Критска държава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Критска държава
— автономно образувание в рамките на Османската империя —
1898 – 1913
Знаме
Знаме
    
Герб
Герб
Crete-Johnston-1861.png
Континент
Столица Ханя
Eзици
Официални гръцки
Религия сунитски ислям и православно християнство
Форма на управление васално на Османската империя
Принц на Кандия
Георг Гръцки и Датски
Площ
8,336 km²
Валута критска драхма
Предшественик
Османска империя Османска империя
Наследник
Кралство Гърция Кралство Гърция
Днес част от Флаг на Гърция Гърция
Критска държава в Общомедия

Критската държава (на гръцки: Κρητική Πολιτεία) е създадена през 1898 г. след намесата на великите сили по повод критското въстание (1896 – 1897), послужило като повод за първата гръцко-турска война.

През 1908 г. остров Крит е вече изцяло de facto част от кралство Гърция, макар de jure това да валидирано по силата на лондонския мирен договор (1913).

Константинополският договор оставя Самос и Крит извън границите на Гърция. На първия остров е образувано княжество Самос. [1]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Едва през 1669 г. Османската империя успява да присъедини към халифата целия остров, след превземането на Кандия. През 1646 г., за първи път османците успяват да стъпят на острова – изтласквайки венецианците.

През 1646 г. е образуван административно самостоятелен еялет Крит. Едва по време на втората морейска война, венецианците се виждат принудени да изоставят последните си три форпоста около острова (Суда, Грамвуса и Спиналонга) и властта и около острова става изцяло османска.

По време на морейско въстание жителите на остров Крит също вдигат такова начело с Йоанис Влахос (Даскалоянис). По време на гръцка война за независимост, остров Крит също въстава.

След създаването на независимо кралство Гърция следват последователно първо критско въстание (1841) и второ критско въстание (1866 – 1869).

По време на източната криза избухва ново критско въстание (1878), но Гърция избира да присъедини района на Арта и Тесалия по силата на константинополския договор (1881).

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Критската държава е учредена на 9 декември 1898 г. като за пръв върховен комисар (на гръцки: Ὕπατος Ἁρμοστής) е определен Георг Гръцки и Датски. Последният османски гарнизон опразва острова по Коледа, а на негово място застъпва международен военен гарнизон в състав от 2875 миротворци: 200 англичани, 710 французи, 300 руснаци, 1015 италианци, 600 австрийци, 10 германци и 40 черногорци. [2]. През 1907 г. състава на силите е: англичани – 817, французи – 750, руснаци – 960, италианци – 327. [2]. През януари 1908 г. миротворците са 1750: 500 англичани, 500 французи, 500 руснаци, 250 италианци. [2]

На 27 април 1899 г. е създадено първото критско правителство, в което Елевтериос Венизелос е министър на правосъдието. През 1900 г. младият политик влиза в конфронтация с върховния комисар, повеждайки борба за еносис. През март 1905 г. Венизелос създава Революционно събрание, което обявява „политически съюз между Крит и Гърция като свободни и суверенни държави“. Венизелос губи политическата битка срещу новият върховен комисар на Крит – Александрос Займис, но това не му пречи постфактум да сформира в Солун и временно правителство на националната отбрана по време на ПСВ и отново да излезе победител.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Критское государство“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.