Криптон
Направо към навигацията
Направо към търсенето
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- За други значения вижте Криптон (пояснение).
Вижте пояснителната страница за други значения на Криптон.
| Криптон | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Безцветен газ при нормални условия; поставен в силно електрическо поле, излъчва синкаво-бяла светлина | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Общи данни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Име, символ, Z | Криптон, Kr, 36 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Група, период, блок | 18, 4, p | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Химическа серия | благороден газ | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Електронна конфигурация | [Ar] 3d10 4s2 4p6 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 8 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| CAS номер | 7439-90-9 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Свойства на атома | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атомна маса | 83,798 u | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атомен радиус (изч.) | (88) pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ковалентен радиус | 116±4 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Радиус на ван дер Ваалс | 202 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Степен на окисление | 2, 1, 0 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Електроотрицателност (Скала на Полинг) | 3,00 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йонизационна енергия |
I: 1350,8 kJ/mol II: 2350,4 kJ/mol III: 3565 kJ/mol (още) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Физични свойства | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Агрегатно състояние | газ | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кристална структура | кубична стенноцентрирана | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Плътност | 3,749 kg/m3 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Температура на топене | 115,78 K (-157,22 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Температура на кипене | 119,93 K (-153,07 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Моларен обем | 22,35×10-3 m3/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тройна точка | 115,75 K; 7,353×104 Pa [1][2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Критична точка | 209,48 K; 5,525×106 Pa [2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Специф. топлина на топене | 1,64 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Специф. топлина на изпарение | 9,08 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Скорост на звука |
220 m/s при 23 °C; 1120 m/s при -156 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Специф. топл. капацитет | 248,05 J/(kg·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Топлопроводимост | 9,43×10-3 W/(m·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Магнетизъм | диамагнитен [3] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| История | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наименован | от гръцкото κρυπτός – „скрит“ | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Откритие | Уилям Рамзи и Морис Травърс (1898 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Най-дълготрайни изотопи | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Криптон в Общомедия | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Криптон (на гръцки: κρυπτός; букв. – „скритият“), Kr е химичен елемент от период 4, група 18. Има пореден номер Z = 36 и атомна маса 83,80 u. Природният криптон е смес от шест устойчиви изотопа. Изкуствено са получени и радиоактивни изотопи. Инертен газ, без цвят и мирис с температура на топене -156,6 °C и температура на кипене -152,9 °C. Открит е през 1897 година от английския физик и химик Уилям Рамзи. Намира се в атмосферата – 100 L въздух съдържат 0,114 mL криптон. Образува съединения, чиито съставки са свързани с Ван-дер-Ваалсови сили. Криптон се получава чрез ректификация на течен въздух. Използва се в електровакуумната техника.
Любопитен факт е, че с наименованието на елемента са кръстили родната планета на героя Супермен.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]
Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]
Изотопи[редактиране | редактиране на кода]
Наличие[редактиране | редактиране на кода]
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
Биологични ефекти[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ CRC Press 2005.
- ↑ а б Haynes 2011.
- ↑ Lide 2005.
- ↑ Patrignani 2016.
- Цитирани източници
- ((en)) Section 4, Properties of the Elements and Inorganic Compounds; Melting, boiling, triple, and critical temperatures of the elements. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 85th. Boca Raton, Florida, CRC Press, 2005.
- ((en)) Haynes, William M.. CRC Handbook of Chemistry and Physics. 92nd. Boca Raton, FL, CRC Press, 2011. ISBN 1439855110. p. 4.121.
- ((en)) Lide, D. R.. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5.
- ((en)) Patrignani, C.. Review of Particle Physics. // Chinese Physics C 40 (10). 2016. DOI:– 1137/40/10/100001 10.1088/1674 – 1137/40/10/100001. p. 768.
Периодична система на елементите
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
| Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
| Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
| Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Nh | Fl | Mc | Lv | Ts | Og | ||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||