Кристиан Хюйгенс

Кристиан Хюйгенс Christiaan Huygens
нидерландски учен
Портрет на Хюйгенс от Каспар Нечер, 1671
Роден	14 април 1629 г. Хага, Нидерландия
Починал	8 юли 1695 г. Хага, Нидерландия
Погребан	Хага, Нидерландия
Националност	Нидерландия
Учил в	Лайденски университет
Научна дейност
Област	Механика, физика, астрономия, математика
Учил при	Франс ван Схоотен, Джон Пел
Работил в	Британското кралско дружество, Френската академия на науките
Повлиян	Рене Декарт, Франс ван Схоотен
Кристиан Хюйгенс в Общомедия

Кристиан Хюйгенс (на нидерландски: Christiaan Huygens) е нидерландски механик, физик, астроном и математик, създател на вълновата теория на светлината.

Хюйгенс е водещ учен на своето време. Работата му включва ранни телескопски изследвания на пръстените на Сатурн и откриването на неговия спътник Титан, както и изобретяването на часовниковото махало. Той публикува основни изследвания на механиката и оптиката и е пионер в работата на хазартните игри.

Биография

Произход и образование

Роден е на 14 април 1629 година в Хага, Нидерландия, в богато и влиятелно семейство. Баща му е философ и дипломат, като сред неговите приятели са Галилео Галилей, Марен Мерсен и Рене Декарт. Майка му умира, когато е на 8 години. Отрано показва талант за конструиране, като на 13-годишна възраст сам си прави струг. Не по-малко силна е склонността му към математиката, която е забелязана и поощрена от Рене Декарт. До 16 години учи с баща си и частни учители, основно логика, математика, механика, география, латински, френски, гръцки и италиански език. Научава се да свири на виола да гамба, лютня и клавесин. Освен това овладява фехтовка и езда. В периода 1645 – 1647 следва право и математика в Университета в Лайден, а от 1647 – 1649 следва в колежа в Бреда.

Научна дейност

Научната си дейност започва с работи по класически проблеми в математиката. Занимава се с въпроси по определяне дължината на окръжността, елипсата и хиперболата. На 22-годишна възраст излиза първата му разработка „За определянето на дължината на окръжност“, което е съществен принос в теорията за определяне на отношението на дължината на окръжността към диаметъра ѝ (изчисление на числото пи). През 1657 е завършен и първият му голям труд, посветен на теорията на вероятностите – „За изчисленията в хазартните игри“. Хюйгенс публикува математически трактати и върху изследване на криви от втори ред: циклоида, логаритмична и верижна линия и др.

Работи заедно с Робърт Хук по установяването на постоянните точки на термометъра – точката на топене на леда и точката на кипене на водата.

През 1654 г. Хюйгенс концентрира вниманието върху конструкцията на телескопа – той усъвършенства обектива на астрономическата тръба, увеличава светлочувствителността ѝ и отстранява хроматичната аберация. Създаденият от него обектив, съставен от две вдлъбнато-изпъкнали лещи, носи неговото име и се използва като основен при конструирането на телескопи.

С усъвършенствания си телескоп, през 1655 г. открива спътника Титан на планетата Сатурн, определя периода на завъртането му и установява, че Сатурн е обкръжен от тънък пръстен. Тези изследвания са поместени в съчинението „Системата на Сатурн“ (1659), където е направено първото описание на мъглявината в съзвездието Орион и на линиите върху повърхността на Юпитер и Марс.

Часовник, конструиран от Хюйгенс. Рийксмузеум, Амстердам

През 1656 г. Хюйгенс става известен с изследванията си върху махалото и с изобретяването и патентоването на първите часовници с махало, снабдени с пусков механизъм. Неговите изследвания върху махалото продължават и в по-късен етап от научната му дейност, когато формулира закони за гравитационното привличане. През 1661 г. посещава Лондон, за да се запознае с членове на Лондонското Кралско общество (Британска академия) и да им представи резултатите от своите изследвания. Две години по-късно е избран за първия чуждестранен член на Обществото. През 1665 г., след основаването на Френската академия на науките, Хюйгенс е поканен в Париж за неин председател и заема поста от 1665 до 1681 г.

Около 1674 изобретява спиралната часовникова пружина, която не само заменя махалото в часовниците, но позволява и тяхната „минатюризация“. Френският майстор Тюре, възползвайки се от това откритие, изработва, а през 1675 и патентова, първия джобен часовник.

През 1680 г. ученият работи върху създаването на планетна машина (праобраз на съвременния планетарий), за чиято конструкция разработва пълна теория на верижните (или непрекъснати) дроби. Изследва и проблеми на оптиката. През 1681 – 1687 г. шлифова обективи с огромни фокусни разстояния – 37, 54 и 63 м; конструира окуляр, който е наречен на негово име и още е в употреба. Цикълът от трудове по оптика намира завършен вид в знаменития му „Трактат за светлината“ (1690 г.), където е изложена вълновата теория на светлината. Към трактата във вид на приложение е добавено разсъждението „За причините на теглото“, в което Хюйгенс е на крачка от откриването на закона за всеобщото привличане.

Последни години

В последните години от живота си Хюйгенс работи върху трактата „Космотеорос“, издаден посмъртно през 1698 г., в който разсъждава върху теорията за множеството на световете и тяхната обитаемост. Според Хюйгенс живот има не само на Земята, но и на други планети, като формите му са подобни на земния.

Кристиан Хюйгенс умира на 8 юли 1695 година в Хага на 66-годишна възраст.

Произведения

Horologium oscillatorium sive de motu pendulorum, 1673

• 1649 – De iis quae liquido supernatant (непубликувана)
• 1651 – Cyclometriae
• 1651 – Theoremata de quadratura hyperboles, ellipsis et circuli
• 1654 – De circuli magnitudine inventa
• 1656 – De Saturni Luna observatio nova
• 1656 – De motu corporum ex percussione, публикувана чак през 1703
• 1657 – De ratiociniis in ludo aleae Архив на оригинала от 2014-10-31 в Wayback Machine.
• 1659 – Systema saturnium
• 1659 – De vi centrifuga, публикувана през 1703
• 1673 – Horologium oscillatorium sive de motu pendularium
• 1684 – Astroscopia Compendiaria tubi optici molimine liberata
• 1685 – Memoriën aengaende het slijpen van glasen tot verrekijckers
• 1686 – Old на нидерландски: Kort onderwijs aengaende het gebruijck der horologiën tot het vinden der lenghten van Oost en West
• 1690 – Traité de la lumière
• 1690 – Discours de la cause de la pesanteur
• 1691 – Lettre touchant le cycle harmonique (Rotterdam)
• 1698 – Cosmotheoros Архив на оригинала от 2018-05-05 в Wayback Machine.
• 1703 – Opuscula posthuma, включваща:
  • De motu corporum ex percussione
  • Descriptio automati planetarii
• 1724 – Novus cyclus harmonicus (Leiden, посмъртно издание)
• 1728 – Christiani Hugenii Zuilichemii, dum viveret Zelhemii toparchae, opuscula posthuma ... (pub. 1728) Alternate title: Opera reliqua, concerning optics and physics

Памет

• 
  Статуя в Ротердам
• 
  Статуя пред Техническия университет в Делфт
• 
  Статуя в Лайден
• 
  Статуя в Харлем
• 
  Статуя във Форбург

Външни препратки

• The MacTutor History of Mathematics archive: Christiaan Huygens
• Произведения на Кристиан Хюйгенс в проекта Гутенберг