Кристине Волтер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристине Волтер
Christine Wolter
Christine Wolter (1989) by Guenter Prust.jpg
Кристине Волтер през 1989 г.
Родена 30 март 1939 г. (80 г.)
Професия белетрист, поет, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период след 1973 г.
Жанр роман, разказ, поезия
Дебютни творби „Моето пътешествие в Италия“, скици и портрети, (1973)
Уебсайт Страница в IMDb
Кристине Волтер в Общомедия

Кристине Волтер (на немски: Christine Wolter) е германска белетристка, поетеса и преводачка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кристине Волтер е родена на 30 март 1939 г. в Кьонигсберг (тогава в Източна Прусия), днес Калининград. Завършва романистика в берлинския Хумболтов университет. След 1962 г. работи като редактор в издателство „Ауфбау“. От 1976 г. е писател на свободна практика.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Кристине Волтер публикува пътеписи, романи, разкази и поезия. Основните ѝ творби са: „Моето пътешествие в Италия“ (1973) – скици и портрети; „Как загубих невинността си“ (1976) – разкази; „Юни в Сицилия“ (1977) – роман; „Човекът в сянка или Опити за обичане“ (1979) – роман; „Самотната ветроходка“ (1982) – роман; „Улица на часовете“ (1987) – пътепис; „Стаите на спомена“ (1996) – роман; „Мариане или Безсмъртието“ (2004) – биографичен роман; „Пътница“ (2009) – поезия.

В своите произведения Кристине Волтер излага възгледите си за женското самопознание и еманципацията. Това е тема преди всичко на автобиографичния ѝ роман „Самотната ветроходка“ (1982), екранизиран през (1987) г. Романът има голям успех сред читателите и критиката в двете части на тогава все още разделената Германия. Много от творбите на писателката са свързани с Италия, където тя живее днес в село Албавила, недалеч от Милано.

Кристине Волтер превежда поезия и проза от италиански и румънски. Претворява произведения на Данило Долчи, Михай Еминеску, Томазо Ландолфи, Клаудио Магрис, Габриеле Мучи, Алберто Савинио, Леонардо Шаша. Съставя антологиите „Италианска поезия на XX век“ (1972), „Петдесет новели от италианския Ренесанс“ (1974) и Италиански любовни разкази (1981).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проза и поезия
  • Meine italienische Reise, 1973
  • Wie ich meine Unschuld verlor, 1976
  • Juni in Sizilien, 1977
  • Die Hintergrundsperson oder Versuche zu lieben, 1979
  • Die Alleinseglerin, 1982
  • Italienfahrten, 1982
  • Areopolis, 1985
  • Straße der Stunden, 1987
  • Piazza Brà, 1988
  • Das Stendhal-Syndrom, 1990
  • Italien muss schön sein, 1993
  • Die Zimmer der Erinnerung, 1996
  • Das Herz, diese rastlose Zuneigungs- und Abneigungsmaschine, 2000
  • Mariane oder Die Unsterblichkeit, 2004
  • Traum Berlin Ost, 2009
  • Reisende, 2009
  • Geografia sentimentale, 2013
  • Poesiealbum 312, 2014
Съставителство и превод
  • Italienische Lyrik des 20. Jahrhunderts, 1971
  • 50 Novellen der italienischen Renaissance, 1974
  • Giuseppe Ungaretti: Freude der Schiffbrüche, 1977
  • Späße und Streiche der italienischen Renaissance, 1978
  • Italienische Liebesgeschichten, 1981
  • Matteo Bandello: Sieben Novellen, 1983
  • Nie wieder Ismus, 1992 (zusammen mit Manfred Wolter)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]