Кристиан Гюнтер II (Шварцбург-Арнщат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристиан Гюнтер II
граф на Шварцбург-Зондерсхаузен
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Дом Шварцбург
Баща Кристиан Гюнтер I фон Шварцбург-Зондерсхаузен
Майка Анна Сибила фон Шварцбург-Рудолщат
Брак София Доротея фон Мьорсперг
Потомци Сибила Юлиана, София Доротея, Клара Сабина, Кристина Елизабет, Катарина Елеонора, Йохан Гюнтер IV

Кристиан Гюнтер II фон Шварцбург-Арнщат Благочестиви (на немски: Christian Günther II von Schwarzburg-Sondershausen zu Arnstadt; * 1 април 1616; † 10 септември 1666) от фамилията Дом Шварцбург управлява като граф Шварцбург-Зондерсхаузен с резиденция в град Арнщат от 1642 г. до смъртта си.

Той е големият син на граф Кристиан Гюнтер I фон Шварцбург-Зондерсхаузен (1578 – 1642) и съпругата му Анна Сибила фон Шварцбург-Рудолщат (1584 – 1623), дъщеря на граф Албрехт VII фон Шварцбург-Рудолщат.

След смъртта на баща му през 1642 г. Кристиан Гюнтер II и братята му си поделят графството. Той получава горната част на графството с градът резиденция Арнщат. Антон Гюнтер I получава долната част на Шварцбург-Зондерсхаузен с изключение на селищата, които получава Лудвиг Гюнтер II.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Кристиан Гюнтер II се жени на 28 февруари 1645 г. в Арнщат за София Доротея фон Мьорсперг (* 1624; † 11 април 1685 в Арнщат), дъщеря на граф Георг фон Мьорсперг и Бефорт († 1648) и Доротея Сузана фон Глайхен († 1638), и има децата:[1][2]

  • Сибила Юлиана (1646 – 1698), ∞ 2 април 1668 г. Хайнрих I фон Ройс-Оберграйц (1668 – 1681)
  • София Доротея (1647 – 1708), ∞ 10 юни 1672 г. граф Ернст фон Щолберг-Илзенбург (1650 – 1710)
  • Клара Сабина (1648 – 1698)
  • Кристина Елизабет (1651 – 1670)
  • Катарина Елеонора (1653 – 1685)
  • Йохан Гюнтер IV (1654 – 1669), граф на Арнщат (1666 – 1669), умира неженен и бездетен

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Apfelstedt: Heimathskunde für die Bewohner des Fürstenthums Schwarzburg-Sondershausen. 3. Tl. Geschichte des Fürstlich-Schwarzburgischen Hauses. Eupel, Sondershausen 1856 (Donhof, Arnstadt 1998, ISBN 3-86162-025-1)
  • Friedrich Apfelstedt: Das Haus Kevernburg-Schwarzburg von seinem Ursprunge bis auf unsere Zeit. Betram, Sondershausen 1890 (Thüringer Chronik-Verl. Müllerott, Arnstadt 1996, ISBN 3-910132-29-4)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]