Кронщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кронщайн на тавана в параклиса на болница „Гринуич“ в Лондон
Дървен кронщайн от 16 век в хан в Кеймбридж
Метален кронщайн

Кронщайнът (на немски: Kragstein – скоба, държател) е опорна конструкция или детайл, предназначени за поддръжка на вертикални плоскости, изнесени в хоризонтално направление.[1] Най-често има формата на буквата L, като единият край е закрепен към вертикалния елемент, а другият – към хоризонталния. [2] Терминът се използва както в архитектурата, така и в техниката – може да прикрепва както архитектурни елементи, така и части от машини и съоръжения.[3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурата кронщайнът е елемент, издаден навън от стената и може да има както носещи, така и декоративни функции. Той е неотменна част от ордерната архитектура.[1] Усилията в кронщайна действат едновременно навън или по горния ръб на носената конструкция, както и по продължение на вертикалната стена. Прекалено голямото натоварване върху него може да доведе до разрушаването му, поради което хоризонталният ръб често е продължение на вътрешен под, което да стабилизира кронщайна. Такъв дизайн може да се види в катедралата в замъка Уиндзор в едноименния град, Бъркшир, Англия (1353 – 1356).[4]

В класическата архитектура много често се използва декоративният кронщайн.[1] Най-често служи за поддържане на балкони, силно издадени корнизи или еркерни части.[3] Кронщайнът също може да се употреби за поддържане на статуя, греда или рафт.[4]

Често има формата на волута или свитък. Може да бъде гравиран, изваян, лят или обработен по някакъв друг начин.[4] Изработва се от различни материали, но така, че да не противоречи на основния стил на сградата – дърво, гипс, камък, метал, полиуретан и други. Обикновено дървените кронщайни се вписват най-хармонично както спрямо фасадата, така и в интериора.[1]

Кронщайнът често намира приложение и при външната фасадна облицовка с различни видове плочи. При тъй наречените вентилирани фасади към монолитната стена с него се прикрепват лицеви тухли, каменни плочи или друг вид облицовка. Вентилирани са фасадите, при които остава празно пространство между външната стена и външната облицовка, при което се получава многослойна конструкция, осигуряваща възможност за циркулация на въздушния поток.[1]

Интересна и уникална е системата от кронщайни, която е характерна за традиционната китайска архитектура. Те са разположени под корниза на покрива и напомнят цветна градина. Това е дъгообразен елемент, който поддържа дървената греда и покрива над нея. Вследствие йерархичните ограничения във феодалното общество такива конструкции могат да се срещнат само в дворците и храмовете. По количеството на редовете с кронщайни може да се определи и статуса на сградата. Броят на кронщайните варира от 106 в най-сложните конструкции до 5 – в най-простите. От гледна точка на механиката такава конструкция е доста стабилна при земетресения. Дори тухлените стени да се разрушат, дървената конструкция с кронщайни може да устои.[5]

Техника[редактиране | редактиране на кода]

В машиностроенето кронщайнът е междинен компонент за фиксиране на една част към друга, обикновено по-голяма към по-малка.[2] В техниката се изпълнява като независим, понякога оребрен елемент, или като значително уплътняване в основната част. Обикновено се използва при монтаж на лагери, поддържа валове и подпомага въртенето, в отделните звена на машини и механизми, арматурата на мачти, като опора при електропреносни конструкции и други.[3]

Повечето машинни кронщайни се изливат от чугун или се изработват от стомана. Сравняването на свойствата на двата материала показва, че при еднакво носещо натоварване стоманените могат да бъдат 25% от размерите на чугунените. А при една и съща твърдост, дебелината на стоманените обикновено може да достигне 50% от тази на чугунените.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]