Направо към съдържанието

Кристин Макви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кристин Макви
Chistine McVie
английска музикантка, певица и авторка на песни, член на Флийтуд Мак
8 юни 2019 г.
Родена
Кристин Ан Пърфект
Починала
30 ноември 2022 г. (79 г.)
Националност Великобритания
Учила вБирмингамски университет
Музикална кариера
Стилрок,[1] блус, блус рок, поп рок, софтрок
Инструментиклавирен инструмент, вокал, синтезатор, орган[2]
Гласконтраалт
Активност1967 – 2022
ЛейбълBlue Horizon, MNRK Music Group, Reprise Records, Sanctuary Records, „Кълъмбия Рекърдс“, „Сайър Рекърдс“, „Уорнър Брос Рекърдс“, „Атлантик Рекърдс“, Curb Records, RPM, Koch Records, East West Records, Rhino, „Уорнър Мюзик Груп“
Участник в„Чикън Шак“, „Флийтуд Мак“
Семейство
СъпругДжон Макви (1968 – 1976)
Едуардо Куинтела
(1986 – 2003)
Подпис
Уебсайт
Кристин Макви в Общомедия

Кристин Ан Макви (на английски: Christine Anne McVie), с моминско име Пърфект (Perfect; * 12 юли 1943 г., Бут, Ланкашър, Англия, † 30 ноември 2022 г., Лондон) е английска певица, музикантка и авторка на песни, известна е като кийбордистка и вокалистка на групата „Флийтуд Мак“.

Като член на Флийтуд Мак, през 1998 г. е въведена в Залата на славата на рокендрола и получава наградата „Брит“ за изключителен принос към музиката.[3][4] Същата година, след почти 30 години с групата, тя я напуска, издавайки солов албум през 2004 г.

През 2006 г. Макви получава Златна значка за заслуги от BASCA (днешна Академия „Айвърс“).[5] Удостоена е и с наградата „Айвър Новело“ за цялостно творчество от Британската академия за текстописци, композитори и автори през 2014 г. и с наградата „Трейълблейзър“ на наградите UK Americana през 2021 г.[6][7] Също така е носителка на две награди „Грами“.[8]

Произход и детски години

[редактиране | редактиране на кода]

Кристин Макви е родена на 12 юли 1943 г. в английското село Бут, разположено в района Лейк Дистрикт. Израства в квартал „Беъруд“ на индустриалния град Сметик, близо до Бирмингам.[9][10] Баща ѝ, Сирил Пърси Абсел Пърфект, е концертиращ цигулар и преподавател по музика в Педагогическия колеж „Сейнт Петър“ в Солтли, Бирмингам, както и учител по цигулка в гимназията „Сейнт Филип“ в Бирмингам. Майка ѝ, Беатрис Едит Мод (Рийс) Пърфект, е медиум, екстрасенска и лечителка. Дядо ѝ е бил органист в Уестминстърското абатство.[11]

Макви се запознава с пианото на 4-годишна възраст, но започва да учи музика сериозно на 11 години, когато местен музикант – приятел на брат ѝ Джон – я насърчава.[12] Тя продължава класическото си обучение до 15-годишна възраст, но насочва вниманието си към рокендрола, вдъхновена от песенник на Фатс Домино, който брат ѝ донася у дома.[13] Сред другите ѝ ранни музикални влияния са Евърли Брадърс.[14]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Ранно музикално творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Макви изучава скулптура в Художествено училище „Мозли“ в Бирмингам[15] в продължение на пет години с намерение да стане преподавателка по изкуства. о време на следването си се запознава с млади музиканти от британската блус сцена.[12]

Сред първите ѝ музикални контакти са китаристът Стан Уеб и басистът Анди Силвестър от групата „Саундс ъф Блу“, които я канят да се присъедини към тях, впечатлени от нейния музикален талант. [16] Макви участва и в изпълнения със Спенсър Дейвис. След като завършва художествения колеж, групата се разпада, а финансовите ѝ възможности не ѝ позволяват да продължи кариера в изкуството. Това я подтиква да се премести в Лондон, където за кратко работи като аранжор на витрини в универсалния магазин „Дикинс и Джоунс“.[16]

