Криптовалута

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Криптовалута (на английски: Cryptocurrency) е средство за размяна, използващо криптография за осигуряване на транзакции и осъществява контрол върху създаването на нови единици.[1] Криптовалутите са подвид на алтернативни валути, или по-конкретно на цифрова валута. Биткойн (на английски: Bitcoin) стана първата децентрализирана криптовалута през 2009 г. Оттогава са създадени множество криптовалути.[2] Наричани са често алткойн, като смесица от биткойн алтернативи .[3][4]

Криптовалутите използват децентрализиран контрол[5], за разлика от централизираните електронни пари в централизираните банкови системи.[6] Например при биткойн децентрализираното управление е свързано с използването на блок верига на база от данни на транзакции в ролята на разпределена счетоводна книга.[7]

Същност[редактиране | редактиране на кода]

Една криптовалута се произвежда колективно от цялата криптовалутна система, с известна публично скорост на създаването ѝ. В контраст на това, в централизираната банкова система, като например Системата на Федералния резерв (на английски: Federal Reserve System), корпоративните бордове или правителствата контролират доставката на валута или чрез печатане на фиатни пари или чрез цифровите банкови регистри. При децентрализираната криптовалута, фирмите или правителствата не могат да произвеждат единици криптовалута. Основната техническа система, върху която се основават криптовалутите, е създадена от Сатоши Накамото (на английски: Satoshi Nakamoto.[8][9][10].

Към март 2015 година съществуват стотици криптовалутни спецификации. Повечето от тях са подобни или произлизат от първата напълно навлязла в употреба криптовалута Биткойн.[11][12] Сигурността, почтеността и балансът на регистрите в криптовалутните системи се поддържа от група независими хора, наречени копачи (на английски: miners), които извършват с помощта на компютрите си съответни операции по валидиране на датата и часа на транзакциите според конкретната Timestamping схема и добавят транзакциите към счетоводната книга.[13] Сигурността на счетоводната книга се основава на предположението, че болшинството копачи честно се опитват да я поддържат, защото имат финансов стимул за това.

Повечето криптовалути са замислени така, че с напредването на процеса скоростта на добиване намалява, като така се поставя ограничение за общия брой единици. Така се имитира оскъдното наличие на благородни метали, които са покритие за традиционните пари.[1][14] В сравнение с обикновените пари, съхранявани в банки или държани в брой, криптовалутите не са така податливи на изземване от правоохранителните органи.[1][15] Всички те са псевдо-анонимни, макар че се предлагат варианти като Зирокойн (на английски: Zerocoin), за да се даде възможност за истинска анонимност.[16][17][18]

Атрибути[редактиране | редактиране на кода]

Според Прайс Уотърхаус Купърс (PricewaterhouseCoopers, PwC) повечето криптовалути имат следните атрибути:

  • кодът е устойчив на фалшифициране.
  • съществуват механизми, предотвратяващи харчене на пари, които потребителят не притежава, поради фалшифициране или измама.
  • ограничено предлагане, съчетано със способност на пазара да разбива съществуващите единици в обращение на по-малки части, ако е нужно.
  • светкавичен и необратим трансфер на реална стойност през интернет, без намесата на 3-ти финансови страни.
  • децентрализирана мрежа за размяна, която предлага сигурност и проверка на транзакциите.
  • вътрешни механизми в системата, насърчаващи нови участници да се включат с компютрите си, предоставяйки изчислителна мощ в подкрепа на функционирането на мрежата.
  • публично достъпна информация за транзакциите в глобален публичен регистър, еквивалент на главна счетоводна книга.
  • персонална сигурност, осигурена от публични и частни криптографски ключове.
  • съществуващо ядро от програмисти и копачи, които развиват кода, осигурявайки стабилност и сигурност на мрежата.[19]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 г., Wei Dai публикува описание на „б-пари“, анонимна, разпределена електронна система за пари в брой.[20] Малко след това, Ник Сабо създава Битголд (на английски: BitGold).[21] Подобно на биткойн и други криптовалути, които го следват, Битголд е електронна система за валута, при която от потребителите се изисква да изпълни функция „Доказателство-за-работа“ и да публикува криптирани решения.

