Крум Зографов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крум Зографов
български революционер

Роден
Починал
Крум Зографов в Общомедия
Писмо от Тихомир Попович до сръбския консул в Скопие Йован Йованович Пижон за пристигането на учителя Крум Зографов от София в Белград. Същият иска да постъпи на сръбска служба за 10 000 динара. Белград, 7 декември 1910 г.

Крум Нацев Зографов е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и Македонската федеративна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Зографов е роден в 1884 година в град Велес,[1] тогава в Османската империя. По професия е часовникар. Завършва ІІІ клас. Влиза във ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието през 1904 година е начело на велешкия околийски революционен комитет. От 1907 година е четник при Иван Наумов Алябака и взима участие в сражението на връх Ножот.

При избухването на Балканската война е войвода на партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно е в Нестроевата рота на 13 кукушка дружина.

През декември 1912 година Зографов участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Ангел Коробар, Ризо Ризов, Александър Мартулков, Петър Попарсов, Йован Попйорданов, учителят Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.[3]

През Междусъюзническата война се сражава в Сборната партизанска рота.[4] През Първата световна война е начело на 49 партизански взвод, който заедно с 48 на Тодор Оровчанов и 47 на Тане Николов, съставляват партизанската рота, противодействаща на четите на Коста Войнович и Коста Пекянец в Моравската военноинспекционна област.[5]За отличие в боевете е награден със знак на военния орден „За храброст“, I и IV степен.[6][7]

Зографов е сред противниците на Тодор Александров и през 1920 година е избран в ръководствато на Илинденската организация, а през 1921 година влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно със Заре Секулички, Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев и Лазар Тодоров.[8] В началото на 1922 година участва на помирителна среща в Тирана с члена на ЦК на ВМРО Александър Протогеров.[9]

След отказа на Тодор Александров да приеме помирението подписано от Протогеров и продължилите противоречия, Зографов организира чета 50 души, поддържана от земеделската власт в България. С нея влиза в Източна Македония, като целта на федералистката чета е да овладее структурите на ВМРО във Вардарска Македония. Четата на Зографов води сражение с четите на Панчо Михайлов и Тодор Александров, както и със селска милиция, начело с Димитър Медаров. По-късно четата на Зографов е издадена на сръбските власти и при село Кошево, Щипско в завързалата се престрелка самият Зографов е убит.[10][11] Според Петър Шанданов, който се позовава на разговор с Иван Михайлов, Зографов бил предаден от жителите на Кошево по заповед на Тодор Александров.[12] Поради предателствoто федералистите подпалват няколко къщи и извършват три убийства в селото, след което оцелелите се оттеглят обратно в България.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 171.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
  3. Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271, 894.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 61.
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602
  7. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
  8. Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.
  9. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.107-108.
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 97 - 98, 208.
  11. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 608.
  12. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. Съставител Цветана Мичева, София 2010, с. 101.
  13. The Comitadji Question in Southern Serbia, Rodolphe Archibald Reiss, 1924, p. 101-102.
     Портал „Македония“         Портал „Македония