Кръстоносен поход против славяните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстоносни походи
Обсадата на Йерусалим през 1099 година
Първи кръстоносен поход
Германски кръстоносен поход, 1096
Кръстоносен поход от 1101
Втори кръстоносен поход
Трети кръстоносен поход
Четвърти кръстоносен поход
Албигойски кръстоносен поход
Детски кръстоносен поход
Пети кръстоносен поход
Шести кръстоносен поход
Седми кръстоносен поход
Пастирски кръстоносен поход
Осми кръстоносен поход
Девети кръстоносен поход
Северни кръстоносни походи
Кръстоносният поход против славяните

Кръстоносният поход против славяните (на немски: Wendenkreuzzug) е кръстоносен поход през 1147 г. на саксонските, датските и полските князе против Елбските славяни (или вендите) в територията между Елба, Траве и Одер, главно в днешна Мекленбург-Предна Померания и съседните територии. Той е част от Втория кръстоносен поход.

Кръстоносният поход трае три месеца. Участват 100 000 немски, толкова датски и 20 000 полски кръстоносци. На дрехите си те носели кръст в кръг. Между немските кръстоносци са: Хайнрих Лъв, Албрехт Мечката със синовете му, херцог Конрад фон Церинген, пфалцграф Херман фон Щалек, пфалцграф Фридрих от Саксония, маркграф Конрад от Майсен, Хартвиг фон Щаде, граф Ото фон Аменслебен и граф Адолф фон Холщайн. Участват и моравските князе Ото Сватоплук и Вратислав. От духовниците участват архиепископ Адалберо от Бремен и Хамбург, архиепископ Фридрих I фон Магдебург, епископ Вигер от Бранденбург, епископ Рудолф I от Халберщат, епископ Анселм от Хавелберг, епископ Райнхард от Мерзебург, епископ Вернер от Мюнстер, епископ Дитмар II от Ферден, епископ Хайнрих от Олмюц и абат Вибалд от Корвей.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Jan-Christoph Herrmann: Der Wendenkreuzzug von 1147. Lang, Frankfurt am Main u. a. 2011, ISBN 978-3-631-60926-2 (Europäische Hochschulschriften. Reihe 3: Geschichte und ihre Hilfswissenschaften 1085), (Zugleich: Hagen, Fernuniv., Diss., 2010). (Rezension)
  • Norman Housley: Contesting the Crusades. Blackwell, Malden MA u. a. 2006, ISBN 1-405-11189-5 (Contesting the Past).
  • Hans-Dietrich Kahl: Slawen und Deutsche in der brandenburgischen Geschichte des zwölften Jahrhunderts. Böhlau, Köln 1964 (Mitteldeutsche Forschungen 30).
  • Hans-Dietrich Kahl: Wie kam es 1147 zum „Wendenkreuzzug“? In: Klaus-Detlev Grothusen, Klaus Zernack (Hrsg.): Europa Slavica – Europa Orientalis. Festschrift für Herbert Ludat zum 70. Geburtstag. Duncker & Humblot in Kommission, Berlin 1980, ISBN 3-428-04601-3, S. 286–296 (Osteuropastudien der Hochschulen des Landes Hessen. Reihe 1: Gießener Abhandlungen zur Agrar- und Wirtschaftsforschung des europäischen Ostens 100).
  • Ludwig Keller: Der Kreuzzug gegen die Wenden im Jahre 1147. In: Zeitschrift für Preußische Geschichte und Landeskunde. 12, 1875, ISSN 0934-067X, S. 39–62.
  • Peter Knoch: Kreuzzug und Siedlung. Studien zum Aufruf der Magdeburger Kirche von 1108. In: Jahrbuch für Geschichte Mittel- und Ostdeutschlands., Bd. 23, 1974, S. 1-33.
  • Friedrich Lotter: Die Konzeption des Wendenkreuzzugs. Ideengeschichtliche, kirchenrechtliche und historisch-politische Voraussetzungen der Missionierung von Elb- und Ostseeslawen um die Mitte des 12. Jahrhunderts. Jan Thorbecke, Sigmaringen 1977, ISBN 3-7995-6683-X (Konstanzer Arbeitskreis für Mittelalterliche Geschichte. Vorträge und Forschungen. Sonderbd. 23).
  • Friedrich Lotter: Die Vorstellungen von Heidenkrieg und Wendenmission bei Heinrich dem Löwen. In: Wolf-Dieter Mohrmann (Hrsg.): Heinrich der Löwe. Vandenhoeck und Ruprecht, Göttingen 1980, ISBN 3-525-35520-3, S. 11–43 (Veröffentlichungen der Niedersächsischen Archivverwaltung 39).
  • Manfred Unger: Bernhard von Clairvaux und der Slawenkreuzzug 1147. In: Zeitschrift für Geschichtswissenschaft. 7, 1959, ISSN 0044-2828, S. 80–90.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]