Първата децентрализирана криптовалута Биткойн, е създадена през 2009 г. от разработчик с псевдоним Сатоши Накамото. Той използва SHA-256 криптографска хеш-функция за функция „Доказателство-за-работа“.[22][23] Kъм 2015 година в обръщение има 14 милиона биткойна.[19] През април 2011 година е създаден Неймкойн (на английски: Namecoin) като опит за формиране на децентрализирана Система за имена на домейни, която да затрудни интернет цензурата. Скоро след това, през октомври 2011 година, е пуснат Litecoin. Това е първата успешна криптовалута, която използва скрипт като нейна хеш-функция вместо SHA-256. Друга значима криптовалута е Пиъркойн (на английски: Peercoin). Тя е първата, която използва функция-хибрид между „Доказателство-за-работа“ и „Доказателство-за-дял“.[24] Създадени са много криптовалути, макар малко от тях са успешни, тъй като предлагат малко технически иновации.

След 2014 година се появява така наречената „втора генерация“ криптовалути като Monero, Ethereum и NXT. Те са с разширени функционалности като прикрити адреси, умни договори, странични вериги или активи.

Публичност[редактиране | редактиране на кода]

Представители на централни банки твърдят, че приемането на криптовалути като биткойн е значително предизвикателство пред способността на централните банки да оказват влияние върху цената на кредита в икономиката. Те също твърдят, че колкото повече търговията с криптовалути става популярна, толкова повече отслабва потребителското доверие във фиатните пари. Според Гарет Мърфи, служител в централна банка, „широката употреба на криптовалута ще направи доста по-трудно за статистическите агенции събирането на информация за икономическата дейност, която е необходима на правителствата за управление на икономиката“. Според него виртуалните валути представляват ново предизвикателство пред важните функции на централните банки при осъществяването на монетарна и валутна политика.[25]

Джордан Кели, основател на Робокойн (на английски: Robocoin]), стартира първия биткойн банкомат в САЩ на 20 февруари 2014 г. Устройството, инсталирано в Остин, Тексас, е подобно на банкомат, но има скенер за официален документ за идентификация като например шофьорска книжка или паспорт, за да се потвърди самоличността на потребителите.[26] Фондацията Доджкойн (на английски: Dogecoin), благотворителна организация, свързана с валутата Dogecoin, дари еквивалента на над $ 30 000 под формата на криптовалута, за подпомогне участието на отбора по бобслей на Ямайка на Олимпийските игри през 2014 г. в Сочи, Русия. [27]

Финансови и бизнес аспекти[редактиране | редактиране на кода]

Физически лица и фирми[редактиране | редактиране на кода]

Една основна разлика между криптовалутите и останалите начини за разплащане е отпадането на нуждата от участието на трети страни, т.е. на финансови институции. За потребителите криптовалутите предлагат бързо и евтино разплащане между хора и фирми без намесата на посредници (с изключение на интернет доставчиците) и без страните да предоставят личните си данни или информация за произхода на средствата. Това не означава, че при евентуално разследване на властите транзакциите не могат да бъдат проследени. При необходимост, местонахождението на направената транзакция може да бъде проследено чрез справка в електронния публичен регистър, представляващ еквивалент на главна счетоводна книга. От гледна точка на бизнеса, криптовалутите са начин за извършване на финансови транзакции с ниски такси, заради ниския риск, свързан с мигновеното уреждане на разплащания както и нулевата възможност за връщане на пари, поради оспорени или измамни транзакции по кредитни карти.[19]

