Кримски татари

Кримски татари
Общ брой	над 500 000
Разселение	Украйна Крим: 248 200 (2001); ; Узбекистан: 150 000; Турция: 50 000; Румъния: 24 137 (2002); България: 1803 (2001);
Език	кримскотатарски, руски, турски
Религия	ислям
Сродни групи	Тюркски народи
	Кримски татари в Общомедия

Кримските татари са тюркски народ, приел исляма през 13 век, които са 3-та етническа група в Република Крим.

През 19 век в българските земи на Османската империя са приети няколко вълни кримски татари, изгонени от страната си от руските завоеватели.^[1] Пътешественикът Кепел среща кримски татари близо до Одрин и в Стара планина между Шумен и Карнобат. Първите групи пристигат веднага след края на Кримската война и се заселват на около 25 мили от Кюстенджа в нов град с име „Медиджие“. За няколко седмици в Кюстенджа пристигат около 18 000 татари, от където са закарани с влак до Черна вода и оттам разпределени в различни райони. Турското правителство задължава българите да им помагат в началото, а накрая на всяко семейство се дава един чифт волове, за да обработват земята и жито за сеене. Татарите преобразяват град Медиджие и околностите му и по думите на Баркли относно 1866 г. „съставляват сега най-богатата и най-активната част от всички различни раси в България“. Местната търговия във Варна и Кюстенджа бързо минава в техни ръце. Баркли ги описва така: „лицата им са плоски и кръгли, с изпъкнали скули, тесни и дълги очи като тези на китайците. Морално са тихи, малко се смеят, нежни са с жените, децата и животните, трудолюбиви съвършено честни. Татарите в Добруджа често надминават по численост българите и румънците.^[2]

Към края на Втората световна война тогавашният лидер на СССР Йосиф Сталин ги изселва от Крим и ги заселва в далечните източни райони на Съветския съюз – така те оформят своята диаспора в страните в Средна Азия.