Кръстец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Прилепско, Република Македония вижте Кърстец.

Кръстец
Krastec.jpg
Общи данни
Население 20 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище  – [1]
Надм. височина 866 m
Пощ. код 5364
Тел. код 06778
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 40364
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Трявна
Дончо Захариев
(ГЕРБ)
Кръстец в Общомедия

Кръстец е село в Северна България. То се намира в община Трявна, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

ЖП гара Кръстец, началото на XX век.

Село Кръстец се намира в планински район в Централна България. Гара Кръстец е отправен пункт на запад и изток по старопланинското било по маршрута Ком-Емине, както и из близките предели на Тревненския балкан. Някои хора погрешно смятат гара Кръстец за най-високата гара в България на нормална жп линия. (Всъщност най-висока за нормална линия е гара Гюешево.) Намира се в Дъбовския (Яйкалийски) проход. Оттук към Северна България продължава само един старинен коларски път – през седл. Пясъка, върховете Стражата, Квачка и през Елова могила продължава към Велико Търново.

През паметната 1876 г. из северната част на Дъбовския проход тръгва на запад Тревненската чета за да запише нови страници в историята на борбите на народа за свобода. Първоначално в м. Кръстец пристига една сотня конници казаци. След месец при казаците се установява Шеста опълченска дружина. Командир на гарнизона, охраняващ прохода, е щаб-капитан Шостак. Част от конните казаци пристигат от Кръстец на вр. Бедек и атакуват в тил разположилите се на този връх 2000 низами. Тази дружина изкопава в м. Кръстец на 3 места дълги окопи, които и досега са запазени и личат. На запад от Кръстец, на Мъхченишкия превал, за охрана на Верейския път са направени окопи от 41-ви Селегински полк. На 01.11.1877 г. Шеста опълченска дружина слиза от Кръстец. На нейно място идва Девета опълченска дружина и с 2000 българи-бежанци, които вървят пред колоната и разчистват дълбоките двуметрови снегове. Водачи са Руйо Донин от Мъглиж и Петко Отвъденеца.

Туристически маршрути през Кръстец

История[редактиране | редактиране на кода]

Представлява бивше миньорско селище, което е било създадено с цел експлоатация на находище от черни каменни въглища, разположено южно спрямо вододелното било на Тревненския Балкан и съставляващо компонент от Балканския каменовъглен басейн. В експлоатация са били рудници „Извора“, „Малините“ и „Лев“, които днес не функционират. Сега Кръстец е сред най-малките села в страната по брой жители. Няколкото десетки души са заети почти изцяло с обслужване на железопътната инфраструктура и подвижен състав.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Кръстец е най-високо разположената гара от железопътна линия 4: Русе – Подкова. Недалеч от гарата е и един от участъците в българската железопътна мрежа с най-голям наклон. Много хора смятат гледките от влаковете, преминаващи през района, за едни от най-живописните и пленяващи в страната.

Освен това в близост до гарата се намира х. Кръстец, която е пункт от европейския туристически маршрут Е3, който в България преминава по продължение на Стара планина от Ком до Емине. Съседни пунктове са х. Бузлуджа на запад и х. Грамадлива на изток.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кръстец е разположено в землището на село Станчов хан

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]