Чикън Шак

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Чикън Шак

През 1967 г. Макви, която тогава свири под името Кристин Пърфект, научава, че Анди Силвестър и Стан Уеб сформират нова блус група под името „Чикън Шак“ и търсят пианист. Тя се свързва с тях и е поканена да се присъедини към групата като пианистка, клавиристка и беквокалистка. Дебютното издание на групата – „It's Okay with Me Baby“ – е написано от самата Макви и включва нейно участие.[16]

Макви остава с „Чикън Шак“ за два студийни албума, като нейният усет към блуса се откроява както в пианото ѝ, повлияно от стила на Сони Томпсън, така и в нейния автентичен вокален изказ.[17] Групата постига успех с кавър версията на „I'd Rather Go Blind“ на Елингтън Джордан, в която Макви изпълнява водещите вокали.[18] За приноса си към британската блус сцена тя е отличена с наградата на списание „Мелъди Мейкър“ за най-добра вокалистка на Обединеното кралство през 1969 г. и отново през 1970 г.[19]

Макви напуска „Чикън Шак“ през 1969 г., година след като се омъжва за басиста на „Флийтуд Мак“ Джон Макви. Решението ѝ е мотивирано от желанието да бъде по-близо до съпруга си, тъй като смята, че работата в отделни групи би ги разделила.[20]

Флийтуд Мак

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Флийтуд Мак

Кристин Макви е дългогодишна почитателка на „Флийтуд Мак“ и по време на турнетата си с „Чикън Шак“ често се среща с членовете на групата, тъй като и двете формации са част от каталога на лейбъла „Блу Хърайзън“. В този период тя участва като гост-пианистка в записи на Питър Грийн за втория студиен албум на „Флийтуд Мак“ – Mr. Wonderful.[21][22]

Насърчена да продължи самостоятелна кариера, Макви записва дебютния си солов албум Christine Perfect (по-късно преиздаден под заглавието The Legendary Christine Perfect Album). През 1970 г., след напускането на основателя Питър Грийн, тя е поканена официално да се присъедини към „Флийтуд Мак“ като клавиристка. Още преди това е допринесла с некредитирани пиано партии и беквокали за албума Kiln House, както и е създала неговата обложка.[23]

След напускането на Грийн групата изпитва трудности и има нужда от друг музикант, който да допълни звученето им.[23][24] Макви е голяма фенка на Флийтуд Мак от ерата на Питър Грийн[25] и е научила песните за новия албум по време на репетиции.[23] Така тя става неразделен член на групата на клавишни и като авторка на песни и вокалистка. С присъединяването ѝ „Флийтуд Мак“ избягва евентуален разпад, а барабанистът Мик Флийтуд по-късно заявява: „Кристин стана спойката, която държеше групата заедно. Тя изпълни нашето звучене прекрасно.“[23]

Първият студиен албум, в който Кристин Макви участва като пълноправен член на „Флийтуд Мак“, е Future Games (1971). Това е и първият проект, по който тя работи с американския китарист и текстописец Боб Уелч, който заменя Джеръми Спенсър – един от основателите на групата.[22]

През 1974 г. Макви се премества с останалите членове на „Флийтуд Мак“ в Калифорния, САЩ.[23] След издаването на албума Heroes Are Hard to Find Уелч напуска групата, а на негово място се присъединяват Стиви Никс и Линдзи Бъкингам от дуото „Бъкигам Никс“. Новият състав включва две водещи вокалистки и авторки на песни – Макви и Никс – които бързо установяват творчески синхрон и вокална хармония.[23]

В първия студиен албум на обновения състав – Fleetwood Mac (1975) – Макви е авторка и водеща вокалистка в четири песни: „Warm Ways“, „Over My Head“, „Say You Love Me“ и „Sugar Daddy“. Тя също така съавторства с Линдзи Бъкингам песента „World Turning“. Албумът постига значителен успех, като „Over My Head“ и „Say You Love Me“ влизат в класацията „Билборд Хот 100“, а „Over My Head“ става първият сингъл на групата, който достига американския Топ 20 и осигурява пробив в радиоефира на САЩ.[26]

A photo of McVie sitting down
Макви през 1977 г.

