Крушето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крушето
Храм „Св. Димитър“ с. Крушето, Димитровден 2004 г. 0тбелязана е 125-годишнината от основаването на селото и 120-годишнина от освещаване на храм „Св. Димитър“ с. Крушето, осветен от Н.В.П. Великотърновския митрополит Климент на 26 октомври 1884 г.
Храм „Св. Димитър“ с. Крушето, Димитровден 2004 г. 0тбелязана е 125-годишнината от основаването на селото и 120-годишнина от освещаване на храм „Св. Димитър“ с. Крушето, осветен от Н.В.П. Великотърновския митрополит Климент на 26 октомври 1884 г.
Общи данни
Население822 души[1] (15 март 2024 г.)
46,2 души/km²
Землище17,818 km²
Надм. височина147 m
Пощ. код5134
Тел. код06179
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ40172
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Горна Оряховица
Николай Рашков
(Пряка демокрация; 2023)
Кметство
   кмет
Крушето
Ивелина Георгиева
(ГЕРБ)
Крушето в Общомедия

Крушето е село в Северна България. То се намира в община Горна Оряховица, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Крушето се намира в северозападната част на община Горна Оряховица и землището му граничи с общините Велико Търново и Полски Тръмбеш. Селото отстои на 20 km от общинския център. При последното преброяване на населението през 2001 г. селото има 1033 жители и 374 домакинства.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в турски регистър от края на XVII и началото на XVIII век. В списък на пълнолетните мъже християни от Търновските села, съхранен в ориенталския отдел на Народната библиотека Кирил и Методий под сигнатура ВД 97/12 се споменава за село Армутлий, Търновски санджак, под владението на Фуруз бей (днешно Крушето).

В близост до село Крушето се намират останките на Никополис ад Иструм и Калето със запазени и до днес стени. За крепостта Калето или Кале баир, както я наричат турците, съобщава и Стефан Стефанов в книгата си „Старините по долния басейн на Янтра“ от 1956 г.[2] По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. турското население изоставя селото и на 30 януари 1879 г. то е заселено с българи от Еленско и Тревненско. Първите преселници са от махалите Йовковци, Средни колиби, Мрътвица, Чемшири, Харваловци и от Тревненско.

През 1880 г. селото получава българското име Крушето. Първият кмет е Пенчо Станев. През 1881 – 1883 г. турското население се завръща и започва да продава имотите си, за да се пресели в Лозенградско.

През 1883 г. започва строежа на храм, който е завършен през 1884 г. и тържествено осветен от Н.В.П. Търновски митрополит Климент на Димитровден, 26 октомври. Църковни настоятели са Ганчо Йонев, Цаню Колев, Иван Денев, Петър Цонев, Пенчо Станев и Иван Караиванов, а първият свещеник, служил в храма е Тодор Цонев. През 1907 г. е поставена и осветена камбаната на храма.

В църковния двор е построено начално училище. Първите учители са Йордан и Ефтима Загорови. През 1921 година е построена прогимназия „Св. св. Кирил и Методий“. През 1929 г. учителят Петър Поппетров организира детски църковен хор, а през 1930 г. учителката Татяна Козарова основава Младежки Червен кръст. През 1906 г. е учредено читалище „Напредък“ с председател Иван Загоров. През 1901 г. селото се сдобива с гара на новопостроената железопътна линия Русе – Горна Оряховица, която днес е необслужвана спирка. През 1922 г. е създадена кредитна кооперация с председател Иван Иванов. През 1900 г. е открито земеделско училище „Боруш“ гара Крушето.

При преброяването през 1893 г. населението на село Крушето е 624 жители.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19341285
19461480
19561511
19651594
19751360
19851248
19921099
20011026
2011653
2021577

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 653 100.00
Българи 516 79.01
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят 74 11.33
Не отговорили 59 9.03

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Читалище

Селото се намира на левия бряг на река Росица, близо до вливането ѝ в река Янтра, на 21 км северно от гр. Горна Оряховица и на 26 км северно от гр. Велико Търново.

Красивото разположение на селото го прави удобно място за лов и риболов. Първият български световен шампион по класическа борба – Никола Петров, често посещава селото, за което има запазени снимки. Селото е посещавано от цар Борис III и брат му Кирил през 1934 година. Храмът на селото – „Свети Димитър“, е съграден през 1884 година и е осветен от Митрополит Климент (Васил Друмев). Гост на селото е бил генерал Владимир Стойчев – командващ Първа Българска армия. През 1999 година генерал Богомил Бонев открива паметник на загиналите във войните. През 2006 година читалището в селото чества 100 години.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В селото е роден и живее вратарят на ФК „Етър“ – гр. Велико Търново Петър Петров. Той е вратарят, на когото Георги Аспарухов – Гунди вкарва последния в живота си гол.[6]

  • Петър Бочев (1920 – 1944), военен ас, летец
  • Васил Ченков (1918 - ?), писател, сценарист на игралния филм "Карай по правия..."1966 г.
  • Николай Искъров (1951 - 2001), поет, почетен гражданин на гр. Бургас
  • Иван Маринов Иванов ( р. 1953 ), изтъкнат хореограф, почетен гражданин на гр. Шумен

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Сведенията за с. Крушето са извадки от книгата „Летопис за едно село“, издадена през 2004 г. от Николина Георгиева Захариева по случай 125-ата годишнина на селото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]