Кристиан Барнард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кристиан Барнард
южноафрикански хирург
Christiaan Barnard (1968).jpg
Роден
Починал

Уебсайт Страница в IMDb
Кристиан Барнард в Общомедия

Кристиан Барнард Неедлинг (на африкаанс Christiaan Barnard) - лекар, световноизвестен сърдечен хирург, На 3 декември 1967 г. в операционна зала на клиниката "Гроте Шур" (Кейптаун, Република Южна Африка) извършва първата в света трансплантация на човешко сърце .

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Кристиан Барнард е роден в малкото, градче Бофорт Уест в провинция Западен Кейп,Република Южна Африка на 8 ноември 1922 година. Баща му Адам Барнард е пастор в църква,а майка му Мария свири на църковен орган. Кристиан е едно от петте момчета. Фактът, че един от братята му - Авраам умира на пет годишна възраст от сърдечно-съдово заболяване е вероятната причина за професионалния избор на Барнард. Много години по-късно малкият му брат Мариус ще бъде назначен за негова дясна ръка в департамента по кардиохирургия в университета в Кейптаун.

През 1940 г Барнард завършва гимназията в Бофорт Уест и отива да учи медицина в Университета на Кейптаун.Става бакалавър по медицина през 1946 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва професионалната си кариера като стажант в клиниката „Гроте Шур” в Кейптаун. Жени се за медицинската сестра Aletta Louw през 1948 г. и имат две деца, Андре и Deirdre. След брака се премества в живописния град Серес, в Западен Кейп на 150 км от Кейптаун, където до 1951 година работи като общопрактикуващ лекар.

Завръща се в Кейптаун през 1951 г. и работи в болницата „Гроте Шур”. През 1953 г. получава степен магистър по медицина (MMed) от Университета в Кейптаун. Започва научна работа и разработва нови методи за лечение на възпаление на мозъка, менингите и чревни заболявания. През годината получава докторска степен по медицина от същия университет за дисертацията си "Лечението на туберкулозен менингит".

През 1956 г. получава двегодишна стипендия за специализация по хирургия в Университета на Минесота, Минеаполис, САЩ. Там се запознава с Норман Shumway, който е автор на много от водещите научни изследвания, довели до първата човешка трансплантация на сърце. През 1958 г. д-р Барнард получава магистърска степен по хирургия за своя труд, озаглавен "За аортната клапа - проблеми в производството и тестването на протезни клапи". През същата година е удостоен с титлата доктор на науките за неговата дисертация, озаглавена "За етиологията на вродената чревна атрезия". Барнард описва двете години, които той прекарва в САЩ като "най-интересните в живота ми." В Минеаполис той получава хирургическо обучение за операции на открито сърце. При професор Кларънс Уолтън Lillehei се запознава с най-новите техники на все още експерименталната сърдечна трансплантация. Като подарък от американските колеги, получава апарат сърце-бял дроб, който взема със себе си през 1958 г. в Южна Африка.

При завръщането си в Южна Африка през 1958 г. Барнард е назначен за кардиохирург в болницата „Гроте Шур”, в отделението по сърдечна хирургия. Там извършва около хиляда сърдечни операции с различни техники. Става преподавател и директор на хирургичните изследвания в университета в Кейптаун. Три години по-късно е назначен за началник на отделението по кардиохирургия и преподава в университета в Кейптаун. Издига се до позицията на доцент в катедрата по хирургия в Университета в Кейптаун през 1962 г. По-малкият му брат Мариус, който също учи медицина, в крайна сметка става дясната ръка на Барнард в катедрата по кардиохирургия. С течение на времето, Барнард става един блестящ хирург с голям принос за лечението на сърдечните заболявания, като например тетралогията на Fallot и аномалията на Ebstein. Назначен е за професор по хирургия в катедрата по хирургия в Университета в Кейптаун през 1972 година. През 1983 г. трябва да се откаже от операциите, защото страда от артрит и ръцете му са особено засегнати. Подава оставка като ръководител на клиниката по гръдна хирургия (считано от 31.12.1983 г.).Обявен е за почетен професор през 1984 година. Прекарва две години в Института по трансплантации в Оклахома, САЩ, и в допълнение - като консултант на различни институции.

Първата трансплантация на сърце[редактиране | редактиране на кода]

След първата успешна трансплантация на бъбрек през 1953 г., в Съединените щати, през 1959 г. Барнард извършва първата такава в Южна Африка. Междувременно, в продължение на няколко години Барнард експериментира с животински трансплантации на сърце, като сърца са трансплантирани на повече от 50 кучета. През този период Барнард е имал пациенти готови да се подложат на подобна операция, но пред него и медицинският му екип винаги стои сериозният проблем да се намери подходящ донор.