През 1976 г., по време на турне, Кристин Макви започва връзка с директора по осветлението на „Флийтуд Мак“, което я вдъхновява да напише „You Make Loving Fun“ – един от водещите сингли от албума Rumors (1977),[27] достигал Топ 10 в класацята „Билорд Хот 100“. Най-успешната ѝ композиция от албума е „Don't Stop“, която достига до пето място в същата класация.[28] Албумът включва и баладата „Songbird“, написана и изпълнена от Макви на пиано, с акомпанимент от Линдзи Бъкингам на акустична китара.[29]

До края на турнето Rumours Макви се разделя със съпруга си Джон Макви, с когото продължава да работи в групата. През 1979 г. тя записва песента „Think About Me“ за двойния студиен албум Tusk, която влиза в Топ 20 на САЩ, макар албумът да не достига комерсиалния успех на Rumours.[30]

„Флийтуд Мак“ през 1977 г. От ляво надясно: Мик Флийтуд, Кристин Макви, Джон Макви, Стиви Никс и Линдзи Бъкингам.

През 1977 г. Маквии пее с Боб Уелч в соловата му версия на Sentimental Lady.[31]

След турнето Tusk групата временно се разпада, но се събира отново през 1981 г., за да запише албума Mirage в студиото „Шато д’Ерувил“ във Франция. Издаден през 1982 г., Mirage връща „Флийтуд Мак“ на върха на американските класации. Сред водещите сингли е „Hold Me“, написан в съавторство с Макви, вдъхновена от сложната си връзка с барабаниста на „Бийч Бойс“ – Денис Уилсън.[32] Третият сингъл от албума – „Love in Store“, също нейна композиция – достига № 22 в началото на 1983 г.[33]

През 1984 г. Кристин Макви издава втория си самостоятелен студиен албум – Christine McVie, който включва хитовете „Got a Hold on Me“ (№ 10 в американската поп класация, № 1 в класацията за съвременна музика за възрастни и № 1 в класацията за мейнстрийм рок) и „Love Will Show Us How“ (№ 30 в поп класацията на САЩ). Третият сингъл от албума – „I'm the One“ – не успява да влезе в класациите.[34]

На 18 октомври 1986 г. Макви се омъжва за кийбордиста Еди Куинтела, с когото съвместно пише песни за следващите албуми на „Флийтуд Мак“. През 1987 г. тя се присъединява отново към групата за записите на Tango in the Night – най-успешния им албум след Rumours, достигнал Топ 5 в класациите на САЩ и Обединеното кралство. Най-големият хит от албума – „Little Lies“ – е написан от Макви и Куинтела. Друг сингъл на Макви – „Everywhere“ – достига № 4 в британската класация и № 14 в САЩ.[35]

През 1988 г. Макви пее с Кристофър Крос в песента Never Stop Believing от неговия студиен албум Back of My Mind.[36]

През 1990 г. „Флийтуд Мак“, вече без Линдзи Бъкингам, издава албума Behind the Mask, който получава златен статус в САЩ.[37] Песента „Save Me“ на Макви влиза в американския Топ 40,[38] а албумът достига № 1 в класацията за албуми на Обединеното кралство и получава платинен статус.[39][40] Вторият сингъл на Макви – „Skies the Limit“ – се превръща в хит в класацията за съвременна музика за възрастни.[41]

По време на турнето Behind the Mask Макви преживява загубата на баща си и решава да се оттегли от концертната дейност.[42] Въпреки това остава активна в групата, като записва песента „Love Shines“ за бокс сета 25 Years – The Chain (1992) и пет композиции за студийния албум Time (1995), издаден след напускането на Стиви Никс.