Според анкета на PwC през 2014 г. 81% от анкетираните са ползвали валутата за онлайн пазаруване, други 17% са я предпочели заради анонимността. С криптовалута са извършвани разплащания и за други цели, като практикуване на компютърни игри в мрежата – 17%, както и погасяване на задължения по кредитни карти – 14%.[19]

Поради ниската ликвидност на криптовалутите има значителни разходи по обмяната на фиатни пари в криптовалути и обратно. Освен това, високото непостоянство на цената (волатилност) на единица криптовалута към друга валута поражда големи рискове за потребители и фирми, затова все още в повечето случаи този вид валути не са предпочитани за дългосрочни кеш позиции.[19]

Инвеститори[редактиране | редактиране на кода]

Криптовалутите набират популярност като метод за разплащане в момента, тъй като те по-скоро предоставят някои интересни възможности пред инвеститорите, особено за тези с по-краткосрочни намерения за инвестиции или дори финансови спекулации отново заради волатилността. Както е споменато в PwC, 2015[19] според едно проучване [28] волатилността на Биткойн спрямо долара е от 5 до 7 пъти по-голяма от колкото тази на фиатни пари при търговията на Форекс пазара. Инвеститорите имат и друг поглед върху нещата, тъй като някои хора оценяват стойността на самата технология, цялостта на криптографския код, както и децентрализираната мрежа.

Предприемачи[редактиране | редактиране на кода]

Пред предприемачите се откриват възможности за предлагането на нови услуги, свързани с употребата на криптовалути, като пазари за търговия, онлайн портфейли и др., както и изграждането на нови технологични и други приложения. Директно свързано със самите криптовалути е създаването на нови криптовалути, както и тяхната поддръжка от общността.[19]

Конкуренция[редактиране | редактиране на кода]

Криптовалутите се използват предимно извън съществуващите банкови и правителствени институции. Въпреки че тези алтернативни, децентрализирани начини на обмен са в ранен етап на развитие, те имат значителен потенциал да конкурират съществуващите платежни системи.

Днес съществуват над 200 цифрови валути. Мрежите играят важна роля при анализа на развитието на криптовалутните пазари. Тъй като всяка валута вдига стойността си с увеличаването на броя на потребителите ѝ, някои валути постигат огромен успех. Сред най-ранно навлезлите на пазара криптовалути си „Bitcoin“, „Litecoin“, „Peercoin“, „Namecoin“ в този ред. Те са най-развитите в дигиталния пазар. Икономистите предвиждат, че те ще привличат все повече нови потребители и ефективно ще доминират на пазара.

Законност[редактиране | редактиране на кода]

Правният статут на криптовалутите варира значително в различните страни и е все още неопределен или се променя в много от тях. Докато в някои страни употребата и търговията с тях е напълно разрешена, в други тя е забранена или ограничена. Различни правителствени агенции, департаменти и съдилища са класифицирали биткойн по различен начин. Китайската централна банка е забранила на финансовите институции боравенето с биткойн в Китай, след период на изключително бързо приемане в началото на 2014 г. [29] В Русия, макар криптовалутите да са законни, е незаконно, всъщност, да се купуват стоки с каквато и да е валута, различна от руската рубла. [30]

На 25 март, 2014 г., Данъчната служба (IRS) на САЩ е узаконила третирането на биткойн като собственост вместо като валута. По този начин, биткойн става предмет на данък печалба. Едно от предимствата на това решение е, че то изяснява законността на биткойн. Така инвеститорите не трябва да се притесняват, че инвестициите или печалбата, получени благодарение на биткойн, са незаконни или как да ги докладват на Данъчната служба.[31] В документ, публикуван от учени от Оксфорд и Уорик беше доказано, че биткойните имат някои характеристики, подобни на пазара на благородни метали и предлагат повече от традиционните валути, налице е съгласие с решението на Данъчната служба на САЩ дори и да е на базата на различни причини.[32] Както е упоментато в PwC, 2015[19] страни като Сингапур[33], Австралия[34] и Канада[35] вече са дали или са в процес на издаване на насоки как ще бъдат третирани криптовалутите, а правителството на Великобритания е обявило, че ще започне гласуването на закони свързани с криминалния деяни, касаещи новите видове валути.[36] На междуранордно ниво Специалната група за финансови действия (на английски: [Financial Action Task Force) е започнала инциатива за дискутирането на финансови престъпления с криптопари.

