Кристоф Андреас фон Шпаур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристоф Андреас фон Шпаур
Роден
Починал

Религия Католическа църква
Гербът на епископите на Гурк
Гербът на княжеския епископ на Бриксен/Бресаноне

Кристоф Андреас фон Шпаур (на немски: Christoph Andreas von Spaur Bischof von Brixen; * 30 ноември 1543; † 10 януари 1613 в Бриксен) е фрайхер на Шпаур (на италиански: de Sporo), епископ на Гурк в Каринтия (1574 – 1603) и княжески римокатолически епископ на Бриксен (1601 – 1613).

Той е най-малкият син на хауптман фрайхер Улрих фон Шпаур-Флафон (* 1495; † 17 април 1549 в Триент) и Катарина фон Мадрутц ди Мадруцо, ди Кватри Викариати († 16 ноември 1551/1575). Майка му е сестра на влиятелния Кристофоро Мадруцо (1512 – 1578), княжески кардинал-епископ на Тренто (Триент) и Бриксен. Той е далечен роднина на папа Пий IV († 1565) и на архиепископа на Залцбург Маркус Ситикус фон Хоенемс († 1619). По-големият му брат Йохан Томас фон Шпаур († 1591) е княжески епископ на Бриксен (1578 – 1591).[1]

Кристоф Андреас става клерик. Чичо му Кристофоро Мадруцо го представя още младеж в папския двор в Рим. На 16 години, като племенник на кардинал-епископ Кристофоро Мадруцо, той става на 3 юли 1559 г. каноник в Бресаноне/Бриксен и домхер в Тренто/Триент. Той следва в Йезуитското висше училище в Льовен в Нидерландия. На 2 април 1570 г. той е ръкоположен за свещеник. На 13 февруари 1570 г. той е домдекан на 27 години и присъства на църковния събор в Залцбург. На 22 октомври 1574 г. той става епископ на Гурк. Той е почитан много от ерцхерцог Карл от Австрия, на 22 ноември той кръщава дъщеря му Мария Кристина Австрийска. На 6 август 1577 г. той става президент на Вътрешна Австрия, 1587 г. пътува често до Рим, за да помага на плановете на ерцхерцог Карл. На 7 февруари 1601 г. той става епископ на Бриксен. Той управлява отлично. Той строи започнатата епископска резиденция, построява капуцинския манастир и разширява катедралното училище. На 19 ноември 1607 г. той дарява „къща на свещениците“ и през 1604 г. въвежда нов градски ред, грижи се за висша църковна музика и въвежда неделното детско учение. Той помага на бедните и болните. Той издава ръкописи. Папа Климент VIII иска да го издигне на кардинал, но от скромност отказва.

Кристоф Андреас умира на 10 януари 1613 г. в Бриксен и е погребан в криптата на катедралата на Бриксен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Spaur, Christoph Andreas. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 36. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1878, S. 93 f. (Digitalisat)
  • Franz von Krones: Christoph (Andrä Frh. v. Spaur). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 239 f.
  • Franz Huter: Christoph IV. Andreas, Frhr. v. Spaur. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 244 (Digitalisat)
  • Jakob Obersteiner: Die Bischöfe von Gurk. 1072–1822 (= Aus Forschung und Kunst. 5, ISSN 0067-0642). Verlag des Geschichtsvereins für Kärnten, Klagenfurt 1969, S. 332 – 350
  • Ingrid von Skyhawk Adieu Diana – Zum 400. Geburtstag der Maria Isabella Gräfin Spaur 1607–2007 3. Die Söhne des Ulrich von Spaur S. 68–71 Books on Demand GmbH Norderstedt ISBN 978-3-8370-2636-8
  • Josef Gelmi: Die Brixener Bischöfe in der Geschichte Tirols. Bozen 1984, ISBN 88-7014-362-7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]