В средата на 90-те години Макви участва като вокалистка и клавиристка в солов проект на Линдзи Бъкингам, което води до предложение за събиране на групата. Стиви Никс се присъединява отново, а „Флийтуд Мак“ записва концертния албум The Dance (1997), който достига № 1 в американската класация за албуми. Макви участва в турнето и в церемонията по въвеждането на групата в Залата на славата на рокендрола през 1998 г., както и в наградите „Грами“ и „Брит“. След това решава да се оттегли от групата, като посочва фобията си от летене като основна причина.[42]

1999 – 2014: Пауза с Флийтуд Мак и полуоттегляне

[редактиране | редактиране на кода]

След издаването на концертния албум The Dance (1997), Кристин Макви се завръща в Англия, за да бъде по-близо до семейството си, и се оттегля от публичното пространство. През 2000 г. приема почетна докторска степен по музика от Университета в Гринуич.[43] Пет години след напускането на „Флийтуд Мак“ се развежда за втори път.[44]

Въпреки оттеглянето си, тя участва като гост музикант в студийния албум на „Флийтуд Мак“ Say You Will.[45] През декември същата година присъства на последното британско изпълнение от турнето Say You Will, но не се присъединява към групата на сцената. През 2004 г. издава третия си самостоятелен албум – In the Meantime.[46]

През 2006 г. Макви е отличена със Златна значка за заслуги от Британската академия на текстописци, композитори и автори на церемония в хотел „Савой“ в Лондон.[47] Същата година списание Paste я класира, заедно с Линдзи Бъкингам и Стиви Никс, сред 100-те най-велики живи автори на песни, поставяйки ги на 83-то място.[48]

Макви не участва в последното британско изпълнение на „Флийтуд Мак“ от турнето Unleashed през ноември 2009 г.[49] По време на обявяването на световното турне на групата през 2012 г., Стиви Никс коментира, че завръщането на Макви изглежда малко вероятно.[50]

През октомври 2013 г. е съобщено, че Макви работи върху нов солов албум – първият от девет години – но проектът така и не е издаден.[51]

2014 – 2022: Завръщане във Флийтуд Мак и албум с Линдзи Бъкингам

[редактиране | редактиране на кода]
Бъкингам и Макви изпълняват на живо през 2017 г.

През 2013 г. Кристин Макви се появява на сцена за първи път от 15 години, свирейки с „Mick Fleetwood Blues Band“ в Мауи, Хавайските острови – формация, включваща Мик Флийтуд и бившия китарист на „Флийтуд Мак“ Рик Вито.[52] По-късно същата година, през септември, тя се присъединява към „Флийтуд Мак“ на сцената в O2 арена в Лондон, за да изпъли „Don't Stop“. Участието ѝ в двата концерта е посрещнато с бурни аплодисменти.[53][54] На 11 януари 2014 г. Мик Флийтуд обявява, че Макви официално се завръща в групата – новината е потвърдена два дни по-късно.[55]

През август 2016 г. Флийтуд споделя, че Макви и Линдзи Бъкингам са записали значително количество нов материал, който би могъл да се превърне в съвместен албум.[56] Това води до издаването на Lindsey Buckingham Christine McVie на 9 юни 2017 г., предшестван от сингъла „In My World“. Дуото предприема турне с 38 дати, започнало на 21 юни и завършило на 16 ноември 2017 г.,[57] включващо изпълнения на осем от десетте песни от албума, както и класически парчета на „Флийтуд Мак“ и солови композиции на Бъкингам.[58][59] В избрани вечери подгряващата група е „The Wallflowers“ на Джейкъб Дилан.[60] През юни 2017 г. Макви и Бъкингам се появяват в шоуто на Джими Фалън, за да изпълнят „In My World“.[61] Няколко допълнителни шоута в Северна Америка са добавени по-късно през август, включително едно в Лос Анджелис и друго в Ню Йорк.[62] Друг северноамерикански етап започва през октомври, с добавяне на още 22 концерта.[63]

През юли 2017 г. „Флийтуд Мак“ са хедлайнери на вторите вечери на концертите „Classic West“ (на стадион „Доджър“ в Лос Анджелис) и „Classic East“ (на „Сити Филд“ в Ню Йорк). На 9 април 2018 г. групата обявява, че Майк Кембъл и Нийл Фин ще се присъединят към състава, заменяйки Линдзи Бъкингам.[64]