На 2 декември 1967 г. при пътно произшествие докато пресича улица в Кейпраун загива 25-годишната Денис Дарвал. След разговор с баща й е получено съгласието му за донорство. В нощта на 3 декември 1967 г., професор Барнард извършва първата в света трансплантация на сърце на човек в операционната зала на болницата „Гроте Шур” в Кейптаун. Операцията продължава девет часа. Участва екип от 30 души. Професорът е подпомаган от брат си Мариус Барнард. Пациентът е Луис Вашкански - 54-годишен търговец, страдащ от диабет и неизлечима болест на сърцето. Вашкански е пред дилемата - да очаква сигурна смърт или да рискува трансплантация с 80% шанс за оцеляване. Той избира операцията. Както Барнард по-късно пише "За един умиращ човек не е трудно решение, защото той знае, че е в края. Ако един лъв ви преследва на брега на река пълна с крокодили, ще скочите във водата убеден,че имате шанс да преплувате от другата страна."

Двадесет години по-късно, д-р Мариус Барнард разказва: "Крис стоя там известно време, гледа, а след това отстъпи назад и каза: "То работи!" ". След излизането си от състоянието на наркоза Вашкански заявява, че се чувства много по-добре с новото сърце. Трансплантацията е успешна и предизвиква световна сензация. Барнард става световна суперзвезда за една нощ. Приветстван е по целия свят за дръзкото му постижение, а се радва на вниманието на медиите и защото е доста фотогеничен. "В събота аз бях един неизвестен хирург в Южна Африка. В понеделник вече бях световноизвестен" - така си припомня събитията от декември 1967 година.

След седмица, в която състоянието на Вашкански изглежда стабилно обаче, на 9 декември белите му кръвни клетки започват да намаляват. На 15-и декември е поставена диагноза "двустранна пневмония", предизвикана от имуноподтискащите лекарства (имуносопресорите), които пациентът е приемал. Между 16-ти и 20-ти декември положението на Вашкански става сериозно, а пневмонията нелечима. През нощта на 21-ви декември 1967 година Вашкански умира - осемнадесет дни след трансплантацията. Въпреки че първият пациент оцелява само за малко повече от 2 седмици, Барнард не може да бъде възпрян и решава да продължи дейността си.

Втората и останалите[редактиране | редактиране на кода]

На 2 януари 1968 г. професор Барнард извършва втората сърдечна трансплантация, която е с по-голям успех. Пациентът е 50-годишният зъболекар Филип Блайберг. Донор на сърцето е Клайв Хаупт, млад мъж починал от тежък субарахноидален мозъчен кръвоизлив. Филип Блайберг живее 563 дни след операцията (около 1 година и 5 месеца). По време на рехабилитацията написва книгата „С поглед към сърцето ми” - той е първият човек в света, който е държал в ръце собственото си сърце. Дороти Фишер получава ново сърце през 1969 г. и става първият чернокож акцептор. Тя живее в продължение на 12 години и 6 месеца след трансплантацията. Дирк ван Цил, който получава ново сърце през 1971 г., е най-дълго преживелият - живял повече от 23 години.

Още през 1968 г., след двете операции на Барнард са извършени 107 трансплантации от 64 хирургически екипа в 24 страни. Резултатите са предсказуемо лоши - операциите са извършени от недостатъчно подготвени лекари, съчетаването на донорите и акцепторите е лошо. След 1968 г. операциите по трансплантация на сърце стават широко разпространени, въпреки че основен проблем е да се предотврати отхвърлянето на трансплантирания орган и значителната токсичност на тогавашните известни и използвани имуноподтискащи лекарства (които всъщност са били просто цитотостатици). Пробивът е откриването на циклоспорина през 1974 г.

През 1974 г. Барнард лансира идеята за дублиращо сърце на човека, присадено в помощ на собственото болно сърце. Той продължава да извършва трансплантация на сърце, както и разработване на нови техники, включително трансплантация на сърце-бял дроб (1974 г.). Проектира изкуствени клапи на сърцето и използване на сърца от маймуни. Извършва първата трансплантация от бабуин (вид маймуна) на човек, в отчаян опит да спаси от смърт 20-годишно момиче. Пациентката умира след 20 дни. Той ръководи първия "Piggyback" сърдечна трансплантация (хетеротопична трансплантация).

Като цяло Барнард извършва десет трансплантации - в периода 1967 - 1973 г. Той е и първият извършил хетеротопична трансплантация на сърце - операция, която е негово собствено творение. Между 1975 и 1984 г. в Кейптаун са извършени 49 последователни, хетеротопични трансплантации на сърце.

В самия край на 1960-те и началото на 1970-те години много лекари, разочаровани от лошите резултати се отказват от опитите за сърдечна трансплантация. Барнард продължава до появата на циклоспорина, който спомага да се съживи интереса към тях в целия свят. Той е и първият хирург опитал ксенотрансплантация.

