Кристина Патрашкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кристина Патрашкова
българска журналистка
Родена
Семейство
БащаТодор Патрашков
СъпругИво Димитров

Кристина Тодорова Патрашкова (р. 1962 г.) е българска журналистка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на известния и вече покоен проф. Патрашков, личен здравен консултант на Тодор Живков.[1]

Започва работа в редакцията на вестник „Отечествен фронт“, а след това и в „Работническо дело“.[1]

След тръгването на първия частен всекидневник „24 часа“ се мести в него, поканена от началника си от културния отдел на „Отечествен фронт“ Петьо Блъсков, който стои начело на новата пресгрупа. След продажбата на вестника на германската групировка ВАЦ тя и група журналисти, основно от пресгрупа „168 часа“ основават вестник „Сега“. Впоследствие работи за „Монитор“ и отново за „24 часа“, а впоследствие за кратко е зам.-главен редактор на вестник „Уикенд“. В края на 2009 г. е главен редактор на новия вестник „Галерия“, който прави уникални разкрития за кратко време – записите „Ало, Ваньо“, които предизвикаха скандала около Мишо Бирата, разкритията за апартаментите на Цветан Цветанов. През февруари 2011 г. пред редакцията на „Галерия“ избухва бомба, а терористите не са открити.

Освен във вестници Патрашкова е работила и в различни телевизии. За известно време води авторското предаване „Истории с Патрашкова“ в ТВ2.[2] Известна е с многобройните си коментари в различни риалити формати.

През септември 2012 г. влиза във ВИП Брадър 4 като първия вестникар в шоуто.[1] От септември 2018 е част от панелистите в предаването на ГалаНа кафе“.

Автор е на множество интервюта-изповеди с водещи български и световни интелектуалци и хора на културата. Авторка е на няколко книги.

Член е на журито на наградата за роман на годината „Вик“ при последното ѝ издание през 2009 г.[3]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носителка е на много награди, сред които „Златното перо“ за принос в българската култура[4], както и наградата на ВМРО „Достойнство и чест“ за най-достойна българка през 2010 година[5]. Патрашкова дълги години отразява кинофестивала в Кан, както и други събития в областта на културата по света. През 2011 година е избрана за една от 100-те най-влиятелни жени в България.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • За какво ядохме жабите. Интервюта. София: Христо Ботев, 2000, 275 с.
  • Да живей България!. София: Захарий Стоянов, 2006, 230 с.
  • Алексей и Бойко. Моята истина. София: Милениум, 2010, 191 с.
  • Алексей и Бойко 2. Домашен арест. София: Милениум, 2011, 198 с.
  • Vip Brother: Аз бях там. София: Кроз, 2012, 192 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]