Крум Велков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крум Велков
Роден 16 декември 1902 г.
Починал 18 април 1960 г. (57 г.)
Националност Флаг на България България
Активен период 1924-1960
Жанр разказ, роман
Направление социалистически реализъм
Известни творби Село Борово“ (1932)
Награди Димитровска награда (1950)

Крум Делчев Велков е български писател и активен член на Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Крум Велков е роден на 16 декември 1902 г. в Перник.

Изключен от Шуменската гимназия за комсомолска дейност, той става работник. Огняр, шлосер и машинист по професия, Велков организира стачки и участва в Септемврийското въстание. След разгрома на въстанието изпълнява важни партийни поръчения. През 1930 г. заедно с Петър Пергелов организират нелегална печатница № 1 на ЦК на БКП, в която се печата „Работнически вестник“, чийто последен брой е от юни 1935 г. В печатницата е печатан и в. „Червено знаме“, орган на ЦК на БКМС, издавани са много позиви и други партийни материали.

Арестуван от полицията за партийна дейност, той е интерниран като комунист в концлагера „Еникьой“. След победата на социалистическата революция е кмет на гара Белово, по-късно – отговорен секретар на Славянския комитет в България.

Член е на БКП и на Съюза на българските писатели. Писателят умира в Белово на 18 април 1960 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Романът „Водител“ - издание от 1977

Главната тема, с която той влиза и остава в българската литература, е Септемврийското въстание. На него са посветени първите разкази на писателя „Мъка“ и „Смях“, печатани под псевдонима Кешиш Първан през 1924 г. в редактираното от Георги Бакалов списание „Нов път“.

8 години по-късно Крум Велков отново се връща към септемврийската тема, този път с романа „Село Борово“ - реалистична картина на класовите стълкновения в България през 1920-те години и на Септемврийското въстание от 1923 г. По собственото му признание той е написал романа за около 20-ина дни в софийска мансарда. „Село Борово“ е сред най-значителните творчески постижения на пролетарския литературен фронт през 1930-те години в областта на белетристиката.

В романа „Животът на Петър Дашев“, написан през 1938 г., а издаден едва през 1946 г., писателят отново се връща към събитията в България по време на Първата световна война и след нея.

През 1942 г. излиза от печат историческият му роман „Водител“. През 1945 г. излиза 2-ро издание на романа, през 1956 г. – 3-то, а през 1966 г. издателство „Български писател“ пуска в един том „Село Борово“ и „Водител“.

През 1977 г. издателството на БЗНС отпечатва 5-о издание на „Водител“, посветено на 700-годишнината от въстанието на Ивайло. 6-о издание на романа излиза в междуиздателската поредица „Българска историческа проза“, посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

През 1950 г. Крум Велков е удостоен за романа си „Село Борово“ с Димитровска награда. Много по-късно сам обяснява успеха на романа си така:

„Пред мене стояха събитията, аз топях перото си в обилно проляната народна кръв. И затова, мисля, народът чете и обича тази книга.“

Последният роман „Жезълът“ на Крум Велков остава незавършен.

Почит[редактиране | редактиране на кода]

На негово име са наречени професионалната гимназия по механоелектротехника в Пазарджик и улица в Перник.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]