Крушовене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крушовене
Общи данни
Население 1019 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 60,139 km²
Надм. височина 34 m
Пощ. код 5860
Тел. код 06554
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 40195
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, РБ, НС)
Кметство
   кмет
Крушовене
Димитър Фурнигов
(ПДСД)

Крушовѐне е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Крушовене се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. Преди 1960 г. то се е намирало в Оряховска околия на област Враца. До 1979 г. е със статут на самостоятелна община заедно със село Байкал. През селото се пресичат основни пътни артерии от Плевен за Никопол и Оряхово, както и от Никопол за Кнежа, Червен бряг и София.

Селото се намира само на 9 км от река Дунав и 1 км от река Искър, което го прави притегателен център за спокоен еко и речен туризъм. В землището му се намира защитената местност „Генчов орман“ наречена от крушовенчани Маладжанска гора, в която все още растат 150-годишни дъбове. До нея е и връзката на селото през река Искър със съседните села „Искър“, Гиген и Славовица.

Понастоящем в селото живеят около 1000 души.

Много се разчита и на реализиране на проектите за построяване на мост над река Искър свързващ Крушовене със Славовица, също така и построяването на ВЕЦ на река Искър.

Развитието на туризма по река Дунав при с. Байкал, също е предпоставка на ново начало и промяна на социалния статус на местното население

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в Крушовене

За първи път името на селото се споменава в турски документи през 1777 г.

В молба до видинския валия Ага Хюсеин паша през 1838 г. жителите на селото успяват да си извоюват излаз на бреговете на река Дунав. Там в момента има много хубава вилна зона с вили на хора от Крушовене.

Още през 1934 г. е построена и електрическа централа, която захранва с ток 1/2 от селските къщи. Крушовене е първото село в България с проектирани улици, проектите са изготвени от австрииски инженери преди Втората световна война.

В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация, като броят на земеделските имоти е намален от 6202 на 1161. През лятото на 1950 година в селото се провеждат и женски демонстрации срещу колективизацията.[1]

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото има футболен отбор на име „Вихър“ който се състезава в Областна Б група. Има и отбори по хокей на трева – дванадесет и четиринадесет годишни деца от местното училище. В селото имаше три училища и една детска градина. Функционира само едното училище, в което се помещава и детската градина. Основното централно училище изгоря през 2002 г., а началното е приватизирано от частен предприемач.

Жителите на селото празнуват големите Християнски Празници – Рождество Христово и Великден, както и събор на Св. Архангел Михаил на 8 ноември. На Св. Архангел Михаил е именуван и православният храм в Крушовене.

Всяка година на този празник, редом с тържественото богослужение в храма, кметът на селото организира раздаването на благотворителен курбан.

Последните два почивни дни събота и неделя най-често на 27-28-29 септември се провежда и традиционен събор на селото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 37, 161.