Кристиан II фон Анхалт-Бернбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристиан II фон Анхалт-Бернбург
княз на Анхалт-Бернбург
Christian II. (Anhalt-Bernburg).jpg
Княз Кристиан II фон Анхалт-Бернбург
Управление 16301656
Наследил Кристиан I фон Анхалт-Бернбург
Наследник Виктор I Амадей
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Аскани
Баща Кристиан I фон Анхалт-Бернбург
Майка Анна фон Бентхайм-Текленбург
Брак Елеонора София фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург
Потомци Берингер фон Анхалт-Бернбург, София, Йоахим Ернст, Кристиан, Ердманн Гидеон, Бодислав, Виктор I Амадей, Елеонора Хедвиг, Ернестина Августа, Ангелика, Анна София, Карл Урсинус, Фердинанд Кристиан, Мария, Анна Елизабет
Герб Coat of Arms of the Duchy of Anhalt.svg
Кристиан II фон Анхалт-Бернбург в Общомедия

Кристиан II фон Анхалт-Бернбург (на немски: Christian II, Fürst von Anhalt-Bernburg; * 11 август 1599 в дворец Амберг; † 22 септември 1656 в Бернбург) от род Аскани е управляващ княз на Анхалт-Бернбург (1630–1656).

Той е син на княз Кристиан I фон Анхалт-Бернбург (1568 – 1630) и графиня Анна фон Бентхайм-Текленбург (1579 – 1624), дъщеря на граф Арнолд III фон Бентхайм-Текленбург.[1]

Той говори френски и италиански. Следва през 1608–1609 г. в Женева заедно с братовчед си Йохан Казимир от Десау. На 19 години той участва в Тридесетгодишната война. Неговият дневник от 14 книги е запазен до днес и е ценен източник за Тридесегодишната война.[2]

Чрез чичо му, княз Лудвиг фон Анхалт-Кьотен е приет в литературното общество Fruchtbringende Gesellschaft. След смъртта на баща му през април 1630 г. той поема управлението на княжеството Анхалт-Бернбург.

През 1625 г. в Аренсбьок той се жени за принцеса Елеонора София фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург (* 1603; † 1675), дъщеря на херцог Йохан фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург и втората му съпруга Агнес Хедвиг фон Анхалт. Двамата имат 15 деца.

Той умира на 22 септември 1656 г. на 57 години в Бернбург, Германия.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Неговата съпруга Елеонора София фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург (1603-1675)
  • Берингер фон Анхалт-Бернбург (1626–1627)
  • София (1627)
  • Йоахим Ернст (1629)
  • Кристиан (1631)
  • Ердманн Гидеон (1632–1649)
  • Бодислав (1633–1634)
  • Виктор I Амадей (1634–1718), княз на Анхалт-Бернбург, ∞ 1667 за пфалцграфиня Елизабет фон Цвайбрюкен (1642–1677)
  • Елеонора Хедвиг (1635–1685)
  • Ернестина Августа (1636–1659)
  • Ангелика (1639–1688)
  • Анна София (1640–1704), ∞ 1664 за граф Георг Фридрих фон Золмс-Зоненвалде (1626–1688)
  • Карл Урсинус (1642–1660)
  • Фердинанд Кристиан (1643–1645)
  • Мария (1645–1655)
  • Анна Елизабет (1647–1680) ∞ 1672 херцог Кристиан Улрих I фон Вюртемберг-Бернщат (1652–1704)

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Antonio de Guevara: Die Unterweisung eines Christlichen Fürsten. Cöthen: Fürstl. Druckerei, 1639
  • Charles Drelincourt: Von der Beharligkeit der Außerwehlten. Cöthen: Fürstl. Druckerei 1641
  • Hundert Königliche Lehren, welche Keyser Emanuel Palaeologus … fürgeleget. o.O., 1650

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Christoph Beckmann: Historie des Fürstenthums Anhalt, 7 Tle., Zerbst 1710 (Ndr. Dessau 1995).
  • Hans Butzmann: Ein Buch aus dem Besitz Christian II. von Anhalt-Bernburg in der Stadtbücherei Ballenstedt. Bernburg 1936.
  • Ex Libris Christian I. und Christian II. von Bernburg. Katalog der Ausstellung. Museum Schloss Bernburg, 1993.
  • Andreas Herz: 'Ma fatale destinée' – Krisen und Leiderfahrungen Fürst Christians II. von Anhalt-Bernburg in seinen Tagebüchern und anderen Zeit- und Lebensdokumenten. Passion, Affekt und Leidenschaft in der Frühen Neuzeit. Wiesbaden: Harrassowitz 2003 (Wolfenbütteler Arbeiten zur Barockforschung).
  • Gottlieb Krause: Das Tagebuch Christians des Jüngeren, Fürsten zu Anhalt. Leipzig 1855.
  • Ferdinand Siebigk: Christian II. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 150–157.
  • Hans von Zwiedineck-Südenhorst: Fürst Christian der Andere und seine Beziehungen zu Innerösterreich. Graz: Leuschner & Lubensky, 1874

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]