Кристиан Крафт фон Хоенлое-Йоринген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристиан Крафт фон Хоенлое-Йоринген
Кристиан Крафт и съпругата му Отилия на коне

Август Карл Кристиан Крафт фон Хоенлое-Йоринген (на немски: Christian Kraft zu Hohenlohe-Öhringen; August Karl Christian Kraft Christian Kraft Fürst zu Hohenlohe-Oehringen; * 21 март 1848 в Йоринген; † 14 май 1926 в Somogyszob, в Шомод, Унгария) е 5. княз на Хоенлое-Йоринген, 2. херцог на Уязд и граф на Глайхен, генерал, политик и минен-индустриалец.[1]

Той е най-големият син на индустриалеца княз Хуго фон Хоенлое-Йоринген (1816 – 1897) и съпругата му Паулина фон Фюрстенберг (1829 – 1900), дъщеря на княз Карл Егон II фон Фюрстенберг (1796 – 1854) и Амалия фон Баден (1795 – 1869).[2][3][4][5] Братята му са Август Карл (1854 – 1884, Сан Ремо), Йохан (Ханс) Хайнрих Георг фон Хоенлое-Йоринген (1858 – 1945), 6. княз на Хоенлое-Йоринген, и Макс Антон Карл (1860 – 1922), пруски генерал-майор.

Кристиан Крафт фон Хоенлое-Йоринген посещава първо рицарската академия в Легница. След това той следва до 1870 г. право в Бон. Той се жени морганатически за Отилия графиня Лубраниец-Дамбска, родена Браунс и няма законни деца.

Той е пруски кралски генерал-майор (à la suite) и между 1895 и 1899 г. „оберст-кемерер“ на кайзер Вилхелм II. Между 1880 и 1881 г. също от 1883 до 1912 г. той е в райхстага. През 1924 г. Кристиан Крафт става сеньор на целия род Хоенлое. Той има годишен доход от седем милиона марки и състояние от 151 милиона марки и е един от най-богатите немски благородници.

Кристиан Крафт фон Хоенлое-Йоринген умира на 14 май 1926 г. на 78 години в Унгария и е погребан в Яворина (Uhrngarten), в словашките Високи Татри. Там той има горска и ловна собственост от 15 000 хектара.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Alfons Perlick: Hohenlohe-Oehringen, Christian Kraft Fürst zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 489
  • Acta Borussica, Band 12/II, S. 596, Verlag Olms-Weidmann 2004, ISBN 3-487-12704-0 (PDF-Datei; 2,14 MB)
  • Frank Raberg: Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 2001, ISBN 3-17-016604-2, S. 385.
  • Volker Stalmann: Christian Kraft zu Hohenlohe-Öhringen (1848 – 1926). „Leben wie Lukull.“ In: Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri (Hrsg.): Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert. Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-41222201-7, S. 357 – 373.
  • Christian Bommarius: Der Fürstentrust. Kaiser, Adel, Spekulanten. Berenberg Verlag, Berlin 2017, ISBN 978-3-946334-14-9.
  • ~The Book of Kings, London, 1973 Volume I,II,III, McNaughton, Arnold. 484
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. 225

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]