Крушари (дем Пела)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Крушари.
| Крушари Αμπελειές | |
| — село — | |
 Изглед от Крушари | |
  Крушари  Крушари  Крушари | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 150 m |
| Население | 1003 души (2021 г.) |
| Крушари в Общомедия | |
Круша̀ри[1], Крушара, Крушаре[2] (на гръцки: Αμπελειές, Абелиес, катаревуса: Αμπελειαί, Абелие, до 1926 година Κρουσάρι, Крусяри[3]), на турски Армутчи, е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 150 m надморска височина в Солунското поле, на 5 km северно от град Енидже Вардар.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Крушари е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Крушари (Армутчи) брои 320 жители българи.[5]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Кошари) минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Крушари (Армут) (Gorno Krouchari Armout) има 512 българи екзархисти.[7]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Крушаре (Армути), 10/III, 1 1/2 ч. от Вехти пазар. Всичко 55 български екзархийски къщи: 2 свои и 52 чифлик. Поминъкът е земеделие, малко бубарство и пчеларство. Черквата е затворена: тя притежава черничена градина, която дава 6 лири годишно. От Патриаршията се отказало в 1903 г., а първо българско училище се отваря сега. Училищното здание (в черковния двор) е двуетажно с изба, една само стая, голяма 4Х2 1/2Х2 m, таваносана, добре осветлявана.[8] | “ |
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Арестувани са 7 селяни и учителят Атанас Попчев, които са пребити, защото са бивши членове на ВМОРО.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Затворени са българските църкви и училища.[10]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Крушаре има 45 къщи славяни християни.[11]
По официален път 29 души се изселват в България.[4] В 1926 година е прекръстено на Амбелие.[4] В селото няма заселени гръцки малоазийски бежанци.[12]
Селото пострадва от Гражданската война (1946 - 1949) - много от жителите му загиват и много емигрират в социалистическите страни.[4]
Селото произвежда предимно грозде и памук, като е развито и скотовъдството.[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 430[4] | 422[4] | 469[4] | 701[4] | 758[4] | 960[4] | 1002[4] | 963[4] | 1162[4] | 1095 | 1159 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Крушари
Георги Сотиров Попчев (1921 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[13]-
Тодор Чифтеов, ренегат от ВМОРО
- Починали в Крушари
- Апостол войвода (1869 – 1911), български революционер
- Георги Мучитанов (1882 – 1911), български революционер
- Васил Пуфката (? – 1911), български революционер
- Тодор Дойчинов (1921 – 1947), гръцки партизанин и деец на НОФ
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Изглед към селото -
Изглед към селото -
Паметник „На загиналите за родината 1912 – 1950 година“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.261
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126. Данните може и да са за Къшлар.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски) Селото може да е и Горно Крушари.
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 4.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 184.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 14
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
