Кристиан Готфрид Еренберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кристиан Готфрид Еренберг
Christian Gottfried Ehrenberg
германски естествоизпитател

Роден
Починал
27 юни 1876 г. (81 г.)
Научна дейност
Област Зоология, анатомия, геология, микология
Образование Берлински университет
Кристиан Готфрид Еренберг в Общомедия

Кристиан Готфрид Еренберг (на немски: Christian Gottfried Ehrenberg) е германски зоолог, анатом, геолог и миколог, един от най-известните и продуктивни учени на своето време.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Еренберг е роден през 1795 г. в Делич, Саксония. Първоначално следва теология в Лайпцигския университет, а след това – медицина и природни науки в Берлинския университет, където се запознава с Александър фон Хумболт. През 1818 г. защитава докторска дисертация в областта на микологията („Sylvae mycologicae Berolinenses“).

Гробът на Кристиан Готфрид Еренберг в Берлин

През 1820 – 1825 г. Еренберг участва, заедно със своя приятел Вилхелм Хемприх, в научна експедиция в Близкия изток, по време на която събира хиляди образци от растения и животни. Двамата изследват части от Египет, Либийската пустиня, долината на Нил и северното крайбрежие на Червено море, където Еренберг прави специално проучване на коралите. По-късно посещават Сирия, Арабския полуостров и Етиопия.

През 1827 г. Еренберг е назначен за преподавател по медицина в Берлинския университет. През 1829 г. придружава Хумболт по време на негово пътуване през Русия до границата с Китай. След завръщането си се концентрира върху изследвания на микроскопичните организми, които дотогава не са систематично проучвани. В продължение на близо 30 години Еренберг изучава проби от вода, почва, утайки, прах и скали, като описва хиляди нови видове, сред тях добре познати форми, като еуглената и чехълчето.

Изследванията на Еренберг разширяват значително и познанията в областта на геологията. Преди тях не е известно, че голяма част от скалите, най-вече варовика, са съставени от остатъци от миниатюрни организми. Той показва също, че фосфоресценцията на морските води се дължи на микроорганизми.

Еренберг е чуждестранен член на Британското кралско научно дружество от 1837 г. През 1839 г. получава медала Уоластън, най-високото отличие на Лондонското геоложко дружество.

Кристиан Готфрид Еренберг умира през 1876 г. в Берлин.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Aufbau von Bacillarien-Wänden. 1872.
  • Gedächtnissrede auf Alexander von Humboldt. Oppenheim, Berlin 1870.
  • Gedächtnissrede gehalten am 3. August 1856. Berlin 1856.
  • Über die Stellung der Universitäten im Staate. Berlin 1856.
  • Mikrogeologie. Voss, Leipzig 1854–56.
  • Über die Formbeständigkeit und den Entwicklungskreis der Organischen Formen. Dümmler, Berlin 1852.
  • Passat-Staub und Blut-Regen. Berlin 1849.
  • Mittheilungen über den rothen Passatstaub und das dadurch bedingte Dunkelmeer der Araber. Reimer, Berlin 1848.
  • Rede zur Feier des Leibnitzischen Jahrestages über Leibnitzens Methode, Verhältniss zur Natur, Forschung und Briefwechsel mit Leeuwenhoek. Voss, Leipzig, Berlin 1845.
  • Verbreitung und Einfluss mikroskopischen Lebens in Süd- und Nord-Amerika. Berlin 1843.
  • Über noch zahlreich jetzt lebende Thierarten der Kreidebildung. Berlin 1840.
  • Die Bildung der europäischen, libyschen und arabischen Kreidefelsen und des Kreidemergels aus mikroskopischen Organismen. Berlin 1839.
  • Mikroskopische Analyse des curländischen Meteorpapiers von 1686. Berlin 1839.
  • Atlas über Infusionsthierchen. Voss, Leipzig 1838.
  • Die Infusionsthierchen als vollkommene Organismen. Ein Blick in das tiefere organische Leben der Natur. Voss, Leipzig 1838.
  • Die fossilen Infusorien und die lebendige Dammerde. Berlin 1837.
  • Beobachtung einer auffallenden bisher unerkannten Structur des Seelenorgans bei Menschen und Thieren. Berlin 1836.
  • Zusätze zur Erkenntnis grosser Organisationen im kleinen Raume. Berlin 1836.
  • Das Leuchten des Meeres: neue Beobachtungen nebst Übersicht der Hauptmomente der geschichtlichen Entwicklung dieses merkwürdigen Phänomens, Berlin: Druckerei der Königlichen Akademie der Wissenschaften 1835. (Vortrag vor der Königlichen Akademie der Wissenschaften Berlin 1834)
  • Organisation in der Richtung des kleinsten Raumes. Berlin 1834.
  • Zur Erkenntniss der Organisation in der Richtung des kleinsten Raumes. Dümmler, Berlin 1832.
  • Organisation, Systematik und geograph. Verhältniss der Infusionsthierchen. Zwei Vorträge, in d. Akad. d. Wissensch. zu Berlin gehalten in d. J. 1828 u. 1830. Berlin 1830.
  • Symbolae physicae, seu Icones et Descriptiones corporum naturalium novorum aut minus cognitorum [...]. 9 Bände, Berlin 1828–45. (co: Friedrich Wilhelm Hemprich und Johann Christoph Klug)
  • Die geographische Verbreitung der Infusionsthierchen in Nord-Africa und West-Asien. Berlin 1828.
  • Naturgeschichtliche Reisen durch Nord-Afrika und West-Asien in den Jahren 1820 bis 1825 von Dr. W. F. Hemprich und Dr. C. G. Ehrenberg, Historischer Theil. Mittler, Berlin 1828.
  • Reisen in Aegypten, Libyen, Nubien und Dongala. Mittler, Berlin, Posen, Bromberg 1828.
  • Beitrag zur Characteristik der nordafrikanischen Wüsten. Schade, Berlin 1827.
  • Sylvae mycologicae Berolinensis. Bruschcke, Berlin 1818.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]