣто успѣхме да спасимъ и една часть отъ живата стока. Тукъ прѣкарахме 7 седмици и сега скоро се завърнахме въ село... [Живеемъ] въ колиби, които на двѣ натри стъкмихме. Казватъ, че държавата щѣла да ни издигне кѫщитѣ както сѫ били... Единъ само [отъ четницитѣ отъ Кривени] падна мъртъвъ въ сражението при[4] Цапари.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кривени има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
При избухването на Балканската война пет души от Кривени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В 1930 година учител в основното училище в селото е Милорад Жунич, който се провъзгласява за сръбски комитски войвода и подлага на терор местните жители.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 27 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
- Родени в Кривени
Бише, ресенски войвода на ВМОРО в началото на 1903 година[10]- Геро Ресенски (? – 1905), български революционер
- Димитър Талев Кипрев, български революционер от ВМОРО[11]
- Ефто Наумов Павлов, български революционер от ВМОРО[12]
- Нанчо Гошев Петков, български революционер от ВМОРО[12]
- Ноне Божинов, български революционер от ВМОРО[13]
- Павле Настов Кузманов, български революционер от ВМОРО[11]
- Панде Димитров Божинов, български революционер от ВМОРО[13]
- Сотир Лазов Груев, български революционер от ВМОРО[14]
- Сотир Янков Божинов, български революционер от ВМОРО[13]
- Стефан Лазов (Лазаров) Груев, войвода на четата на село Перово в Илинденско-Преображенското въстание[14][15]
- Тасе Мицев Божинов, български революционер от ВМОРО[13]
- Тодор Стефанов Бойков, български революционер от ВМОРО[13]
- Починали в Кривени
- Геро Ресенски (? – 1905), български революционер
- Иван Трайчев (1880 – 1905), български революционер
- Кръсте Стоянов (1880 – 1905), български книгоиздател
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 14.
- ↑ а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 108.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 109.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) – писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград относно учители в бановината; добавена е резолюция, че Жунич е преместен.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-17
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 92.
| ||||||||
Портал „