Във връзка с криптовалутите възникват също чисто правни въпроси, не касаещи политиките на правителствата. Койние (на английски: Coinye), например, е алткойн, който е използвал без разрешение рапъра Кание Уест за свое лого. След като чули за пускането на Coinye, първоначално наречен Coinye West, адвокатите на Кание Уест изпратили писмо до оператора да преустанови използването на Coinye, защото използването на Coinye е умишлено нарушение на правилата за използването на търговската марка, нелоялна конкуренция, киберпиратство и инструктирали Coinye да спре да използва образа и името на Кание Уест.[37]

Загриженост към нерегулираната глобална икономика[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като популярността и търсенето на онлайн валути се увеличава след появата на биткойн през 2009 г,[38] възникват опасения, че една такава нерегулирана употреба на криптовалути в глобалната икономика, може да се превърне в заплаха за обществото. Загрижеността идва също така и от това, че алткойните могат да станат инструменти за анонимни уеб престъпления.[39]

В мрежи в които се използва криптовалута, се наблюдава подчертана липса на регулация, която привлича много потребители, търсещи децентрализиран обмен. Липсата на правила е критикувана затова, че потенциални престъпници, могат да се опитат да укриват данъци и да перат пари.

Сделките, провеждани с тези алткойни, са независими от официални банкови системи, и следователно могат да улеснят укриването на данъци. Тъй като облагаемият доход се основава на това, какво е декларирало лицето като приходи, става изключително трудно да се отчитат транзакции, направени с наличните криптовалути, а обменът е сложен и в някои случаи е невъзможно да се проследи. [39]

Системите за анонимност, които повечето криптовалути предлагат, могат да улеснят прането на пари. Вместо то да се извършва чрез сложна мрежа от финансови участници и офшорни банкови сметки, прането на пари чрез алткойн стои извън институциите и може да се постигне чрез анонимни сделки.[39]

Арести[редактиране | редактиране на кода]

В САЩ са извършени арести, свързани с криптовалута. Един забележителен случай е арестът на Чарли Шрем, главен изпълнителен директор на BitInstant.[40][41]

Измами[редактиране | редактиране на кода]

На 6 август 2013 г. съдия Амос Мазант от федерален съд – област източен Тексас постановява, че криптовалутата (изрично посочва биткойни) може да се използва като пари (тя може да се използва за закупуване на стоки и услуги, да служи за разплащане на индивидуални разходи за живот и се разменя за конвенционалните валути), това е валута или форма на пари. Това решение позволи на Комисията за обмен на финансови инструменти на САЩ (на английски: Securities and Exchange Commission), да получи юрисдикция по случаи на измама с ценни книжа, включващи и криптовалута.[42]

GBL, китайската платформа за търговия с биткойни, внезапно затваря на 26 октомври 2013 г. Клиентите, които не са могли да се логнат, са загубили над $ 5 милиона долара в биткойни.[43][44]

През февруари 2014 г., националните заглавия гръмнаха, заради обявяване в несъстоятелност на Mt. Gox – най-голямата борса на биткойни. Компанията заявява, че е загубила почти 473 $ милиона долара на клиентите си, вероятно поради кражба. Това е еквивалент на приблизително 750,000 биткойни, или около 7% от всички биткойни в обращение. Поради кризата, и заради други негативни събития, цената на един биткойн пада от около $ 1160 през декември до под $ 400 през февруари. [45]

