Крушево (дем Амфиполи)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Крушево.

Крушево
Νέα Κερδύλια
— село —
„Свети Безсребреници“
„Свети Безсребреници“
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Амфиполи
Надм. височина 0 m
Население (2001) 685 души

Крушево (на гръцки: Νέα Κερδύλια, Неа Кердилия, до 1927 Κρούσοβον, Крусовон[1][2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Амфиполи, област Централна Македония с 685 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южната част на Серското поле, при устието на река Струма (залива Чаязи), на десния бряг на реката. Пристанището му на Струма Чаязи от 1927 година носи името Ираклица.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В на XIX век Горно и Долно Крушево (Ано и Като Крусово) са две малки селца в Серска каза на Османската империя. Гръцка статистика от 1866 година показва Крусова (Κρούσοβα) като село със 100 жители турци.[4]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ано Крушово (Ano Krouchovo) има 49 домакинства с 50 жители мюсюлмани и 95 гърци, а Като Крушово (Kato Krouchovo) – 63 домакинства със 75 жители мюсюлмани и 90 гърци.[5]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Крушево:

Ано Крушово е смесено село; 1 църква, 1 училище; жителите са гърци и турци коняри; отстои на 9 часа от Сяр.

Долно Крушово е село със смесено население; отстои на половин час от предишното; 1 църква, 1 училище; жителите са гърци и турци коняри; отстои на 9 и половина часа от Сяр.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото и пристанището Чаязи:

Долно Крушево, село разположено над един баир при Орфанския залив. От Сяр на Ю 10 часа. От Вряста на СИ 4 часа...[7] Чаязи, пристанище на Егейско море при едноименния залив. Има само складове за стока. 12 часа до Сяр.[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Горно Крушево е 330, а на Долно Крушево - 300 жители гърци.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Руини след германската операция срещу Крушево на 11 октомври 1941 г.

В 1913 година селата попадат в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1927 година са прекръстени на Ано и Като Кердилион. По-късно селището е изместено с два километра на югоизток към реката и получава името Неа Кердилия.

В 1941 година германски окупационни части избиват мирното население на Горно и Долно Крушево и опожаряват селищата.[10]

Църквите „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат в Горно Крушево и „Свети Георги и Свети Рафаил“ и „Свети Безсребреници“ в Долно Крушево - единствените оцелели сгради в двете селища, както и манастирът „Свети Димитър“ на север от Крушево в 1994 година са обявени за защитени паметници на културата.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Крушево

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άνω Κρούσοβον -- Άνω Κερδύλλιον
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάτω Κρούσοβον -- Κάτω Κερδύλλιον
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσάγεζι -- Ηρακλείτσα
  4. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 122-123.
  6. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 60.
  7. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 846.
  8. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 848.
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 180.
  10. Το Ολοκαύτωμα των Κερδυλίων. // Ριζοσπάστης, 24 октомври 1997. Посетен на 31 октомври 2014.
  11. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/32574/609/22-7-1991 - ΦΕΚ 889/Β/30-10-1991. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 30 октомври 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония