Кристоф Андреас фон Шпаур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гербът на епископите на Гурк
Гербът на княжеския епископ на Бриксен/Бресаноне

Кристоф Андреас фон Шпаур (на немски: Christoph Andreas von Spaur Bischof von Brixen; * 30 ноември 1543; † 10 януари 1613 в Бриксен) е фрайхер на Шпаур (на италиански: de Sporo), епископ на Гурк в Каринтия (1574 – 1603) и княжески римокатолически епископ на Бриксен (1601 – 1613).

Той е най-малкият син на хауптман фрайхер Улрих фон Шпаур-Флафон (* 1495; † 17 април 1549 в Триент) и Катарина фон Мадрутц ди Мадруцо, ди Кватри Викариати († 16 ноември 1551/1575). Майка му е сестра на влиятелния Кристофоро Мадруцо (1512 – 1578), княжески кардинал-епископ на Тренто (Триент) и Бриксен. Той е далечен роднина на папа Пий IV († 1565) и на архиепископа на Залцбург Маркус Ситикус фон Хоенемс († 1619). По-големият му брат Йохан Томас фон Шпаур († 1591) е княжески епископ на Бриксен (1578 – 1591).[1]

Кристоф Андреас става клерик. Чичо му Кристофоро Мадруцо го предства още младеж в папския двор в Рим. На 16 години като племенник на кардинал-епископ Кристофоро Мадруцо той става на 3 юли 1559 г. каноник в Бресаноне/Бриксен и домхер в Тренто/Триент. Той следва в Йезуитското више училище в Льовен в Нидерландия. На 2 април 1570 г. той е ръкоположен за свещеник. На 13 февруари 1570 г. той е домдекан на 27 години и присъства на църковния събор в Залцбург. На 22 октомври 1574 г. той става епископ на Гурк. Той е почитан много от ерцхерцог Карл от Австрия, на 22 ноември той кръщава дъщеря му Мария Кристина Австрийска. На 6 август 1577 г. той става президент на Вътрешна Австрия, 1587 г. пътува често до Рим, за да помага на плановете на ерцхерцог Карл. На 7 февруари 1601 г. той става епископ на Бриксен. Той управлява отлично. Той строи на започналата епископска резиденция, построява капуцинския манастир и разширява катедралното училище. На 19 ноември 1607 г. той дарява „къща на свещениците“ и през 1604 г. въвежда нов градски ред, грижи се за висша църковна музика и въвежда неделното детско учение. Той помага на бедните и болните. Той издава ръкописи. Папа Климент VIII иска да го издгне на кардинал, но от скромност той отказва.

Кристоф Андреас умира на 10 януари 1613 г. в Бриксен и е погребан в криптата на катедралата на Бриксен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Spaur, Christoph Andreas. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 36. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1878, S. 93 f. (Digitalisat).
  • Franz von Krones: Christoph (Andrä Frh. v. Spaur). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 239 f.
  • Franz Huter: Christoph IV. Andreas, Frhr. v. Spaur. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 244 (Digitalisat).
  • Jakob Obersteiner: Die Bischöfe von Gurk. 1072–1822 (= Aus Forschung und Kunst. 5, ISSN 0067-0642). Verlag des Geschichtsvereins für Kärnten, Klagenfurt 1969, S. 332–350.
  • Ingrid von Skyhawk Adieu Diana – Zum 400. Geburtstag der Maria Isabella Gräfin Spaur 1607–2007 3. Die Söhne des Ulrich von Spaur S. 68–71 Books on Demand GmbH Norderstedt ISBN 978-3-8370-2636-8.
  • Josef Gelmi: Die Brixener Bischöfe in der Geschichte Tirols. Bozen 1984, ISBN 88-7014-362-7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]