Крум Дрончилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крум Дрончилов
български географ и етнограф
Роден
Починал

Образование Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област география, етнография
Образование Берлински университет
Учил при Албрехт Пенк
Работил в Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Крум Тодоров Дрончилов е български географ и етнограф.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Самоков на 3 август 1889 г. Завършва Пловдивската реална гимназия през 1907 г. От 1907 до 1908 г. учителства в Конаре, след това е инспектор в Пловдивската окръжна училищна инспекция. През 1909 – 1914 г. учи антропология в Берлинския университет. Заедно с това учи география при Албрехт Пенк. Завършва с докторска дисертация на тема „Принос към антропологията на българите“. След завръщането си в България е учител и работи в Етнографския музей в София. От 1918 г. е асистент в Софийския университет по предложение на Анастас Иширков. През 1923 г. е избран за доцент в катедра „География и етнография“, историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1924 г. е дописен член на Българския археологически институт. Почива на 12 ноември 1925 г.[1][2]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Некролог на Крум Дрончилов от Софийския клон „Алеко Константинов“ на Българското туристическо дружество. Източник: ДА „Архиви“.

Крум Дрончилов работи в областта на антропологията и областно-географските проучвания. По-значими научни трудове са:

  • „Материали по антропологията на българите. I. Македонските българи“ (1921)
  • „Предисторически черепи от България“ (1924)[2]
  • „Бурел – антропогеографски изучвания“ / 1923, Годишник на Софийският университет – Историко–филологически факултет. Книга XIX. 2

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Русев, Марин, Георги Рачев. Политическа география и геополитика в оригинал. София, 2009. ISBN 978-954-90108-8-6. с. 254 – 255.
  2. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1862.