Крупнишка епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крупнишка епархия
Church of St Demetrius, Boboshevo.13.jpg
Надписът в Бобошевския манастир „Свети Димитър“ от 1488 година, споменаващ епископ Яков II Крупнишки
Църква Охридска архиепископия
Страна Османска империя
Център Крупник
Катедрална църква Света Троица
Дата на основаване XII или XV век
Дата на закриване XVI век
Сан епископ

Крупнишката епархия е историческа православна епархия, с център Крупник, съществувала до XVI век. Крупнишка е възстановена титулярна епископия (тоест без епархия) на Българската православна църква от 1960-те години.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Крупник става център на епархия начело с епископ след възстановяването на българската държавност през 1186 година или по-късно през XV век, вероятно поради икономическото си издигане. Епископията откъсва от Кюстендилската епархия пририлската област - Разлога, Горноджумайско, Дупнишко и Самоковско. Споменават се следните крупнишки епископи:

  • Яков от село Граница, починал на 2 ноември 1448 година, чиито синове Йоасаф, Давид и Теофан възстановяват разрушения Рилски манастир около 1451 - 1460 и възвръщат мощите на Свети Иван Рилски от Търново в манастира му в 1469 г.;
  • Йосиф, който 1469 година участва в пренасянето на мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир
Обковът на Крупнишкото евангелие с надписа и името на митрополит Йоасаф Крупнишки

В Крупник са разкрити основите на епископската църква „Света Троица“ от XIV век.

Точните граници на епархията не се знаят, но се смята, че обхваща областта по средна Струма между планините Бели рът, Конявска, Влахина, Рила и Пирин, включително Кресненския проломна юг. Смята се, че епархията включва и Дупнишко и Рилския манастир, тъй като Яков II е споменат в надпис в Бобошево, а митрополит Йоасаф дарява в 1577 година известното обковано Крупнишкото евангелие на Рилския манастир. Поради това се смята, че Крупнишката епархия е всъщност Крупнишко-Дупнишка църкова област, но не съществуват сведения дали минава на изток отвъд Пирин, в Разлог.

Няма сведения под чие ведомство е тази епархия. Тя не се споменава в епархиите на Охридската архиепископия, но се смята за по-вероятно да влиза в Охридския диоцез, а не в диоцеза на Цариградската патриаршия. Епископи от Крупнишката епрхия не се явяват като членове на църковните събори, провели се в Охрид в 1530 и 1532 година, като за това причина се посочва, че вероятно главата на Крупнишката епархия не е самостоятелен епархийски архииерей, а е подчинен на банския (кюстендилския) митрополит. Предполага се, че Крупнишката епископия съставлява църковно-административна част на Кюстендилската епархия от това време.

След подчиняването на Кюстендилската епархия от Ипекската архиепископия, под нейно ведомство се предполага, че минава и Крупнишката епископия, която е оставена да съществува и е издигната в самостоятелна епархия начело с митрополит, за което свидетелства споменатият митрополит Йоасаф. По време на XVI век обаче в епархията се развива като търговски и промишлен център Самоков, което налага преместването на центъра на епархията в Самоков. За Крупнишката епархия няма сведения след 1577 година.[2][3]

В 1965 година епархията е възстановена като титулярна на Българската православна църква.

Титулярни епископи
Име Управление
Григорий 11 април 1965 — 13 февруари 1972
Геласий 7 май 1978 – 2 декември 1987
Натанаил 25 март 1989 – 24 април 1994
Инокентий 26 ноември 2012 –

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква. // Двери на православието, 10 септември 1985 г.. Посетен на 12 март 2013 г..
  2. За родното място на Паисий Хилендарски.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-103. с. 476.
     Портал „Македония“         Портал „Македония