През 2019 г. Макви участва в 90-минутния документален филм на Би Би Си – Fleetwood Mac's Songbird – Christine McVie, режисиран от Мат О'Кейси, който проследява нейния живот и музикално наследство.[65]

През 2022 г. е издадена компилацията й Songbird (A Solo Collection).[66]

Кристин Макви умира на 30 ноември 2022 г. в болница след кратко боледуване, на 79-годишна възраст.[67] Новината за кончината ѝ е съобщена от семейството ѝ чрез социалните мрежи. В изявление след смъртта ѝ, „Флийтуд Мак“ я описват като „най-добрият музикант, който някой може да има в групата си и най-добрият приятел, който всеки може да има в живота си“. Стиви Никс, дългогодишна колежка и близка приятелка, я нарича „най-добрата приятелка в целия свят“.[68]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Кристин Макви се омъжва за басиста на „Флийтуд Мак“ Джон Макви през 1968 г., като техен кум е китаристът Питър Грийн. Вместо меден месец двойката празнува в хотел в Бирмингам, където случайно се срещат с Джо Кокър,[69] преди да заминат със собствените си групи. Макви и Джон се развеждат през 1976 г., но запазват приятелски отношения и продължават професионалното си сътрудничество.[70]

По време на записите на албума Rumours Макви има връзка с осветителния инженер на групата Къри Грант, вдъхновила песента „You Make Loving Fun“.[27][71]

В периода 1979–1982 г. тя има романтична връзка с Денис Уилсън от „Бийч Бойс“.

На 18 октомври 1986 г. се омъжва за португалския кийбордист и текстописец Еди Куинтела, с когото съвместно създават редица песни, включително хита „Little Lies“.[72][73] Двамата се развеждат през 2003 г., а Куинтела умира през 2020 г.[73]

През 70-те години, в разгара на успеха на „Флийтуд Мак“, Макви живее в Лос Анджелис в къща, която преди това е принадлежала на Джоан Колинс и Елтън Джон.[74] През 1990 г. се мести в Тюдоркото имение в Уикъмбро, близо до Кентърбъри в Кент, където се оттегля, след напускането на групата през 1998 г., и работи върху соловия си материал. В продължение на години намира вдъхновение в провинциалната обстановка, като освен музика, се занимава с реставрация на къщата. След повторното си присъединяване към „Флийтуд Мак“ през 2014 г., започва да прекарва повече време в Лондон и през 2015 г. пуска имота на пазара.[75][76]

В свое интервю от юни 2022 г. Кристин Макви споделя, че шампанското и кокаинът са ѝ помогнали да се представя по-добре на сцената.[77] В по-ранно интервю от 2004 г. заявява, че е спряла употребата на наркотици преди две десетилетия, както и алкохола, и се стреми да се откаже от тютюнопушенето.[78]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
Соло албуми
  • Christine Perfect (1970)
  • Christine McVie (1984)
  • In the Meantime (2004)
С Линдзи Бъкингам
С Чикън Шак
  • 40 Blue Fingers, Freshly Packed and Ready to Serve (1968)
  • O.K. Ken? (1969)
С Флийтуд Мак

Концертни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
С Флийтуд Мак
  • Live (1980)
  • The Dance (1997)
  • Fleetwood Mac: Live in Boston (2003/2004)
  • In Concert (2016) – парчетата от албума първоначално са пуснати в луксозното ремастеризирано издание на албума Tusk от 2015 г.
  • Rumours Live (2023)
  • Mirage Tour '82 (2024)

Сборни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
Соло албуми
  • Songbird (A Solo Collection) (2022)
С Флийтуд Мак
  • Albatross (1977)
  • The Collection (1987)
  • Greatest Hits (1988)
  • 25 Years – The Chain (1992), издаден като бокс сет от два и четири диска
  • The Best of Fleetwood Mac (1996)
  • The Very Best of Fleetwood Mac (2002)
  • Madison Blues – Live & Studio Recordings (2003)
  • Opus Collection (2013)
  • 50 Years – Don't Stop (2018)
  • Best of Fleetwood Mac 1969-1974 (2024)

