Кръгова логика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кръгова логика е логическа грешка, при която аргументиращият се започва с това, до което се опитва да достигне.[1] Компонентите на кръговата логика са често логически валидни, защото ако твърденията са истинни, то заключението следва да е валидно. Кръговата логика не е формална логическа грешка, а прагматичен дефект в аргумент, където твърденията се нуждаят от доказвателства толкова колкото и заключението, при което аргумента става неубедителен. Други начини, това да бъде изразено, са че няма причина да се приемат твърденията освен ако не се вярва в заключението, или че твърденията не представляват сами по себе си доказателства за заключението.[2] Begging the question е тясно свързан с кръговата логика и в днешно време, двете се отнасят към едно и също нещо.[3]

Кръговата логика най-често под следната форма: 'А е вярно, защото Б е вярно; Б е вярно, защото А е вярно.' Кръгообразността е трудна за долавяне, ако включва дълга верига от твърдения. Академика Douglas Walton използвал следния пример за измамен кръгов аргумент:

Уелингтън е в Нова Зеландия.
Следователно, Уелингтън е в Нова Зеландия.[4]

Според него, въпреки че аргумента е дедуктивно валиден, не може да докаже че Wellington е в Нова Зеландия, защото не съдържа доказателства различни от заключението. Твърдението не отговаря на изискването да докаже заключението, следователно е софизъм. Walton предлага, че контекста на диалога определя дали кръговата логика е заблуждаваща: ако формира аргумент, значи е.[4] Цитирайки Cederblom and Paulsen 1986:109, Hugh G. Gauch забелязва, че нелогични факти могат да бъдат трудни за хващане формално:

„Всяко нещо, с по-ниска плътност от водата плава, защото всяко нещо което е с по-ниска плътност от водата плава.“ звучи глупаво, но „Всяко нещо, с по-ниска плътност от водата плава, защото такъв предмет няма да потъне във водата“ може да мине.[5]

Проблема с индукцията[редактиране | редактиране на кода]

Joel Feinberg и Russ Shafer-Landau отбелязват, че „да се използва научния метод, за да се оцени научния метод“ е кръгова логика. Учените се опитват да разберат природните закони и да предскажат какво ще се случи вбъдеще на база на тях. Въпреки това, според проблема с индукцията на Дейвид Хюм, науката не може да бъде доказана индуктивно чрез емпирични доказателства, следователно науката не може да бъде доказана научно. Трябва да се допитаме до принципа на природен униформизъм, за да наложим дедуктивно продължаващата точност на прогнози, базирани на закони, които единствено са успели да обобщят предишни наблюдения. Но както Бъртранд Ръсел наблюдава, „Метода на това да 'постулираме' каквото искаме има много предимства, които са същите предимства каквито има кражбата пред честния труд“.[6]

Примери за кръгова логика[редактиране | редактиране на кода]

„Господ съществува, защото така пише в Библията. Библията е истина, защото е словото Господне.“

„Библията е словото Господне, защото така пише в Библията“

„Аборта е предумишлено убийство, защото е неоправдано убийство на човешко същество“ (с други думи: Аборта е предумишлено убийство, защото е предумишлено убийство)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dowden, Bradley. Fallacies. // Internet Encyclopedia of Philosophy, 27 март 2003. Посетен на 5 април 2012.
  2. Nolt, John Eric, Rohatyn, Dennis, Varzi, Achille. Schaum's outline of theory and problems of logic. McGraw-Hill Professional, 1998. ISBN 9780070466494. с. 205.
  3. Walton, Douglas. Informal Logic: A Pragmatic Approach. Cambridge University Press, 2008. ISBN 9780521886178.
  4. а б Walton, Douglas. Plausible argument in everyday conversation. SUNY Press, 1992. ISBN 9780791411575. с. 206 – 207.
  5. Gauch, Hugh G.. Scientific Method in Practice. Cambridge University Press, 2003. ISBN 9780521017084. с. 184.
  6. Feinberg, Joel, Shafer-Landau, Russ. Reason and responsibility: readings in some basic problems of philosophy. Cengage Learning, 2008. ISBN 9780495094920. с. 257 – 258.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Circular reasoning“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.