На 31 март, 2015 г., двама бивши агенти от отдела за борба с наркотиците и Тайните служби на САЩ (на английски: Secret Service) са били обвинени в телефонни измами, пране на пари и други престъпления, за които се твърди че има кражба на биткойни по време на федерално разследване на Silk Road (подземен незаконен черен пазар) спрян през 2013 г.[46]

На 1 декември 2015 г., Homero Joshua Garza е обвинен в измама с ценни книжа. Garza е бил собственик на вече несъществуващата GAW Miners, продаваща оборудване за добиване на криптовалута. Garza е обвинен в ръководене на сложна пирамидална схема (Понци) под прикритието на „облак за добиване“ с добивна техника в център за данни. Garza продава акции на клиенти под името „hashlets“, чрез своя портал “Zenportal“. Zenportal е имал над 10 000 потребители, които са закупили hashlets в обем от над 19 милиона американски долара. GAW Miners е основана от Homero Joshua Garza и Stuart Fraser от Cantor Fitzgerald, известна компания за ценни книжа.[47] [48]

Черни онлайн пазари[редактиране | редактиране на кода]

Криптовалутата се използва и в противоречиви транзакции като тези на черните онлайн пазари от типа на Silk Road. Първият Silk Road е затворен през октомври 2013 г., но оттогава има още две версии; настоящата версия е Silk Road 3.0. Успешната форма на Silk Road е широко използвана в черните онлайн пазари, което довежда до последваща децентрализация на черния онлайн пазар. През годината, следваща първоначалното закриване на Silk Road, броят на известните черни пазари нараства от четири на дванадесет, докато списъкът с предлагани наркотици се увеличава двойно – от 18 000 на 32 000.[39]

Черните онлайн пазари са предизвикателство пред законоприлагащите органи. Биткойните и другите форми на криптовалута, които се използват в черните пазари, не са ясно юридически дефинирани почти никъде по света. Например в САЩ биткойните са определени като „виртуални активи“. Тази двусмисленост подлага на постоянно напрежение законодателните органи по цял свят, които трябва да се приспособят към променящата се търговия с наркотици на черните пазари.[49]

Тъй като повечето черни пазари преминават през Tor, те могат да бъдат намерени относително лесно в публичните домейни. Това означава, че могат да бъдат намерени техните адреси, а също така и отзивите на клиенти и отворени форуми, например за наркотиците, продавани на пазара.[39] Тази анонимност позволява на потребителите от двете страни на черния пазар да избягат от обсега на законодателните органи. Резултатът е, че законодателните органи се придържат към таргетиране на отделни пазари и наркодилъри, за да ограничат доставките. Въпреки това дилърите и доставчиците са крачка напред пред законодателите, които не могат да се справят с бързо разрастващите се анонимни търговски обекти на черните пазари.[49]

Изнудване[редактиране | редактиране на кода]

Относителната анонимност на страните в сделката прави криптовалутите изключително подходящи за излизащи извън рамките на закона сделки, извършвани анонимно по Интернет. Например след 2009 г., когато е създаден биткойн, настава истинска експлозия на т.нар. „рансъмуер“ (на английски: ransom – откуп) или „шифроващи вредителски програми“[50], който шифрова информацията на заразения компютър и изнудва потребителя да му плати откуп в биткойни.

Timestamping (Удостоверяване на време)[редактиране | редактиране на кода]

Криптовалутите използват различни схеми за удостоверяване на времето на транзакцията, за да избегнат необходимостта от доверена трета страна, която да удостоверява транзакциите, които са добавени към главния регистър.

Схема Доказателство-за-работа[редактиране | редактиране на кода]

Първата схема, създадена за определяне на часа и времето на транзакцията, е схемата доказателство-за-работа. Най-често използваните такива схеми са базирани на SHA-256, който е представен от биткойн, или script, който се използва от валути като Лайткойн(на английски: Litecoin). Последната доминира в света на криптовалутите като има най-малко 480 потвърдени имплементации.