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ew.com
  2. ↑ Discogs. Посетен на 1 декември 2022 г.
  3. ↑ Fleetwood Mac | Rock & Roll Hall of Fame // www.rockhall.com. Посетен на 1 December 2022.
  4. ↑ History: 1998 Brit Awards // BRIT Awards. Архивиран от оригинала на 13 февруари 2019. Посетен на 1 December 2022. (на английски)
  5. ↑ BASCA // Посетен на 4 December 2020.
  6. ↑ Pakinkis, Mike. Ivor Novello Awards 2014: All the winners // Music Week. Посетен на 5 November 2014.
  7. ↑ The Americana Music Association UK – UK Americana Awards 2021 // theamauk.org. Архивиран от оригинала на 30 март 2023. Посетен на 6 February 2022.
  8. ↑ Christine McVie // GRAMMYs. The Recording Academy. Архивиран от оригинала на 8 декември 2021. Посетен на 18 February 2021.
  9. ↑ Betts, Graham. Motown Encyclopedia. AC Publishing, 2014. ISBN 9781311441546. с. 380.
  10. ↑ Unterberger 2017, с. 61.
  11. ↑ Doerschuk, Bob. Christine McVie // Contemporary Keyboard. October 1980. Архивиран от оригинала на 12 March 2016. Посетен на 17 August 2011.
  12. 1 2 Richards, Andy. Rumour: Christine McVie to play with Fleetwood Mac in Birmingham // Birmingham Mail. 29 September 2013. Архивиран от оригинала на 26 December 2014. Посетен на 5 April 2015.
  13. ↑ Christine McVie: Life After Fleetwood Mac // Sunday Express. 27 June 2004. Архивиран от оригинала на 29 September 2011.
  14. ↑ BBC Radio 4 – Desert Island Discs, Christine McVie // BBC. Посетен на 1 December 2022. (на британски английски)
  15. ↑ What happened to previous 'at risk of ruin' sites? // BBC News. 18 September 2019. Посетен на 6 February 2022.
  16. 1 2 3 Disc Magazine (11/08–15/1969), Who's Perfect? // Bla.fleetwoodmac.net. Архивиран от оригинала на 12 февруари 2007. Посетен на 27 September 2014.
  17. ↑ Fleetwood Mac, by Steve Clarke, Proteus Books, 1984, p. 47
  18. ↑ Clarke, Steve, Fleetwood Mac, Proteus Books, 1984, p. 48
  19. ↑ Christine McVie: The songbird behind some of Fleetwood Mac's greatest hits // BBC News. 30 November 2022. Посетен на 1 December 2022.
  20. ↑ Christine McVie: The songbird behind some of Fleetwood Mac's greatest hits
  21. ↑ Mike Vernon's CD Booklet, Fleetwood Mac: The Complete Blue Horizon Sessions 1967–1969, Chapter 2
  22. 1 2 Swanson, Dave. 45 Years Ago: Fleetwood Mac Play 'Future Games' // Ultimate Classic Rock. Посетен на 5 September 2016.
  23. 1 2 3 4 5 6 Mick Fleetwood with Stephen Davis. My Life and Adventures with Fleetwood Mac. Sidgewick & Jackson, London, 1990.
  24. ↑ Unterberger 2017, с. 60 – 61.
  25. ↑ Goldmine Magazine 1992 interview // Bla.fleetwoodmac.net. Архивиран от оригинала на 12 April 2015. Посетен на 5 April 2015.
  26. ↑ Fleetwood Mac, by Steve Clarke, Proteus Books, 1984, p. 92.
  27. 1 2 Furman, Leah. Rumours Exposed: The Unauthorized Biography of Fleetwood Mac. New York, Kensington, 2003. ISBN 9780806524726. с. 105 – 106, 133 – 34.
  28. ↑ Unterberger 2017, с. 110.
  29. ↑ Unterberger 2017, с. 103.
  30. ↑ Cable, Mochael (25 September 1982). "Mac's McVie: Rumours Fly About Fleetwood Mac's Christine McVie—And That's No Mirage". US Magazine
  31. ↑ French Kiss Bob Welch
  32. ↑ Fleetwood, Mick, Davis, Stephen. My Life and Adventures in Fleetwood Mac. New York, Avon Books, 1991.
