Кронцелево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кронцелево
Κερασιές
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 625 m
Население 455[1] души (2001)

Кронцелево или Кронцелово (на гръцки: Κερασιές, Керасиес, до 1926 година Κροντσέλοβον, Кронцеловон[2]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония с 455 жители (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1866 година в Кронцелево е открито българско училище.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Грунцелово (Grountzelovo) е посочено като село във Воденска каза със 120 къщи и 375 жители българи и 170 помаци.[4]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Кронцелево (Грунчел) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 175 души и 44 домакинства.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кронцелево е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 300 българи-християни и 280 българи-мохамедани.[6]

Селото е чисто екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Кронцелово (Krontzelovo) има 416 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 22 октомври войска окупира селото и Ристо Крезов, Дине Крезов, Вани Миндев, Аламан Минов и Вани Минов са смазани от бой.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кронцелево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години идват гърци бежанци. В 1928 година Кронцелево е представено като смесено местно-бежанско с 39 бежански семейства и 170 души бежанци.[10] В 1928 година е прекръстено на Керасие.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кронцелево
  • Flag of Bulgaria.svg отец Димитър Попатанасов, български екзархийски свещеник, арестуван и убит от бой във Воден от гръцките окупационни власти[11]
  • Flag of Greece.svg Иван Шамарданов – Илинденски (1921 – 1948), гръцки комунистически партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Иванов (1887 – 1909), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Чичо, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[12]
  • Flag of North Macedonia.svg Ташко Георгиевски (р.1935), писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Чичов (1870 – ?), български революционер

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видоески, Божидар, Коста Пеев. Кронцелево (Общеславянский лингвистический атлас 111). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 791-800.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF). // 2001. σ. 254. Архивиран от оригинала на 18 март 2009. Посетен на 22 октомври 2008.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κροντσέλοβον - Κερασιές
  3. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.156-157.
  5. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.73 и 855.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 15.
  12. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.


     Портал „Македония“         Портал „Македония