Крояч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крояч
Общи данни
Население 112 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,628 km²
Надм. височина 318 m
Пощ. код 7278
Тел. код 08362
МПС код РР
ЕКАТТЕ 39949
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Лозница
Айхан Хашимов
(ДПС)

Крояч е село в Североизточна България. То се намира в община Лозница, област Разград.

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма паметници, които да датират създаването на селището. Според местни предания, първият заселник е занаятчия – шивач, който се е казвал Хасан /Асан/, мюсюлманин по вероизповедание. Впоследствие са се заселили в тази местност и други хора. Така се е образувало селището.

Старото име на селището е Асантерзи, което е означавало Асан Шивача. Произхода на това наименование идва от името и професията на неговия основател. Впоследствие е преименувано в Крояч като по всяка вероятност се е търсила връзка със старото наименование /шивач – крояч/.

През 1926 г. се заселва в селото, заедно със семейството си, първият българин, който се е казвал Анастас Цветков. Преселили са се от днешното село Добротица, общ. Антоново, обл. Търговище. Синовете, внуците и правнуците на Анастас Цветков са изиграли важна и съдбовна роля в развитието не само на селото, но и на цялата Разградска област и от части на Шуменска област. Синовете Александър и Стоян Анастасови Цветкови са инициатори и създатели на първото Трудово кооперативно земеделско стопанство /ТКЗС/ в България през 1946 г. Единият от синовете – Александър Анастасов, е дълги години кмет на селото, а другият – Стоян Анастасов, е председател на Окръжния кооперативен съюз – Разград. Синът на Стоян Анастасов – Борис Анастасов, в продължение на много години е виден политически и икономически ръководител на Разградска област, а по-късно за кратко и на Русенска и Търговищка област. Единият от правнуците – Наско Анастасов, е една от водещите личности в политическия и икономически живот на Разградска област, а от 2005 г. е Областен управител на Разград. Друг от правнуците – Иван Петков, активно участва в икономическия и политическия живот на Шуменска област, като във времето заема различни ръководни длъжности.

По-късно в селото се заселват и много други българи основно от днешна Кюстендилска и Благоевградска област.

В селото през времето е разкрито четирикласно училище и детска градина, които поради демографския срив към настоящия момент са закрити.

В селото има читалище, в което са работили много самодейни театрални и танцови състави.

Вероизповеданието на местните жители е християнско и мюсюлманско. В селото има християнска православна църква и мюсюлманска мохамеданска джамия. Хората, изповядващи двете вероизповедания, във времето са живели винаги в сговор и разбирателство.

Основният поминък е и е бил земеделие и животновъдство. Това се дължи на изключително плодородната почва в района.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 815
1946 911
1956 736
1965 617
1975 584
1985 388
1992 199
2001 186
2011 143

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 143 100.00
Българи 52 36.36
Турци 84 58.74
Цигани
Други
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 6 4.19

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Вероизповеданието на местните жители е християнско и мюсюлманско. В селото има християнска православна църква и мюсюлманска мохамеданска джамия. Хората, изповядващи двете вероизповедания, във времето са живели винаги в сговор и разбирателство.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

24 май е ежегоден празник на селото.

На този ден се организират спортни състезания и атрактивни игри.

На този ден във всеки дом /разбира се чиито семейства имат възможност/, независимо от вероизповеданието, се коли агне за здраве и благоденствие. Най-вероятно този обичай е останал от стари езически времена, когато местното население не е имало различно вероизповедание. Това, разбира се, е тема, която би следвало историците да я разглеждат и доказват.

В близост до селото се намира един голям и няколко малки водоема, в които за щастие на риболовците се развъжда много и различна по вид риба. Но не трябва да забравяме, че богатият улов е за майсторите риболовци, а не за аматьорите. Вие от кои сте? Заповядайте и ще установите!

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

24 май е ежегоден празник на селото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  „Справка за населението на село Крояч, община Лозница, област Разград, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 26 ноември 2018.
  2. ((en))  „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 26 ноември 2018.
  3. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 ноември 2018.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България