  33. ↑ "Love In Store"/"Can't Go Back" single page at FleetwoodMac.net Discography // Discog.fleetwoodmac.net. Посетен на 27 September 2014.
  34. ↑ Connelly, Christopher (7 June 1984). "From British Blues with Chicken Shack to Soft Rock with Fleetwood Mac: Christine McVie Keeps a Level Head after Two Decades in the Fast Lane". Rolling Stone
  35. ↑ Roberts, David. British Hit Singles & Albums. London, Guinness World Records Limited, 2006.
  36. ↑ http://www.allmusic.com/album/back-of-my-mind-mw0000200012 "Back of My Mind - Christopher Cross"
  37. ↑ Recording Industry Association of America sales figures. Certified 'Gold' on 19 July 1990.
  38. ↑ Unterberger 2017, с. 160.
  39. ↑ Official Albums Chart Top 75 | Official Charts Company // Official Charts.
  40. ↑ Award
  41. ↑ Giles, Jeff. How Fleetwood Mac Moved On Without Lindsey Buckingham For 'Behind the Mask' Read More: How Fleetwood Mac Moved On Without Lindsey Buckingham For 'Behind the Mask' // Ultimate Classic Rock. Посетен на 30 September 2016.
  42. 1 2 Mick Fleetwood autobiography, "Play On", 2014
  43. ↑ Fleetwood Mac Star, Christine McVie, Awarded Honorary Degree At Rochester Cathedral // The University of Greenwich. Посетен на 27 September 2014. (на британски английски)
  44. ↑ Inside the crazily incestuous affairs that nearly destroyed Fleetwood Mac. // Mamamia. Посетен на 18 December 2019. (на австралийски английски)
  45. ↑ Who was the 'True' lead singer for Fleetwood Mac? // WLAV-FM. Архивиран от оригинала на 14 август 2022. Посетен на 28 декември 2022.
  46. ↑ Unterberger 2017, с. 173.
  47. ↑ Christine McVie Honored With Gold Badge Award // BMI. Посетен на 27 September 2014.
  48. ↑ Paste's 100 Best Living Songwriters: The List // Paste. Посетен на 27 September 2014.
  49. ↑ Hunter-Tilney, Ludovic. Fleetwood Mac, Wembley Arena, London // Financial Times. 3 November 2009. Архивиран от оригинала на 10 December 2022. Посетен на 18 December 2019.
  50. ↑ Harp, Justin. Christine McVie will never rejoin Fleetwood Mac // Digital Spy. Посетен на 27 September 2014.
  51. ↑ Former Fleetwood Mac band member Christine McVie working on new solo album marking a return to her '70s sound // Fleetwood Mac News. Посетен на 5 September 2016.
  52. ↑ Tait, Adam. Christine McVie joins Mick Fleetwood and Steven Tyler on stage // Gigwise. Посетен на 27 September 2014. (на британски английски)
  53. ↑ Christine McVie to rejoin Fleetwood Mac on stage // BBC News. 13 September 2013. Архивиран от оригинала на 16 September 2013. Посетен на 17 September 2013.
  54. ↑ Jonze, Tim. Christine McVie: I Want To Rejoin Fleetwood Mac // The Guardian. London, 22 November 2013. Архивиран от оригинала на 23 November 2013. Посетен на 23 November 2013.
  55. ↑ Brown, August. Christine McVie rejoins Fleetwood Mac // Chicago Tribune. Посетен на 15 April 2014. (на американски английски)
  56. ↑ DeRiso, Nick. Fleetwood Mac's New Album Is Apparently Being Held Up by Stevie Nicks // Ultimate Classic Rock. Посетен на 5 September 2016.
  57. ↑ Mick Fleetwood: Stevie Nicks Wants To Go Deep On Next Fleetwood Mac Tour // 94.7 WLS. Архивиран от оригинала на 31 август 2017. Посетен на 31 August 2017.
