Кристиан фон Цвайбрюкен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристиан фрайхер фон Цвайбрюкен
Мария Анна графиня фон Форбах (1734 – 1807) с двата си сина Кристиан фон Цвайбрюкен (ляво) и Вилхелм фон Цвайбрюкен (дясно). Най в дясно на картината в рамка, баща им, херцог Кристиан IV фон Пфалц-Цвайбрюкен. От Йохан Кристиан фон Манлих, 1764
Кристиан фон Цвайбрюкен (ляво). От Джон Трумбул, в Капитол, Вашингтон

Кристиан фон Цвайбрюкен (на немски: Christian Freiherr von Zweybrücken; на френски: Christian de Deux-Ponts;* 20 ноември 1752; † 25 октомври 1817 в Мюнхен) е фрайхер на Цвайбрюкен, граф на Форбах 1770 г., маркиз на Дьо-Понт 1781 г., френски, след това пруски и по-късно баварски офицер, на края баварски кралски генерал на пехотата.

Той е най-големият син на херцог Кристиан IV фон Пфалц-Цвайбрюкен (1722 – 1775) и съпругата му (морганатичен брак) танцьорката французойката Мария Камасе, наричана Мариана (1734 – 1807), по-късно 1757 г. „графиня фон Форбах“.

Кристиан фон Цвайбрюкен е наричан първо „граф фон Форбах“ и влиза на 20 април 1768 г. като лейтенант в кралския френски „Régiment de Royal Deux-Ponts“ (99e régiment d' infanterie).[1] С декрет от крал Луи XVI той получава френската титла маркиз. Неговият полк пристига в Америка на 4 април 1780 г. През 1781 г. Кристиан фон Цвайбрюкен и брат му Вилхелм фон Цвайбрюкен (1754 – 1807) с техния полк се бият на страната на САЩ, в Американската война за независимост (1775 – 1783).[2]

През януари 1793 г. той тръгва от Ню Йорк обратно за Франция. След френската революция полкът е разпуснат на 21 юли 1791 г. Той напуска френската военна служба, отказва се от титлата маркиз, но получа на 31 януари 1792 г. от пфалцграф Карл II Август титлата „фрайхер фон Цвайбрюкен“.

Кристиан фон Цвайбрюкен започва на 1 януари 1792 г. пруска служба като генерал-майор и участва в походите против Франция 1794 – 1797. На 6 юни 1796 г. той получава ордена „Червения орел“.

На 20 юни 1799 г. той получава разрешение да започне служба във войската на Курфюрство Бавария и на 24 юли 1799 г. е номиниран на генерал-лейтенант „à la suite“ на инфантерията. На 14 февруари 1800 г. той става провинциал-комендант.

На 18 март 1800 г. той е главнокомандващ на корп от 12 000 души и се бие против Франция като английска „субсидиентрупа“. Той се бие успешно в битките (на 5 и 15 май 1800), за което е поздравен от британския крал.

След битката при Хоенлинден на 3 декември 1800 г. той завежда остатъка от своя корп първо в територията на Залцбург и след мирния договор в Щайр (25 декември 1800) през Пасау в Кам в Горен Пфалц. За заслугите си той е отличен на 24 март 1801 г. от Бавария.

С военната заповед от 1 март 1806 г. той е отличен с „Големия кръст на Военния Макс-Йозеф-Орден“. През 1808 г. Кристиан фон Цвайбрюкен е номиниран за таен съветник. На 8 януари 1811 г. той е повишен на генерал на пехотата (инфантерията).

Кристиан фон Цвайбрюкен умира на 65 години на 25 октомври 1817 г. в Мюнхен.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Кристиан фон Цвайбрюкен се жени на 6 август 1783 г. във Версай за Аделаида Франсоаз Леонтина де Бетуне-Полон (* 3 март 1761, Париж; † 8 май 1823, Версай). Те имат три дъщери:[3][4][5]

  • Мария Амалия Шарлота фон Форбах фрайин фон Цвайбрюкен (* 18 септември 1784, Форбах; † 9 януари 1786, Форбах)
  • Мария Амалия Шарлота Франциска Августа Елеонора, графиня фон Форбах, фрайин фон Цвайбрюкен (* 1786; † 1839), омъжена1806 г. за граф Карл Ернст фон Гравенройт († 1826)
  • Казимира Мария Луиза Антоанета, графиня фон Форбах, фрайин фон Цвайбрюкен (* 20 декември 1787, Форбах; † 26 март 1846, Мюнхен), омъжена I. 1808 г. за граф Карл Кристоф Густав фон Сайн-Витгенщайн (* 31 пктомври 1773; † 7 септември 1812); II. на 19 юли 1814 г. в Мюнхен за граф Антон фон Рехберг (* 13 май 1776, Донцдорф; † 5 януари 183, Мюнхен)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Адалберт Баварски: Der Herzog und die Tänzerin – Die merkwürdige Geschichte Christians IV. von Pfalz-Zweibrücken und seiner Familie. Pfälzische Verlagsanstalt, Neustadt an der Weinstraße 1966.
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 2, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, ohne Jahr, S. 349 – 350.
  • Baptist Schrettinger (Ordensarchivar): Der Königlich Bayerische Militär-Max-Joseph-Orden und seine Mitglieder. München 1882.
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 3:225 a
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. IV 339

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. le Royal Deux-Ponts pendant la Guerre d’indépendance
  2. Адалберт Баварски: Der Herzog und die Tänzerin – Die merkwürdige Geschichte Christians IV. von Pfalz-Zweibrücken und seiner Familie, Pfälzische Verlagsanstalt, Neustadt an der Weinstraße, 1966, Tafel nach Seite 144
  3. Wittelsbach 6, genealogy.euweb.cz
  4. Christian von Zweybrücken Graf von Forbach, Marquis de Deux-Ponts, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
  5. Christian Marquis de Deux-Ponts, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]