Други хеширащи алгоритми, които се използват в схемите доказателство-за-работа включват CryptoNight, Blake, SHA-3 и X11.

Схема Доказателство-за-дял[редактиране | редактиране на кода]

Някои криптовалути използват комбинирани схеми Доказателство-за-работа (на английски: Proof of work system)/Доказателство-за-дял (на английски: Proof of stake). Схемата Доказателство-за-дял е метод за подсигуряване на мрежата на криптовалутите и постигане на разпределен консенсус чрез изискване към потребителите да покажат собственост за определен обем валута. Различава се от схемата Доказателство-за-работа с това, че използва трудни хеширащи алгоритми за валидиране на електронните транзакции. Тази схема е силно зависима от кода на валутата и към момента няма стандартизирана нейна форма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Andy Greenberg. Crypto Currency. // Forbes.com, 20 април 2011. Посетен на 8 април 2015.
  2. Tasca, Paolo. Digital Currencies: Principles, Trends, Opportunities, and Risks. // {{{journal}}}. Social Science Research Network, 7 September 2015.
  3. Altcoin. // Investopedia. Посетен на 8 април 2016.
  4. What is an Altcoin?. // cryptocoinsnews.com. Посетен на 4 април 2016.
  5. McDonnell, Patrick „PK“. What Is The Difference Between Bitcoin, Forex, and Gold. // NewsBTC, 9 September 2015. Посетен на 15 април 2015.
  6. Allison, Ian. If Banks Want Benefits Of Blockchains, They Must Go Permissionless. // NewsBTC, 8 September 2015. Посетен на 15 април 2016.
  7. All you need to know about Bitcoin. // timesofindia-economictimes.
  8. Bitcoin-block-signing History, http://blockchain.info, 2 March 2014
  9. Deflation and Banking, http://www.econlib.org, 19 December 2006
  10. Bitcoin Creation Mechanism, https://en.bitcoin.it, 12 January 2014
  11. Listing of active coins, http://cryptocoincharts.info, 27 February 2014
  12. another authentication protocol forked from P.O.S., https://en.bitcoin.it, 7 June 2013
  13. Jerry Brito and Andrea Castillo. Bitcoin: A Primer for Policymakers. // Mercatus Center. George Mason University, 2013. Посетен на 22 април 2016.
  14. How Cryptocurrencies Could Upend Banks' Monetary Role, American Banker, 26 May 2013
  15. The FBI's Plan For The Millions Worth Of Bitcoins Seized From Silk Road, Forbes, 4 October 2013
  16. Zerocoin – Making bitcoin anonymous. // 2013. Посетен на 2 април 2016.
  17. 'Zerocoin' Add-on For Bitcoin Could Make It Truly Anonymous And Untraceable, Forbes, 26 May 2013
  18. Zerocoin: Anonymous Distributed E-Cash from Bitcoin (pdf). // Johns Hopkins University, 26 May 2013.
  19. а б в г д е ж з Money is no object: Understanding the evolving cryptocurrency market. // PwC, August 2015.
  20. Wei Dai. B-Money. // 1998.
  21. Bitcoin: The Cryptoanarchists’ Answer to Cash. // IEEE Spectrum. Around the same time, Nick Szabo, a computer scientist who now blogs about law and the history of money, was one of the first to imagine a new digital currency from the ground up. Although many consider his scheme, which he calls „bit gold,“ to be a precursor to Bitcoin
  22. Bitcoin: A primer for policy makers. // Mercatus Center. George Mason University, 31 August 2013. Посетен на 20 април 2016.
  23. Bitcoin developer chats about regulation, open source, and the elusive Satoshi Nakamoto, PCWorld, 26-05-2013
  24. Wary of Bitcoin? A guide to some other cryptocurrencies, ars technica, 26-05-2013