  58. ↑ Giles, Jeff. Lindsey Buckingham and Christine McVie Begin 2017 Tour: Set List and Videos // Ultimate Classic Rock. Посетен на 20 July 2017.
  59. ↑ Lifton, Dave. Lindsey Buckingham and Christine McVie Announce First Concert Together // Ultimate Classic Rock. Посетен на 1 April 2017.
  60. ↑ Eisinger, Dale. Fleetwood Mac's Lindsey Buckingham and Christine McVie Announce Album Release Date, Tour // Spin. Посетен на 22 April 2017.
  61. ↑ Robbins, Caryn. VIDEO: Lindsey Buckingham and Christine McVie Perform 'In My World' on TONIGHT // BroadwayWorld. Посетен на 12 June 2017. (на американски английски)
  62. ↑ Lindsey Buckingham and Christine McVie Announce Los Angeles & New York City Shows // Lindsey Buckingham Christine McVie. Архивиран от оригинала на 7 октомври 2023. Посетен на 1 August 2017.
  63. ↑ Varga, George. Fleetwood Mac's Lindsey Buckingham and Christine McVie add 22 shows to tour // The San Diego Union-Tribune. Посетен на 10 August 2017. (на американски английски)
  64. ↑ Aswad, Jem. Fleetwood Mac to Tour With Neil Finn, Mike Campbell as Lindsey Buckingham's Replacements // Variety. Посетен на 10 April 2018. (на американски английски)
  65. ↑ Fleetwood Mac's Songbird – Christine McVie // BBC. Посетен на 1 December 2022. (на британски английски)
  66. ↑ Christine McVie On Her New Solo Collection ‘Songbird,’ Uncertain Future of Fleetwood Mac
  67. ↑ Christine McVie, Fleetwood Mac singer-songwriter, dies aged 79 // BBC News. Посетен на 30 November 2022. (на британски английски)
  68. ↑ Bowlby, Katie. Stevie Nicks Shares Emotional Statement About Christine McVie's Death // Yahoo!. Посетен на 1 December 2022.
  69. ↑ Simpson, Dave. Fleetwood Mac's Christine McVie: 'Cocaine and champagne made me perform better' // The Guardian. Посетен на 9 June 2022. (на британски английски)
  70. ↑ Adelson, Martin E. Christine McVie // Fleetwood Mac. Посетен на 5 September 2016.
  71. ↑ Caillat, Ken, Stiefel, Steve. Making Rumours: The Inside Story of the Classic Fleetwood Mac Album. John Wiley & Sons, 5 March 2012. ISBN 9781118282366. с. xiv, 74. Посетен на 19 March 2013.
  72. ↑ 99.1 PLR | Connecticut's #1 Rock Station // WPLR. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 5 September 2016.
  73. 1 2 Eddy Quintela, second husband to Christine McVie has passed away // Fleetwood Mac News. Посетен на 16 November 2021.
  74. ↑ The Home of Former Fleetwood Mac Singer Christine McVie Is For Sale // Fleetwood Mac News. Посетен на 28 September 2020.
  75. ↑ Warren, Gerry. Fleetwood Mac's Christine McVie puts her country pile near Canterbury up for sale for £3.5 million // KentLive. Посетен на 21 September 2020. (на британски английски)
  76. ↑ Alexander, Ella. Christine McVie: inside the world of Fleetwood Mac, then and now // Harpers Bazaar. Посетен на 28 September 2020. (на британски английски)
  77. ↑ Fleetwood Mac’s Christine McVie: ‘Cocaine and champagne made me perform better’ // The Guardian. 9 юни 2022. Посетен на 28 дек. 2022.
  78. ↑ Christine McVie ‘Almost Had a Heart Attack’ After This ‘Excessive’ Behavior // Посетен на 28 дек. 2022.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Christine McVie в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кристин_Макви&oldid=13046522“.