Кристален дворец

Кристалният дворец, Кристал Палас (на английски: The Crystal Palace) е новаторска за времето си (Викторианската епоха) сграда от чугун и стъкло, послужила за провеждането на Голямото изложение през 1851 г. В него са били разположени щандовете на над 14 хиляди изложители от цял свят, демонстриращи достиженията на Индустриалната революция.

История

Кристалният дворец е построен по повод изложението и отначало е издигнат в парка Хайд Парк в Лондон, Англия. Сградата е проектирана от Джоузеф Пакстън, прочут по онова време градинар, известен с това, че е култивирал популярния сорт банани Кавендиш (жълтите банани), както и като строител и дизайнер на градини и паркове. Според идеята му има дължина 560 m и височина 39 m и заема площ от 92 000 m². Използвани са 84 000 m² плоско стъкло, доставено от Бирмингам.^[1] Методът за получаване на плоско стъкло е изобретен през 1848 г. и такова голямо количество стъкло се използва за първи път в строителството. Оценката за сградата е била много висока и за това си достижение архитектът е удостоен с благородническа титла.

След 6-месечния период на изложението възниква необходимост да се намери ново приложение на ефектната сграда. С оглед на това, тя е демонтирана и преместена в Южен Лондон, където е разширена и след 2 години – отново открита официално от кралица Виктория.

Кристалният дворец престоява на новото си място от 1854 до 1936 г. На 30 ноември 1936 г. той е обхванат от пожар и изгаря напълно, след което се оказва, че не може да бъде възстановен. Причината е от финансов характер – тъй като сградата не е застрахована за пълната ѝ стойност. Застраховката ѝ не може да покрие дори частично възстановяването. Британската общественост приема с изключително тъжни чувства загубата на един от символите на Лондон.