Кристиан Доплер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кристиан Андреас Доплер
австрийски физик

Роден
Починал
17 март 1853 г. (49 г.)
Научна дейност
Област Физика, математика
Образование Виенска политехника
Работил в Пражка политехника
Карлов университет
Виенски университет

Уебсайт https://www.christian-doppler.net/
Кристиан Доплер в Общомедия

Кристиан Андреас Доплер (на английски: Christian Andreas Doppler) е австрийски математик и физик. Той е известен най-вече с изследванията си за промяната на честотата на вълните при преместване на източника спрямо неподвижен наблюдател – Доплеров ефект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кристиан Доплер е роден в Залцбург, Австрия в семейството на каменоделец. Завършва гимназия, след което учи астрономия и математика във Виена и Залцбург. През 1841 г. започва работа в Пражката политехника (днес Чешки технически университет, но тогава в рамките на Австрийската империя), където е назначен за професор по физика и астрономия.

Само година след назначаването си Доплер публикува най-важния си труд „Über das farbige Licht der Doppelsterne und einiger anderer Gestirne des Himmels“ (За цвета на светлината на двойните звезди и някои други звезди на небето). В този труд Доплер постулира своя закон, станал по-късно известен като Доплеров ефект, според който честотата на светлинна вълна зависи от относителната скорост на източника на тази вълна и наблюдателя. Самият Доплер се опитва да обясни чрез този ефект цвета на някои двойни звезди. Доплеровият ефект за звукови вълни е бил експериментално проверен през 1845 г. от Балот. За времето, прекарано в Прага, публикува над 50 статии по математика, физика и астрономия. През 1847 г. напуска Прага и бива назначен за професор в Минната академия в Шемниц (днес Банска Шемница, Словакия), а през 1849 г. отива във Виена[1].

Научната дейност на Доплер в Прага е за кратко прекъсната от революционните събития от 1848 г. (известни като Пролет на народите), което го принудило да се премести във Виена, и през 1850 г. е назначен за ръководител на Института по експериментална физика на Виенския университет. По това време Доплер и Франц Унгер оказват силно влияние върху младия студент от Виенския университет Грегор Мендел, днес известен като „баща на генетиката“.

Доплер умира във Венеция на 17 март 1853 г. на 49-годишна възраст от белодробно заболяване. Гробът му, открит от д-р Петер М. Шустер[2] е на гробището Сан Микеле във Венеция[3].

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Über das farbige Licht der Doppelsterne und einiger anderer Gestirne des Himmels. Abhandlungen der Böhmischen Gesellschaft der Wissenschaften, Reihe 5, Band 2, 1842, S. 465, и като отделен отпечатък, Prag 1842.
    • von Doppler auf die Bewegung von Beobachter und Quelle erweitert in Annalen der Physik und Chemie, Band 68, 1846, S. 1–35
  • Über das farbige Licht der Doppelsterne und einiger anderer Gestirne des Himmels. (Neu herausgegeben von František Josef Studnička, Prag 1903).
  • Über eine wesentliche Verbesserung der katoptrischen Mikroskope. Borrosch & André, Prag 1845.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.whonamedit.com/doctor.cfm/3039.html
  2. P. M. Schuster, Moving the Stars, Christian Doppler His Life, His Works and Principle, and the World After, Living Edition, 2005
  3. Štoll, Ivan. ``Christian Doppler — Man, Work and Message", The Phenomenon of Doppler. The Czech National University (1992)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]