Критска държава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Критска държава
— автономно образувание в рамките на Османската империя —
1898 – 1913
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Crete-Johnston-1861.png
Континент
Столица Ханя
Eзици
Официални гръцки
Религия сунитски ислям и православно християнство
Форма на управление васално на Османската империя
Принц на Кандия
Георгиос I Гръцки
Площ
8,336 km²
Валута критска драхма
Предшественик
Османска империя Османска империя
Наследник
Кралство Гърция Кралство Гърция
Днес част от Флаг на Гърция Гърция
Критска държава в Общомедия

Критската държава (на гръцки: Κρητική Πολιτεία) е създадена през 1898 г. след намесата на великите сили по повод критското въстание (1896 – 1897), послужило като повод за първата гръцко-турска война.

През 1908 г. остров Крит е вече изцяло de facto част от кралство Гърция, макар de jure това да е потвърдено чак през 1913 г. по силата на Лондонския мирен договор.

Константинополският договор оставя Самос и Крит извън границите на Гърция. На първия остров е образувано княжество Самос. [1]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Едва през 1669 г. Османската империя успява да присъедини към халифата целия остров, след превземането на Кандия. През 1646 г., за първи път османците успяват да стъпят на острова, изтласквайки венецианците.

През 1646 г. е образуван административно самостоятелен еялет Крит. Едва по време на втората морейска война, венецианците се виждат принудени да изоставят последните си три форпоста около острова (Суда, Грамвуса и Спиналонга) и властта на и около острова става изцяло османска.

По време на Пелопонеското въстание през 1770 г. жителите на остров Крит също се вдигат на бунт начело с Даскалоянис. По време на гръцката война за независимост, остров Крит също въстава.

След създаването на независимо кралство Гърция на Крит избухват въстания: първо критско въстание (1841) и второ критско въстание (1896 – 1897).

По време на източната криза отново избухва критско въстание (1878), но Гърция избира да присъедини района на Арта и Тесалия по силата на Константинополския договор (1881).

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Критската държава е учредена на 9 декември 1898 г. като за пръв върховен комисар (на гръцки: Ὕπατος Ἁρμοστής) е определен крал Георгиос I Гръцки. Последният османски гарнизон опразва острова по Коледа, а на негово място застъпва международен военен гарнизон в състав от 2875 миротворци: 200 англичани, 710 французи, 300 руснаци, 1015 италианци, 600 австрийци, 10 германци и 40 черногорци. [2]. През 1907 г. състава на силите е: англичани – 817, французи – 750, руснаци – 960, италианци – 327. [2]. През януари 1908 г. миротворците са 1750: 500 англичани, 500 французи, 500 руснаци, 250 италианци. [2]

На 27 април 1899 г. е създадено първото критско правителство, в което Елевтериос Венизелос е министър на правосъдието. През 1900 г. младият политик влиза в конфронтация с върховния комисар, повеждайки борба за еносис. През март 1905 г. Венизелос създава Революционно събрание, което обявява „политически съюз между Крит и Гърция като свободни и суверенни държави“. Венизелос губи политическата битка срещу новия върховен комисар на Крит – Александрос Займис, но това не му пречи постфактум да сформира в Солун и временно правителство на националната отбрана по време на ПСВ и отново да излезе победител.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Критское государство“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.