  25. decentralized currencies impact on central banks, rte News, 3 April 2014
  26. First U.S. Bitcoin ATMs to open soon in Seattle, Austin, Reuters, 18 February 2014
  27. Dogecoin Users Raise $30,000 to Send Jamaican Bobsled Team to Winter Olympics, Digital Trends, 20 January 2014
  28. Danny, Bradbury. Can Bitcoin’s Price Ever Be Stable. // 6 December 2014.
  29. The Big Picture Behind the News of China's Bitcoin Bans – Bitcoin Magazine. // Bitcoin Magazine. Посетен на 24 април 2016.
  30. Bitcoin's Legality Around The World, Forbes, 31 January 2014
  31. 3 Reasons The IRS Bitcoin Ruling Is Good For Bitcoin, Nasdaq, 24 March 2014
  32. On the Complexity and Behaviour of Cryptocurrencies Compared to Other Markets, 7 November 2014
  33. Inland Revenue Authority of Singapore. Income Tax Treatment of Virtual Currency. // Income Tax Treatment of Virtual Currency, 15 May 2015.
  34. Australian Taxation Office. Tax treatment of crypto-currencies in Australia – specifically bitcoin. // Tax treatment of crypto-currencies in Australia – specifically bitcoin, 18 December 2014.
  35. Canada Revenue Agency. What you should know about digital currency. // Canada Revenue Agency, 3 December 2014.
  36. HM Treasury. Digital Currencies: response to the call for information. // HM Treasury, March 2015.
  37. Infringement of Kayne West Mark and Other Violations, Pryor Cashman LLP, 6 January 2014
  38. Iwamura, Mitsuru and Kitamura, Yukinobu and Matsumoto, Tsutomu, Is Bitcoin the Only Cryptocurrency in the Town? Economics of Cryptocurrency And Friedrich A. Hayek (February 28, 2014). Available at SSRN: http://ssrn.com/abstract=2405790 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.2405790
  39. а б в г д http://eprint.ncl.ac.uk/pub_details2.aspx?pub_id=213785 ALI, S, T; CLARKE, D; MCCORRY, P; Bitcoin: Perils of an Unregulated Global P2P Currency [By S. T Ali, D. Clarke, P. McCorry Newcastle upon Tyne: Newcastle University: Computing Science, 2015. (Newcastle University, Computing Science, Technical Report Series, No. CS-TR-1470)
  40. http://blogs.wsj.com/law/2015/03/30/bitcoin-entrepreneur-charlie-shrem-reports-to-prison/
  41. Tracking the Intangible: How Fraud Examiners Are Busting Bitcoin Fraud. // Посетен на 24 април 2016.
  42. SEC v Shavers, United States District Court Eastern District Of Texas, 08-06-2013
  43. Vanishing Bitcoins: $5 million in crypto-currency lost down a Chinese memory hole, 21st Century Wire, 12-11-2013
  44. When bitcoins go bad: 4 stories of fraud, hacking, and digital currencies.. // Washington Post. Посетен на 6 април 2016.
  45. Mt. Gox Seeks Bankruptcy After $480 Million Bitcoin Loss, Carter Dougherty and Grace Huang, Bloomberg News, Feb. 28, 2014
  46. CNN Justice Reporter. // Посетен на 25 April 2016.
  47. https://www.sec.gov/litigation/complaints/2015/comp23415.pdf
  48. http://www.marketwired.com/press-release/gaw-miners-announces-plans-for-initial-coin-offering-1970991.htm
  49. а б Raeesi, Reza. The Silk Road, Bitcoins and the Global Prohibition Regime on the International Trade in Illicit Drugs: Can this Storm Be Weathered?. // Glendon Journal of International Studies / Revue d'études internationales de Glendon 8 (1 – 2). 2015-04-23.
  50. Бончев, В. Шифроващи вредителски програми. // Светът на физиката (1). 2017. с. 29.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cryptocurrency“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.