Кръстати камен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстати камен
Монументалния оброк Кръстати камен при махала Дамянци на село Ветрен
Монументалния оброк Кръстати камен при махала Дамянци на село Ветрен
Местоположение
Bulgaria Kyustendil Province relief location map.jpg
42.0483° с. ш. 22.7577° и. д.
Кръстати камен
Местоположение в България Област Кюстендил
Страна Флаг на България България
Област Област Кюстендил
Археология
Вид Мегалитно светилище – Оброк
Период III – I век пр. Хр. – VII – XI век
Епоха Енеолит – ранна Желязна епоха – Античност – Средновековие

Кръстати камен е християнизирано мегалитно светилище, намиращо се в българското землище на граничното село Ветрен, (Област Кюстендил), при махала Дамянци. Обектът представлява монолитен каменен кръст с височина 2,60 m и широчина 2,10 m – това е един от най-монументалните оброчни кръстове на територията на България. Обектът е познат на местното население като Оброк Очов ден.[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Оброкът Очов ден (разположен в местността Кръстати камен) се намира между махалите Демянците и Пръдльовска, в източната част на Осоговието, в близост до българо-македонската граница. Каменният кръст е монументален с размери – височина 2,60 m и широчина 2,10 m. На мястото се давал курбан на 19 октомври (Очов ден), а на Тодоровден идвали от махалата.

Оброчният кръст е сечен на място. Не съществува информация защо на мястото се празнува денят на Свети Иван Рилски. Не са запазени и никакви предания и легенди за пребиваването на светеца по тези места, макар и наблизо да съществуват пещери, в които светецът може да е пребивавал.

Елементи от мегалитното светилище и християнски оброк Кръстати камен (Оброк Очов ден) и оброчището Свети Георги в местността Кръсте блато, край Новаковската махала на село Ветрен

Археолозите предполагат, че оброчният монумент е издялан и издигнат в края на V век върху старо древнотракийско светилище. Каменният кръст е облегнат до голям къс метаморфна скала, по повърхността на която се наблюдават множество издълбавания, повечето от които с кръгла форма. Поради голямата древност на обекта е трудно да се определи обхвата му, тъй като около монументалната скала има значителен почвен нанос. Върху монументалната скала зад каменния кръст са издялани изображения на тракийския херос. От двете изображения е запазено по-малкото по размер, а по-големият е разрушен.[2]

Религиозен синкретизъм[редактиране | редактиране на кода]

Местността Кръстати камен и оброкът Очов ден е почитана от православните християни, които смятат че мястото се покровителства от „покровителят на българитеСвети Иван Рилски. Смята се, че приживе светецът е бил свързан мястото и поради тази причина на Очов ден (19 октомври), всяка година жителите на селото давали курбан за здраве.[3]Култът към християнския светец-пустинник Св. Иван Рилски наследява много древноезически светилища на територията на Дупнишко, Кюстендилско, Благоевградско, Софийско и Пернишко.[4]

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Оброчището Архангел Михаил в местността Кръсте блато

Друго християнизирано езическо оброчище се намира в местността Кръсте блато, край Новаковската махала на село Ветрен, до което се наблюдават и останки на християнска църква. До ствола на вековен дъб, е побит каменен кръст, а до него е поставен каменен купел, вероятно използван за ритуала свето кръщение. Кутелът е с височина 0,50 m и широчина 0,75 m в горната му част. То е посветено на Архангел Михаил.

Оброкът Свети Георги се намира на север от бившата гранична застава, разположен над черния път при първото дърво. Той е обозначен от два полегати кръста – по-голям и дълъг и друг по-малък. В близост е имало църквище. Жителите село Ветрен са се събирали на курбан тук извършван на Петровден, преди да бъде изграден храмът Свети Петър и Павел. Селото е известно в района с оброците си и дългогодишните традиции. В наши дни жителите на селото са едва десетина и празничната обредност не съществува.

На 3 km северно от селото в т.нар. „Голямата пещера“ при археологическо теренно проучване са открито следи от праисторическо селище. Пещерата е суха и неразклонена с размери: дължина 54 m, широка е 15 m, и висока в различните сектори на естествената кухина от 3 до 20 m. Входът ѝ е обърнат на изток. В насипа пред входа са открити чукове, брадви и бойни топки, както и други оръдия на труда изработени от камък, кремък и кост; множество керамични фрагменти, животински кости и една бронзова брадва. Откритите находки свидетелстват, че селището е било обитавано през Новокаменната и Каменно-медната епоха.

В землището на селото са открити следи от поселения през Бронзовата и Желязната епохи, когато районът вероятно е обитаван от племената на Дентелетите и Пеоните.[5]

Опазване, консервация и социализация[редактиране | редактиране на кода]

В годините преди 1989 г. достъпът до село Ветрен е ограничен. Обектът Кръстати камен е познат на местните жители като християнски оброк, които помнят мястото което е посещавано активно по време на християнските празници в годините преди 1944 г. Достъпът до оброкът е изключително и само за местни жители от района след 9 септември 1944 година, когато границата със СФРЮ е охранявана много строго, а достъпът до село Ветрен и района е бил възможен само с открит лист.

През месец август 2010 г. иманяри прокопават трапове навсякъде около каменния кръст, в търсене на ценни артефакти. В резултат на изкопаните огромни траншеи в околовръст на обекта, той се накланя назад към близко стоящата скала и е временно стабилизиран с дървена подпора. По време на разразила се буря, малко след иманярския набег, подпората е счупена, а каменният кръст е повален върху скалата, в резултат на което монумента е повреден – счупен през средата.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Туризъм Кюстендил – С.Ветрен
  2. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, ДИ „Септември“, София, 1978 г., с.14
  3. svetimesta.com – Село Ветрен
  4. В.Марков „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“; УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2007 г., ISBN 9789546804938
  5. Спасова, Веска – Оброци в Кюстендилско – сакрални паметници под небето. (Резултати от теренни проучвания)"; ИЗВЕСТИЯ НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – КЮСТЕНДИЛ ТОМ XV (PROCEEDINGS OF HISTORICAL MUSEUM – KUSTENDIL), ИК Фабер, Велико Търново 2010 г.
  6. ИА Е-79 News „Древният каменен кръст край село Ветрен се счупи“, публикация от 23 август 2010 г.