Кристиан Моргенщерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кристиан Моргенщерн
Christian Morgenstern
Morgenstern-h420.jpg
Фотография от 1910 г.
Роден 6 май 1871 г.
Починал 31 март 1914 г. (42 г.)
Професия поет, фейлетонист, драматург, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1887—1914
Философия
Интереси антропософия
Подпис Morgenstern Signature.gif
Кристиан Моргенщерн в Общомедия

Кристиан Моргенщерн (на немски: Christian Morgenstern) с цяло име Кристиан Ото Йозеф Волфганг Моргенщерн е немски поет, фейлетонист, драматург и преводач.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Кристиан Моргенщерн е роден в Мюнхен в семейството на художник.

Моргенщерн на 18 г.

Десетгодишен Моргенщерн загубва майка си, която страда от белодробна туберкулоза. Младостта си прекарва в Бреслау (днес Вроцлав), където баща му получава назначение в Кралското художествено училище. На шестнадесет години Моргенщерн съчинява трагедията "Александър Български" (1887), която не е запазена. Прекъсва обучението си и по желание на бащата се записва във военно училище, с намерението да стане офицер. Скоро обаче се връща в гимназията и когато я завършва, следва икономически науки и право, а по-късно философия и история на изкуството. На двадесет и две годишна възраст заболява от туберкулоза и прекарва дълго време по санаториуми, където се вдълбочава в творчеството на Фридрих Ницше. Предприема продължителни пътувания в Швейцария и Италия.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Кристиан Моргенщерн, 1906 г.

В 1894 г. Моргенщерн се преселва в Берлин, където работи като журналист и публикува хумористично-фантастичната стихосбирка "В замъка на Фанта" (1895), а също романтическите си книги със стихове "По много пътища" (1897) и "Аз и светът" (1898). Междувременно превежда Стриндберг и Ибсен и една година пътешества из Норвегия. Спечелва си име с блестящите си афоризми и с пронизаните от меланхолична ирония и гротескно остроумие "Песни под бесилото" [1] (1905), повлияни от идейния свят на Шопенхауер и Ницше и подготвили естетиката на дадаизма и на модерната "конкретна поезия". Моргенщерн публикува и книгата си "Меланхолия. Нови стихотворения" (1906) - съдържаща първата му мистична "природна лирика".

Теософия[редактиране | редактиране на кода]

В 1909 г. поетът се запознава с Рудолф Щайнер, с когото до края на живота си го свързва тясна дружба. Късното творчество на Моргенщерн получава религиозна окраска в духа на антропософското боготърсачество. Поетът умира от туберкулоза в Мерано, Южен Тирол, месеци преди избухването на Първата световна война.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

По стихове на Моргенщерн са създали музикални творби Паул Хиндемит, Фридрих Гулда и други композитори.


Естетическата невестулка


Самотна невестулка
засвири на цигулка
под ледена висулка.

Кажете, тази твар
защо тъй стори?

В нощта ми отговори
небесният стражар
със жар неповторима:

Тоз авангар-
ден звяр
го стори, за да има рима.

1905 [2]


Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1895: In Phanta's Schloß. Ein Cyklus humoristischer-phantastischer Dichtungen
  • 1897: Auf vielen Wegen. Gedichte
  • 1897: Horatius Travestitus. Ein Studentenscherz
Паметна плоча за Кристиан Моргенщерн в Берлин
  • 1898: Ich und die Welt. Gedichte
  • 1900: Ein Sommer. Verse
  • 1902: Und aber ründet sich ein Kranz
  • 1905: Galgenlieder
  • 1906: Melancholie. Neue Gedichte
  • 1908: Osterbuch (Einbandtitel: 'Hasenbuch'). Kinderverse
  • 1910: Palmström
  • 1910: Einkehr. Gedichte
  • 1911: Ich und Du. Sonette, Ritornelle, Lieder
  • 1914: Wir fanden einen Pfad. Neue Gedichte

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Звуковото стихотворение "Великото Лалула" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Естетическата невестулка“ от Кристиан Моргенщерн, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]