Крушето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крушето
Храм "Св.Димитър" с.Крушето, Димитровден 2004 г. 0тбелязана е 125-годишнината от основаването на селото и 120-годишнина от освещаване на храм "Св.Димитър" с.Крушето, осветен от Н.В.П. Великотърновския митрополит Климент на 26 октомври 1884 г.
Храм "Св.Димитър" с.Крушето, Димитровден 2004 г. 0тбелязана е 125-годишнината от основаването на селото и 120-годишнина от освещаване на храм "Св.Димитър" с.Крушето, осветен от Н.В.П. Великотърновския митрополит Климент на 26 октомври 1884 г.
Общи данни
Население 846 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,818 km²
Надм. височина 147 m
Пощ. код 5134
Тел. код 06179
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 40172
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Горна Оряховица
Добромир Добрев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Крушето
Петър Радославов
(БСП)
Крушето в Общомедия

Крушето е село в Северна България. То се намира в община Горна Оряховица, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Крушето се намира в северозападната част на община Горна Оряховица и землището му граничи с общините Велико Търново и Полски Тръмбеш. Селото отстои на 20 km от общинския център. При последното преброяване на населението през 2001 г. селото има 1033 жители и 374 домакинства.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в турски регистър от края на XVII и началото на XVIII век. В списък на пълнолетните мъже християни от Търновските села, съхранен в ориенталския отдел на Народната библиотека Кирил и Методий под сигнатура ВД 97/12 се споменава за село Армутлий, Търновски санджак, под владението на Фуруз бей (днешно Крушето).

В близост до село Крушето се намират останките на Никополис ад Иструм и Калето със запазени и до днес стени. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. турското население изоставя селото и на 30 януари 1879 г. то е заселено с българи - бежанци от Еленско и Тревненско. Първите преселници са от махалите Йовковци, Средни колиби, Мрътвица, Чемшири, Харваловци и от Тревненско.

През 1880 г. селото получава българското име Крушето. Първият кмет е Пенчо Станев. През 1881-1883 г. турското население се завръща и започва да продава имотите си, за да се пресели в Лозенградско.

През 1883 г. започва строежа на храм, който е завършен през 1884 г. и тържествено осветен от Н.В.П. Търновски митрополит Климент на Димитровден, 26 октомври. Църковни настоятели са Ганчо Йонев, Цаню Колев, Иван Денев, Петър Цонев, Пенчо Станев и Иван Караиванов, а първият свещеник, служил в храма е Тодор Цонев. През 1907 г. е поставена и осветена камбаната на храма.

В църковния двор е построено начално училище. Първите учители са Йордан и Ефтима Загорови. През 1921 година е построена прогимназия "Св.св. Кирил и Методий". През 1929 г. учителят Петър Поппетров организира детски църковен хор, а през 1930 г. учителката Татяна Козарова основава Младежки Червен кръст. През 1906 г. е учредено читалище "Напредък" с председател Иван Загоров. През 1901 г. селото се сдобива с гара на новопостроената железопътна линия Русе - Горна Оряховица, която днес е необслужвана спирка. През 1922 г. е създадена кредитна кооперация с председател Иван Иванов. През 1900 г. е открито земеделско училище "Боруш" гара Крушето.

При преброяването през 1893 г. населението на село Крушето е 624 жители.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 285
1946 1 480
1956 1 511
1965 1 594
1975 1 360
1985 1 248
1992 1 099
2001 1 026
2011 653

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 653 100.00
Българи 516 79.01
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят 74 11.33
Не отговорили 59 9.03

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Читалище

Селото се намира на левия бряг на река Росица, близо до вливането ѝ в река Янтра, на 21 км северно от гр. Горна Оряховица и на 26 км северно от гр. Велико Търново. Красивото разположение на селото го прави удобно място за лов и риболов. Първият български световен шампион по класическа борба – Никола Петров, често посещава селото, за което има запазени снимки. Селото е посещавано от цар Борис III и брат му Кирил през 1934 година. Храмът на селото - "Свети Димитър", е съграден през 1884 година и е осветен от Митрополит Климент (Васил Друмев). Гост на селото е бил генерал Владимир Стойчев - командващ Първа Българска армия. През 1999 година генерал Богомил Бонев открива паметник на загиналите във войните. През 2006 година читалището в селото чества 100 години.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В селото е роден и живее вратарят на ФК "Етър" - гр. Велико Търново - Петър Петров, на когото Георги Аспарухов – Гунди вкарва последния в живота си гол.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Сведенията за с. Крушето са извадки от книгата "Летопис за едно село", издадена през 2004 г. от Николина Георгиева Захариева по случай 125-та годишнина на селото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Справка за населението на село Крушето, община Горна Оряховица, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 20 януари 2019. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Veliko Tǎrnovo with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 20 януари 2019. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 януари 2019. (на английски)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България