Кръстана Янева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстана Янева
съветска разузнавачка
Родена
Починала
Паметна плоча на улица „Албрехт“ № 14 в Берлин

Кръстана (Танка) Иванова Янева е българска комунистическа активистка, съветска разузнавачка в Берлин, част от така наречения Червен оркестър.[1][2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 30 октомври 1914 година в драмското село Височен, току-що попаднало в предходната година в Гърция. Баща и Иван Янев е виден деец на Серското крило на Вътрешната македоно-одринска революционна организация,[1] който загива в сражение.[3] На четири години в 1919 година умира и майка ѝ и Кръстана остава пълен сирак.[3] В 1933 година завършва Втора девическа гимназия в София и започва да учи педагогика в Софийския университет.[1]

След завършването си започва да работи като възпитателка в Общинския детски дом на улица „Фердинанд“ № 40. В 1939 година става член на Българската комунистическа партия.[1] В 1941 - 1942 година работи за Военната комисия при Централния комитет на Българската работническа партия, като поддържа връзка с Атанас Романов и Никола Вапцаров.[5]

През ноември 1942 година е изпратена в Берлин, за да се включи в организацията на Харо Шулце-Бойзен и Арвид Харнак. Янева успява да получи Хумболтова стипендия за Берлинския университет и препоръчително писмо от германския пълномощен министър в София Адолф Бекерле. В продължение на 7 месеца Янева работи за съветското разузнаване под псевдонимите Фрида, Халга и Герда. Свързва се с германската комунистка Клара Шабел и други дейци на германската комунистическа съпротива. Янева предава събраните сведения на съветското разузнаване чрез таен радиопредавател.[5]

На 27 април 1943 година агенти на Гестапо нахлуват в жилището на Янева на улица „Албрехт“ № 14, откриват радиопредавателя и я арестуват. Затворена е в затвора Моабит, където е разпитвана с мъчения 17 месеца. Върховният военен съд я осъжда на смърт и Янева е гилотинирана в затвора в Хале на 23 октомври 1944 година.[5]

Според други сведения е арестувана на 27 април 1944 година и умира от мъченията в затвора.[4]

Посмъртно в България на Янева е присъден орден „9 септември 1944 г.“ I степен „за участие в антифашистката борба“. В 1977 година по мотиви от биографията на Янева и сценарий на Антон Дончев е заснет филмът „От другата страна на огледалото“.[3] В същата година излиза и книгата на Христо Горов „Под сянката на гилотината: документална повест за една българка, разузнавачка на съветската армия“.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 550.
  2. а б Горов, Христо. Под сянката на гилотината: документална повест за една българка, разузнавачка на съветската армия. София, Военно издателство, 1977. с. 1.
  3. а б в г Георгиев, Христо. Кръстана срещу Гестапо : Късно ли е за поклон пред голготата на момичето разузнавач от „Червения оркестър“?. // Дума, 11 март 2021 г. Посетен на 22 юни 2021 г.
  4. а б Bundeszentrale für politische Bildung. Gedenkstätten für die Opfer des Nationalsozialismus. Т. 2. Bonn, 2000. ISBN 3-89331-391-5. S. 117. (на немски)
  5. а б в За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 551.
     Портал „Македония“         Портал „Македония