Крумови закони

Крумовите закони са български закони от IX век, въведени от владетеля Крум.

Изразът се използва и в значението на строги и сурови закони.

Крумовите закони са правен кодекс, които, според византийската енциклопедия „Свидас“ от 10 век, са установени в Първата българска държава от живелия век по-рано владетел Крум.

Според легендата, описана в „Свидас“, Крум разпитвал аварски военнопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори.

Благодарение на лексикона „Свидас“ от 10 в. и Теофан Изповедник черпим информация и за една от най-важните реформи на Крум – установяването на общо законодателство за всички негови поданици.

Крумовите закони били насочени към създаване на строги норми в българското общество за защита на частната собственост, предпазване от разоряване на обеднялото население, против клеветниците, лъжесвидетелите, лъжците, крадците и техните съучастници.

Новото законодателство е доказателство за настъпилите промени в социалната структура на обществото – продължаваща социална диференциация, начеваща феодализация и др.

Писаните закони

• регламентирали правото на частна собственост и защитата ѝ от посегателство;
• предвиждали различни видове наказания срещу клеветниците и други провинения;
• несъмнено последица от съставените закони била юридическото изравняване на прабългарите с други народности, живеещи по това време в пределите на държавата. По този начин народите получавали равни права в една обща държава;
• изкореняване на лозята, за да бъде възпряно пиянството сред народа;
• помощ на безимотните и нуждаещите се от страна на имащите, за да се преодолее обедняването на значителен слой от населението.