Крум Зографов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крум Зографов
български революционер

Роден
Починал
Крум Зографов в Общомедия
Писмо от Тихомир Попович до сръбския консул в Скопие Йован Йованович Пижон за пристигането на учителя Крум Зографов от София в Белград. Същият иска да постъпи на сръбска служба за 10 000 динара. Белград, 7 декември 1910 г.

Крум Нацев Зографов е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и Македонската федеративна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Зографов е роден в 1884 година в град Велес, тогава в Османската империя. По професия е часовникар. Завършва ІІІ клас. Влиза във ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието през 1904 година е начело на велешкия околийски революционен комитет. От 1907 година е четник при Иван Наумов Алябака и взима участие в сражението на връх Ножот.

При избухването на Балканската война е войвода на партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно е в Нестроевата рота на 13 кукушка дружина.

През декември 1912 година Зографов участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Ангел Коробар, Ризо Ризов, Александър Мартулков, Петър Попарсов, Йован Попйорданов, учителят Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.[2]

През Междусъюзническата война се сражава в Сборната партизанска рота.[3] През Първата световна война е начело на 49 партизански взвод, който заедно с 48 на Тодор Оровчанов и 47 на Тане Николов, съставляват партизанската рота, противодействаща на четите на Коста Войнович и Коста Пекянец в Моравската военноинспекционна област.[4]За отличие в боевете е награден със знак на военния орден „За храброст“, I степен.[5]

Зографов е сред противниците на Тодор Александров и през 1920 година е избран в ръководствато на Илинденската организация, а през 1921 година влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно със Заре Секулички, Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев и Лазар Тодоров.[6] В началото на 1922 година участва на помирителна среща в Тирана с члена на ЦК на ВМРО Александър Протогеров.[7]

След отказа на Тодор Александров да приеме помирението подписано от Протогеров и продължилите противоречия, Зографов организира чета 50 души, поддържана от земеделската власт в България. С нея влиза в Източна Македония, като целта на федералистката чета е да овладее структурите на ВМРО във Вардарска Македония. Четата на Зографов води сражение с четите на Панчо Михайлов и Тодор Александров, както и със селска милиция, начело с Димитър Медаров. По-късно четата на Зографов е издадена на сръбските власти и при село Кошево, Щипско в завързалата се престрелка самият Зографов е убит.[8] Според Петър Шанданов, който се позовава на разговор с Иван Михайлов, Зографов бил предаден от жителите на Кошево по заповед на Тодор Александров.[9] Поради предателствoто федералистите подпалват няколко къщи и извършват три убийства в селото, след което оцелелите се оттеглят обратно в България.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
  2. Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 271, 894.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 61.
  5. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602
  6. Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.
  7. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.107-108.
  8. Михайлов, Иван. Спомени. Освободителната борба 1919-1924 г., том ІІ, Louvain 1964, с. 97 - 98, 208, Михайлов, Иван. Спомени. Освободителната борба 1924-1934 г., том ІІІ, 1967, с. 608.
  9. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. Съставител Цветана Мичева, София 2010, с. 101.
  10. The Comitadji Question in Southern Serbia, Rodolphe Archibald Reiss, 1924, p. 101-102.
     Портал „Македония“         Портал „Македония