Критика на чистия разум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Титулната страница на първото издание на „Критика на чистия разум“ от 1781 г.

Критика на чистия разум“ (на немски: Kritik der reinen Vernunft, в оригинал Critik der reinen Vernunft ) е основното произведение на немския философ Имануел Кант в областта на теорията на познанието, считано за едно от най-значимите в историята на философията.

Книгата е издадена през 1781 г. в Рига. През 1787 г., отново в Рига, излиза второ издание, което е значително преработено и допълнено. Книгата е наричана още „Първата критика“. След нея Кант пише също „Критика на практическия разум“ и „Критика на способността за съждение“.

Целта на „Критика на чистия разум“, заявена от Кант, е да изследва възможността на метафизиката като наука. Тъй като книгата първоначално получава противоречиви реакции и неразбиране, през 1783 Кант пише „Пролегомени към всяка една бъдеща метафизика“, които са полемично представяне и защита на изводите на „Критиката“.

На български език книгата е преведена от Цеко Торбов и е издадена за първи път през 1967 г. (и преиздадена отново 25 години по късно).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кант, Имануел. Критика на чистия разум. София, БАН, 1992.
  2. Kant, Immanuel. Critik der reinen Vernunft. Leipzig, J.F. Hartknoch, 1828.