Крушовене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крушовене
Общи данни
Население 1019 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 60,139 km²
Надм. височина 34 m
Пощ. код 5860
Тел. код 06554
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 40195
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, РБ, НС)
Кметство
   - кмет
Крушовене
Димитър Фурнигов
(ПДСД)

Крушовѐне е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Крушовене се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. Преди 1960 г. то се е намирало в Оряховска околия на област Враца. До 1979 г. е със статут на самостоятелна община заедно със село Байкал. През селото се пресичат основни пътни артерии от Плевен за Никопол и Оряхово, както и от Никопол за Кнежа, Червен бряг и София.

Селото се намира само на 9 км от река Дунав и 1 км от река Искър, което го прави притегателен център за спокоен еко и речен туризъм. В землището му се намира защитената местност „Генчов орман“ наречена от крушовенчани Маладжанска гора, в която все още растат 150-годишни дъбове. До нея е и връзката на селото през река Искър със съседните села „Искър“, Гиген и Славовица.

Понастоящем в селото живеят около 1100 души.

Много се разчита и на реализиране на проектите за построяване на мост над река Искър свързващ Крушовене със Славовица, също така и построяването на ВЕЦ на река Искър.

Развитието на туризма по река Дунав при с. Байкал, също е предпоставка на ново начало и промяна на социалният статус на местното население

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в Крушовене

За първи път името на селото се споменава в турски документи през 1777 г.

В молба до видинския валия Ага Хюсеин паша през 1838 г. жителите на селото успяват да си извоюват излаз на бреговете на река Дунав. Там в момента има много хубава вилна зона с вили на хора от Крушовене.

Още през 1934 г. е построена и електрическа централа, която захранва с ток 1/2 от селските къщи. Крушовене е първото село в България с проектирани улици, проектите са изготвени от австрииски инженери преди Втората световна война.

В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация, като броят на земеделските имоти е намален от 6202 на 1161. През лятото на 1950 година в селото се провеждат и женски демонстрации срещу колективизацията.[1]

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото има футболен отбор на име „Вихър“ който се състезава в Областна Б група. Има и отбори по хокей на трева – дванадесет и четиринадесет годишни деца от местното училище. В селото имаше три училища и една детска градина. Функционира само едното училище, в което се помещава и детската градина. Основното централно училище изгоря през 2002 г., а началното е приватизирано от частен предприемач.

Наред със всички големи празници най-много се почитат и празнуват пролетните – Великден и Гергьовден.

Последните два почивни дни събота и неделя най-често на 27-28-29 септември се провежда и традиционен събор на селото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 37, 161.