Световна слава[редактиране | редактиране на кода]

Барнард става медийна звезда: лекции, интервюта и токшоута, аудиенция при папата, лично запознанство със София Лорен, любовна афера с Джина Лолобриджида, прием от американския президент Линдън Джонсън, автомобили Ролс Ройс, яхтени пътешествия, Студио 54 Ню Йорк, Монако и Грейс Кели, Париж, аудиенция при шаха на Иран, приятелство с Питър Селърс, автобиография, камери, клюки и вестникарски колони. Пътува много по света и се среща с известни личности, с принцове, царе и президенти. В своята автобиография "The Second Life" Барнард признава, че този начин на живот вреди на семейството му. Но професията и пациентите си, той не пренебрегва. Клиниката „Гроте Шур” се радва на световна репутация и привличането на международни пациенти. По-малко известен факт е, че лекува стотици пациенти без заплащане.

Семейство и личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Първият брак на Барнард е с Гертруда Луи Алета, медицинска сестра, за която се жени през 1948 г., докато практикува медицина в Серес. Двойката има две деца Deirdre (род. 1950 г.) и Андре (род. 1951 г.). Международната слава се отразява върху личния живот на Барнард и през 1969 г. той и жена му се развеждат. През 1970 г. се жени за богатата наследница Барбара Цьолнер (когато тя е на 19) - дъщеря на немския милиардер Фредерик Цьолнер, известен като "кралят на стоманата”, чийто бизнес е базиран в Йоханесбург. Имат двама сина - Фредерик (р. 1972 г.) и Кристиян младши (роден 1974 г.). Барбара е красива жена и медиите я обожават - лицето и често краси първите страници на модните списания. През 1982 г. Барнард обаче се развежда с нея като през 1988 г. се жени за трети път за доста по-младата Карин Зецкорн (22 г.). С нея също имат две деца, син и дъщеря - Армин (роден 1990) и Лара (родена 1997 г.), но през 2000 г. този последен брак също завършва с развод.

През есента на живота[редактиране | редактиране на кода]

Барнард подава оставка като ръководител на катедра "Гръдна и сърдечна хирургия” в Кейптаун през 1983 г. след напредналия ревматоиден артрит на ръцете, който му пречи да оперира. След това прекарва две години в Оклахома като учен-In-Residence в Института по трансплантации на САЩ, както и в качеството на консултант за други институции. По това време проявява голям интерес към изследванията на процесите на стареене при човека. В Оклахома се опитва да намери начин за забавянето на този процес. Добрата му репутация пострадва сериозно през 1986 г., когато той лансира Glycel - скъп крем "против стареене на кожата", чийто лиценз е отнет от Агенцията по храните и лекарствата на Съединените щати веднага след това. Като научен консултант на Clinique La Prairie, в Швейцария, прекарва времето си в практикуването на противоречивата "терапия за подмладяване". По-късно изразява съжаление за продажбата на Glycel.

Барнард прекарва остатъка от живота си в Австрия,(където е установена фондацията „Кристиан Барнард” за подпомагане на деца в неравностойно положение по целия свят) и във фермата си в Бофорт Уест. Два дни преди смъртта си той е получил, според APA австрийско гражданство.

Кристиан Барнард умира през септември 2001 г., докато е на почивка в Пафос, Кипър. Първоначално се твърди, че е получил сърдечен удар, но аутопсията впоследствие показва, че смъртта му е причинена от тежък астматичен пристъп. След кремация на тялото, урната с праха му е пренесена в Южна Африка и погребана в Бофорт Уест.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Кристиан Барнард е автор на две автобиографии. Първата му книга "Един живот” е публикувана през 1969 г. и впоследствие е продавана по целия свят. Част от приходите са използвани за създаване на фонд „Крис Барнард” за научни изследвания в областта на сърдечно-съдовите заболявания и трансплантациите на сърце в Кейптаун. Втората му автобиография, „Вторият живот”, е публикувана през 1993 г. - осем години преди смъртта му. Освен автобиографиите д-р Барнард написва още книгите:

  • Човек, сърдечна трансплантация. 1968
  • Един живот (Животът ми като лекар и човек). 1969
  • Сърце "Атака": Не трябва да умрат. 1971
  • Нежеланото. 1974
  • Южна Африка:дисекция. 1977
  • Най-доброто лекарство. 1979
  • Добър живот - добра смърт. 1980
  • Артрит. Ръководство как да живеем с артрит от Барнард. 1984
  • Вашето здраво сърце. 1985
  • Вторият живот. Спомени от световноизвестни хирурзи сърце.1993
  • Петдесет начини за едно здраво сърце. 2000

В допълнение, през 2004 г. Крис Логан пише биография на Барнард под името "Кристиан Барнард - Един живот".


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]