Криптон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
За други значения вижте Криптон (пояснение).
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Криптон.

Криптон
Криптон – Безцветен газ при нормални условия; поставен в силно електрическо поле, излъчва синкаво-бяла светлина
Безцветен газ при нормални условия; поставен в силно електрическо поле, излъчва синкаво-бяла светлина
Спектрални линии на криптон
БромКриптонРубидий
Ar

Kr

Xe
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Криптон, Kr, 36
Група, период, блок 184p
Химическа серия благороден газ
Електронна конфигурация [Ar] 3d10 4s2 4p6
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 8
CAS номер 7439-90-9
Свойства на атома
Атомна маса 83,798 u
Атомен радиус (изч.)   (88) pm
Ковалентен радиус 116±4 pm
Радиус на ван дер Ваалс 202 pm
Степен на окисление 2, 1, 0
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
3,00
Йонизационна енергия I: 1350,8 kJ/mol
II: 2350,4 kJ/mol
III: 3565 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояние газ
Кристална структура кубична стенноцентрирана
Плътност 3,749 kg/m3
Температура на топене 115,78 K (-157,22 °C)
Температура на кипене 119,93 K (-153,07 °C)
Моларен обем 22,35×10-3 m3/mol
Тройна точка 115,75 K; 7,353×104 Pa [1][2]
Критична точка 209,48 K; 5,525×106 Pa [2]
Специф. топлина на топене 1,64 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 9,08 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 59 65 74 84 99 120
Скорост на звука 220 m/s при 23 °C;
1120 m/s при -156 °C
Специф. топл. капацитет 248,05 J/(kg·K)
Топлопроводимост 9,43×10-3 W/(m·K)
Магнетизъм диамагнитен [3]
История
Наименован от гръцкото κρυπτός – „скрит“
Откритие Уилям Рамзи и Морис Травърс (1898 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
78Kr 0,36 % 9,2×1021 г. [4] εε 78Se
79Kr синт. 35 часа ε 79Br
β+ 79Br
γ
80Kr 2,28 % стабилен
81Kr радио 2,3×105 г. ε 81Br
γ
82Kr 11,59 % стабилен
83Kr 11,5 % стабилен
84Kr 56,99 % стабилен
85Kr синт. 11 г. β- 85Rb
86Kr 17,28 % стабилен

Криптон (на гръцки: κρυπτός; букв. – „скритият“), Kr е химичен елемент от период 4, група 18. Има пореден номер Z = 36 и атомна маса 83,80 u. Природният криптон е смес от шест устойчиви изотопа. Изкуствено са получени и радиоактивни изотопи. Инертен газ, без цвят и мирис с температура на топене -156,6 °C и температура на кипене -152,9 °C. Открит е през 1897 година от английския физик и химик Уилям Рамзи. Намира се в атмосферата – 100 L въздух съдържат 0,114 mL криптон. Образува съединения, чиито съставки са свързани с Ван-дер-Ваалсови сили. Криптон се получава чрез ректификация на течен въздух. Използва се в електровакуумната техника.

Любопитен факт е, че с наименованието на елемента са кръстили родната планета на героя Супермен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Наличие[редактиране | редактиране на кода]

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Биологични ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  • ((en))  Section 4, Properties of the Elements and Inorganic Compounds; Melting, boiling, triple, and critical temperatures of the elements. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 85th. Boca Raton, Florida, CRC Press, 2005.
  • ((en)) Haynes, William M.. CRC Handbook of Chemistry and Physics. 92nd. Boca Raton, FL, CRC Press, 2011. ISBN 1439855110. с. 4.121.
  • ((en)) Lide, D. R.. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5.
  • ((en)) Patrignani, C.. Review of Particle Physics. // Chinese Physics C 40 (10). 2016. DOI:– 1137/40/10/100001 10.1088/1674 – 1137/40/10/100001. с. 768.