Направо към съдържанието

Кръглолистна вълча ябълка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кръглолистна вълча ягода
Червена книга на България
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Магнолииди (magnoliids)
разред:Пипероцветни (Piperales)
семейство:Копитникови (Aristolochiaceae)
триб:Aristolochieae
род:Aristolochia
вид:Кръглолистна вълча ягода (A. rotunda)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Кръглолистна вълча ягода в Общомедия
[ редактиране ]

Кръглолистна вълча ябълка (Aristolochia rotunda) е многогодишно тревисто растение от семейство Копитникови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.[1]

Многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо 15 – 100 cm, просто или разклонено, голо. Листата са дълги 2 – 8(13) cm, яйцевиднозакръглени, стъблообхващащи, с дръжка не по-дълга от 0,5 cm. Цветовете са (2)3 – 6 cm, жълти, с тъмнокафява устна; дръжката на цвета е по-дълга от тази на листа. Кутийката е 1 – 2 cm, сферична. Цъфти април – май, плодоноси май – юли. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена.[1]

Разпространение и местообитания

[редактиране | редактиране на кода]

В България видът се среща в Струмската долина (южната ѝ част, около Петрич), Родопите (Източните – Кърджали, Крумовград, Ивайловград) и Тракийската низина (Свиленград, Хасково), до около 600 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Южна Европа, Балканския полуостров, Средиземноморието и Северна Африка.[1]

Расте по сухи терени – отворени храсталачни места и разредени дъбови гори. Субпопулациите са малочислени и силно фрагментирани.[1]

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Като отрицателно действащи фактори се отчитат промените в режима на стопанисване на земята, застрояването на териториите, на които се намират субпопулациите на вида, както и строителството на пътища и железопътни съоръжения.[1]

Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а част от находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходимо е разработване на План за действие за вида, детайлно проучване на хорологията му, на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при него и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.[1]