Направо към съдържанието

Кръстьо Трайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кръсте Трайков)
Кръстьо Трайков
български революционер
Роден
1865 г.
Починал
7 януари 1942 г. (77 г.)
Семейство
Братя/сестриИван Трайчев
ДецаБорис Трайков
Кръстьо Трайков в Общомедия

Кръстьо (Кръсто, Кръсте) Трайков (Трайчев) Радев,[1] известен като Ресенски,[2][3] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4][5]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Кръстьо Трайков е роден в 1865 или 1867 година в ресенското село Горно Круше, тогава в Османската империя.[5] В 1895 година[4] се включва в дейността на ВМОРО, заедно с брат си Иван Трайков, който е убит през 1905 година.[5]

През Илинденско-Преображенското въстание действа като войвода в Преспа и води много сражения с турска войска при Горно Круше, Лева река, Кривени, Болно, а при Вълкодери (заедно с Евстатий Шкорнов) е тежко ранен, но успява да избяга.[6]

През 1904 година е в четата на Спиро Олчев. От 1905 година е околийски войвода в Ресенско.[5] През 1906 година Алберт Сониксен се среща с Кръстьо Трайков, по времето когато войводата като сарафист има пререкания с Окръжния революционен комитет в Битоля.[7]

След Младотурската революция в 1908 година се среща с Ахмед Ниязи бей в Битоля.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на партизанска чета № 56 на Македоно-одринското опълчение, с която освобождава Ресен.[4] По-късно през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота.[8][9]

След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция Трайков се включва с четата си в съпротивата и става ресенски войвода на ВМОРО.[23][4]

След освобождението на Вардарска Македония при намесата на България в Първата световна война в края на 1915 година става полицай, а след това действа като задграничен български разузнавач.[4] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[24]

Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) - Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред - Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръсте Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) - Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Кръстьо Трайков

През 1919 година е арестуван от сръбската власт и лежи 3 години в затвор.[5] След освобождението си в 1921 година[4] се установява в България. През 1923 година заминава в САЩ, където участва в организирането на новосъздадената Македонска патриотична организация. След завръщането си в България в началото на 30-те години е сред видните дейци на михайловисткото крило на ВМРО. След Деветнадсетомайския преврат от 1934 година той, както и други дейци на разтурената ВМРО са арестувани от новата власт.[6]

При освобождението на Вардарска Македония от България през 1941 година Кръстьо Трайков се включва в организирането на Българските акционни комитети и е председател на ресенския комитет.[25] Избран е в местното настоятелство на Илинденска организация,[26] а също и за кмет на града.[27] Умира след тежко боледуване на 7 януари 1942 година в Ресен, тогава в Царство България.[28] Погребан е с почести в ресенския храм „Св. св. Кирил и Методий“, като архиерейският наместник Александър Попевтимов и кметът Кирил Ников произнасят слова. В списание „Илюстрация Илинден“ пише за него:

„ Един от стълбовете на българския дух в тоя прабългарски край, в края на своя живот Кръсте Трайков достигна най-висше щастие - пръв той посрещна освободителите на родния му край и, подобно на преподобний Йосиф целуна той ожидано очакваното българското знаме, целуна го и треперейки от вълнение, от щастие и радост изрече: „Нине, отпущаещи раба Твоего Владико!“[29] “

На 22 февруари 1943 година вдовицата му Полексена на 62 години, родом от Ресен и жителка на Ресен, подава молба за българска народна пенсия, в която пише, че съпругът ѝ е „останал доследен деец на каузата за освобождението на Македония и присъединяването към майката отечество България“.[4] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[30]

Синът му Борис Трайков е убит в края на 1944 година от комунистите на остров Голем град в Преспанското езеро, като сътрудник на българските власти.[31]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Четата на Кръстьо Трайков
    Четата на Кръстьо Трайков
  • Кръстьо Трайков (в средата) с четници
    Кръстьо Трайков (в средата) с четници
  • Кръстьо Трайков на стари години
    Кръстьо Трайков на стари години
  • Милан Матов и Кръстьо Трайков
    Милан Матов и Кръстьо Трайков
  • Гюрчин Петров, Лазар Цириов, Кръсте Трайков, Никола Досев и неизвестен четник
    Гюрчин Петров, Лазар Цириов, Кръсте Трайков, Никола Досев и неизвестен четник

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Или Кръстьо Радев Трайков.
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 57.
  3. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
  4. ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 225.
  5. ↑ а б в г д Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 170.
  6. ↑ а б в Крсте Трајков // ВМРО. Посетен на 18 април 2025 г. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Сониксен, Алберт. Изповедта на един македонски четник. София, Издателство на Отечествения фронт, 1983. с. 120 – 131.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 726, 893.
  9. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 251.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 411.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 155.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 631.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 162.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 525.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 525.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 225.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 813.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 454.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 356.
  23. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
  24. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 606.
  25. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 179.
  26. ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 14.
  27. ↑ Нанев, Сотир, „МАКЕДОНИЯ 1941 Възкресението“
  28. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 407.
  29. ↑ Ил. Кръстю Трайковъ // Илюстрация Илиндень 4 (134). Илинденска организация, Априлъ 1942. с. 5 – 6.
  30. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 226.
  31. ↑ Ефтимов, Панде. Българските войници са погребвани в македонските села, защото са се били за своя земя, на своя земя // Агенция Фокус, 12 юни 2008 г. Посетен на 10 май 2014 г.
? → кмет на Ресен
(април 1941 – 8 август 1941) 		→ Кирил Ников
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кръстьо_Трайков&oldid=12673580“.