Кримско ханство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кримско ханство
قريم خانلغى‎
— независима държава (до 1478 г. и от 1774 г.)
васал на Османската империя (от 1478 г. до 1774 г.) —
1441 – 1783
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Кримското ханство към 1600 г.
Кримското ханство към 1600 г.
Континент
Столица Кърк-Ер (1441 – 1490-те)
Салачик (1490-те – 1532)
Бахчисарай (1532 – 1783)
Eзици
Официални кримскотатарски, османски турски
Религия ислям
Форма на управление Наследствена монархия
Династия Гераи
Площ
52 200 km2
Население
Преброяване 2 000 000 (към края на XVII век)
Предшественик
Златна орда Златна орда
Теодоро Теодоро
Наследник
Таврическа губерния Таврическа губерния
Днес част от Флаг на Украйна Украйна
Флаг на Русия Русия
Флаг на Молдова Молдова
Кримско ханство в Общомедия

Кримското ханство (на кримскотатарски: Qırım Hanlığı, Къырым Ханлыгъы, قريم خانلغى) е държава на кримските татари, съществувала от 1449 до 1783 г. Основана е от Бату хан – внук на Чингис хан.

Заема територията на Кримския полуостров, земите между Дунав и Днепър, Приазовието и голяма част от днешния Краснодарски край на Русия.

От 1478 г. официално е васално на Османската империя чак до подписването на Кючуккайнарджийския договор през 1774 г., когато получава фиктивна независимост. През 1783 г. e анексирано от Руската империя.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Първите походи на монголите в Крим датират от 1223 и 1239 г. Скоро след тези походи цялата степ и равнините на Крим стават владение на Улуса Джучи, известен още и като Златна орда.

Като част от Златната орда Крим е управляван от наместници емири. Първият формално признат владетел на Крим е Оран Тимур – племенник на Бату хан, получил областта от Менгу Тимур. Главният град на Кримското ханство е град Къръм (днешният гр. Старий Крим), известен също и като Солхат. По-късно името на главния град на ханството се разпространява и става име на целия полуостров. Вторият център на Кримското ханство е Бахчисарай.

Многонационалното население на Кримското ханство се състои от кумани, гърци, готи, алани, българи, арменци, живеещи главно в градовете и планинските селища. Кримската аристокрация е съставена главно от тюркско-монголски произход.

През 14 век Кримското ханство е разбито от войските на Великото литовско княжество. Великият литовски княз Олгерд – съюзник на хан Ахмат, разбива кримско-татарската войска през 1363 г. близо до устието на Днепър, нахлува на полуострова, опустошава Херсонес и заграбва всички ценни църковни предмети. Неговият приемник Витовт през 1397 г. предприема поход срещу Кримското ханство, стига чак до Кафа, разрушава Херсонес и отвежда във Великото литовско княжество значителен брой татари и караими, чиито потомци днес живеят в Литва и Гродненска област, Беларус. През 1399 г. Витовт е разбит от емир Тимур Кутлук на бреговете на р. Ворскла и сключва мир с хан Едигей.

Извоюване на независимост[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 15 век Кримското ханство силно се обособява от Златната орда. В състава му влизат Кримският полуостров и обширните степи от континента. След смъртта на хан Едигей през 1420 г. Златната орда фактически губи контрол над Крим, което води до ожесточена борба за власт в ханството. Като победител и пръв хан на независимото Кримско ханство, основател на династията на Гераите, излиза Хаджи I Герай.

Към средата на 15 век Крим окончателно се отделя от Златната орда. Дългогодишните опити за независимост се увенчават с успех. Последвалите сътресения и смутни времена в Златната орда не оказват сериозни последствия над ханството. Скоро след отделянето на Кримското ханство от Златната орда се отцепва Казанско ханство, а след това едни след други стават независими Астраханското и Сибирското ханство, както и Ногайската орда.

Зависимост от Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

След като заема трона през 1449 г., Хаджи I Герай управлява ханството до своята смърт през 1466 г. През 1474 г. великият московски княз Иван III сключва съюз с кримския хан Менгли I Герай, продължил до неговата смърт. Иван III покровителства търговията, именно заради това поддържа особени отношения с колониите на Генуа.

Османската империя през 1475 г. завладява колониите на Генуа в Северното Черноморие и Княжество Феодоро, населено с християни. Тези територии, обхващащи планинската част на Кримския полуостров, а също така и няколко големи града и черноморски крепости, влизат в състава на османските владения, управлявани от султанската администрация и не се подчиняват на кримския хан.

През 1478 г. Кримското ханство официално става васално на Османската империя чак до подписването на Кючуккайнарджийски договор от 1774 г. Назначаването и смяната на кримските ханове става от султана в Истанбул.

През 1783 г. Кримското ханство е анексирано от Русия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]