Крилатица (община Кратово)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Крилатица.
| Крилатица Крилатица | |
| — село — | |
  Крилатица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Надм. височина | 572 m |
| Население | 141 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Крилатица в Общомедия | |
Крилатица (на македонска литературна норма: Крилатица) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото e разположено на 13 km северозападно от общинския център Кратово, на главния път свързващ градовете Кратово и Куманово. Селото е на 7 km южно от първокласния път София–Скопие и на 47 km изочно от град Куманово. Лежи в долината на Крива река на левия и бряг.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Крилатица е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Крилатица има 364 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Крилатица (Krilatitza) има 448 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война деветнадесет души от Крилатица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Крилатица
Величко Младенов Иванов (1880 – след 1943), македоно-одрински опълченец, регистриран и като жител на съседната махала Търновац, служи в 1-ва рота на 3-а солунска дружина, носител е на орден „За храброст“ IV степен;[4] на 21 март 1943 година като жител на Търновац подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[5]- Ефрем Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[6]
- Янко Арсов, (1886 - 1918), български революционер, деец на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 469.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 85 - 86.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
| |||||||||||
