Кривопаланчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Кривопаланчани (единствено число кривопаланчанец/кривопаланчанка) са жителите на град Крива паланка, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Крива паланка[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Георгиев Каролев, български военен деец, подполковник (1911), командвал 3 дружина на 13 рилски пехотен полк в Балканската война

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Магдалена Григорова Бакалова (1910 - ?), българска просветна деятелка, емигрира в България в 1924 г., завършва Педагогическото училище в Самоков, до 1944 година учителка в Богослов, Кюстендилско, а след това работи в София, от 1945 г. членка на БКП, в 1946 година е инициатор за създаването на първата ученическа занималня в София, в която работи до пенсионирането си в 1960 г.[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Манасий Лучански (1870 - 1913), български революционер, ръководител на комитета на ВМОРО в Узункюпрю
  • Flag of Macedonia.svg Мери Младеновска-Георгиевска (р.1969), политик от Република Македония, депутат от СДСМ
  • Flag of Serbia.svg Михайло А. Костич (1904 - след 1938), сръбски политик[5]
  • Flag of Macedonia.svg Милица Стоянова (р. 1932), актриса от Република Македония

Н[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Macedonia.svg Яни Макрадули (1965 - ), политик от Република Македония, заместник-председател на СДСМ
  • Flag of Yugoslavia (1943–1992).svg Янко Палигора (1920 - 1944), югославски партизанин. Убит през 1944[6].

Опълченци от Крива паланка[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Алекси Димитров, родом от Кривопаланечко[7] или Крива паланка,[8] IV[7] и V опълченска дружина,[8] умрял в София в 1915 г.[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Иванов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Сокол Иванов, на 28 април 1877 година е зачислен в I рота на I опълченска дружина, на 25 юни 1877 година е преведен в I рота на VII дружина, на 5 август се връща в I дружина, напуска Опълчението на 6 октомври 1877 година,[10] умрял преди 1918 г.[11]

Македоно-одрински опълченци от Крива паланка[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Алекси Анастасов, 1 рота на 10 Прилепска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Ангелов, 29-годишен, каменар, ІІ отделение, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[13]

Починали в Крива паланка[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Македонски - Папашата (1839 - 1912), български просветен деец и революционер от ВМОРО, член на Кривопаланечкия революционен комитет
  • Flag of Bulgaria.svg Йоаким Димишов, учител в Крива паланка, спомоществовател за „Наручна священ. книга“ на З. Петров и Й. Наумов (1874)[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Шлеговски, български революционер, кривопаланечки войвода от ВМОРО[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.31.
  2. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 33-34.
  3. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 31.
  4. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 40. Посетен на 2015-08-28.
  5. Српски биографски речник, том 5.
  6. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  7. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  8. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  9. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  10. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 88.
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
  14. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.204.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 193.
     Портал „Македония“         Портал „Македония