Крушево (област Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.
| Крушево | |
  Крушево  Крушево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 239 души[1] (15 март 2024 г.) 19,1 души/km² |
| Землище | 12 495 km² |
| Надм. височина | 933 m |
| Пощ. код | 2945 |
| Тел. код | 07531 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 40138 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019) |
Кру̀шево е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Крушево се намира в планински район. То попада в историко-географската област Чеч.
История[редактиране | редактиране на кода]
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Крушево (Куршева, на османски турски: قــوﺭشــوﻩ) е посочено като село, в което живеят 40 немюсюлмански семейства.[2]
В XIX век Крушево е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Крушево (Krouchévo) е посочено като село с 60 домакинства и 160 жители помаци.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Крушево (Крушово) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 340 българи-мохамедани[4] в 55 къщи.[5]. Според Стефан Веркович към края на XIX век Крушево има мюсюлманско мъжко население 200 души, което живее в 60 къщи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Крушово, на СИ от Неврокоп 3 часа. В околността се раждат изобилно овощия. Всички жители са помаци. 60 къщи.[7] | “ |
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | |
| Общо | 258 |
| Българи | 123 |
| Турци | 0 |
| Цигани | 0 |
| Други | 0 |
| Не се самоопределят | 0 |
| Неотговорили | 129 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
| |||||||||||
