Кривопаланчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кривопаланчани (единствено число кривопаланчанец/кривопаланчанка) са жителите на град Крива паланка, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Михалко Мазаков – борец за самостоятелна българска църква и училище в Крива Паланка и член на местния революционен комитет, основан от Васил Левски, с двамата му сина Георги (отляво) и Петър (отдясно).[1]

Родени в Крива паланка[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Васил Попдимитров (1883 - ?), завършил Богословския факултет в Черновиц в 1910 г.[5]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги А. Апостолов (1872- ?), български артилерийски офицер, завършил индендантските курсове в Санкт Петербург в 1910 г.[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Апостолов (1898 – ?), български общественик и просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Иванов, завършил икономика в Брюксел в 1909 г.[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Мазаков (1864 - 1957), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Паланецки, български духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попантонов (1886 - ?), български икономист, завършил икономика в Брюксел в 1909 г.[5]

Д[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Георгиев Каролев, български военен деец, подполковник (1911), командвал 3 дружина на 13 рилски пехотен полк в Балканската война

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Магдалена Григорова Бакалова (1910 - ?), българска просветна деятелка, емигрира в България в 1924 г., завършва Педагогическото училище в Самоков, до 1944 година учителка в Богослов, Кюстендилско, а след това работи в София, от 1945 г. членка на БКП, в 1946 година е инициатор за създаването на първата ученическа занималня в София, в която работи до пенсионирането си в 1960 г.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Манасий Лучански (1870 - 1913), български революционер, ръководител на комитета на ВМОРО в Узункюпрю
  • Flag of North Macedonia.svg Мери Младеновска-Георгиевска (р.1969), политик от Северна Македония, депутат от СДСМ
  • Flag of Bulgaria.svg Методий Йосифов, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница[12]
  • Flag of Serbia.svg Михайло А. Костич (1904 - след 1938), сръбски политик[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Михалко Мазаков (1830 - 1895), български общественик
  • Flag of North Macedonia.svg Милица Стоянова (р. 1932), актриса от Северна Македония

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Петър Хаджипетров (? – 1915), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[14]

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Серафим Попконстантинов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническата война[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Слави Димитров (1895 – 1947), български военен
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Мезин, български резбар и строител

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of North Macedonia.svg Яни Макрадули (1965 -), политик от Северна Македония, заместник-председател на СДСМ
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Янко Палигора (1920 – 1944), югославски партизанин. Убит през 1944[16].

Опълченци от Крива паланка[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Алекси Димитров, родом от Кривопаланечко[17] или Крива паланка,[18] IV[17] и V опълченска дружина,[18] умрял в София в 1915 г.[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Иванов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Сокол Иванов, на 28 април 1877 година е зачислен в I рота на I опълченска дружина, на 25 юни 1877 година е преведен в I рота на VII дружина, на 5 август се връща в I дружина, напуска Опълчението на 6 октомври 1877 година,[20] умрял преди 1918 г.[21]

Македоно-одрински опълченци от Крива паланка[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Алекси Анастасов, 1 рота на 10 Прилепска дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Ангелов, 29-годишен, каменар, ІІ отделение, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[23]

Починали в Крива паланка[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Велко Спанчев (1896 – 1944), виден български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Златю Тепциев (1893-1944), български офицер, генерал-майор
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Връчковски (1921-1944), български партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Ненчо Ангелов Гърев, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Апостолов Прангаджиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Николов Лозов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Радев Каменски, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Георгиев Великов, български военен деец, подполковник, загинал през Втората световна война[28]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Македонски – Папашата (1839 – 1912), български просветен деец и революционер от ВМОРО, член на Кривопаланечкия революционен комитет
  • Flag of Bulgaria.svg Йоаким Димишов, учител в Крива паланка, спомоществовател за „Наручна священ. книга“ на З. Петров и Й. Наумов (1874)[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Шлеговски, български революционер, кривопаланечки войвода от ВМОРО[30]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ЦДА, фонд 2069К, опис 1, а.е. 399, л. 3
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.31.
  3. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 33-34.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  5. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  6. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  7. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 31.
  9. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
  11. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 40. Посетен на 28 август 2015.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3
  13. Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 37; а.е. 332, л. 59
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 10
  16. „Съюз на борците от НОАВМ-Битоля“, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен 8 май 2014 
  17. а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  18. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  19. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  20. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 88.
  21. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 64
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 б
  26. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 87
  27. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 55
  28. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 108, л. 86
  29. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.204.
  30. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.
     Портал „Македония“         Портал „Македония