Кръстоносни крепости

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крак де Шевалие е построен през 12 и 13 век от рицарите хоспиталиери с последващи разширения от мамелюците. Той е обект на Световното културно наследство.

Кръстоносните крепости са градове-крепости, изграждани по източното кройбрежие на Средиземно море и по-навътре в Близкия Изток, създадени или окупирани по време на Кръстоносните походи. 

Кръстоносните държави възникват основно в Леванта, но също така в Мала Азия и Палестина, в периода 12 – 13 век и тяхното просъществуване е като цяло краткотрайно. Въпреки това след тях остава значителен брой укрепления, което свидетелства за голямата нужда от защита. Новодошлите заварват крепости с византийски или арабски произход, които обновяват и подсилват, но строят и голям брой нови крепости. Запазените руини на Маргат или Крак де Шевалие са свидетелство за напредъка в укрепителното строителство.

Йерусалимското кралство започва укрепителни работи още през 1099 – 100 г., когато са издигнати стените на Яфа. Следват Шател Арнул, Ибелин, Бланшгард, Бетгибелин. Бодуен I нарежда да се построи Монреал, за да контролира долината Вал Мойс от долината на Мъртво море към залива на Акаба. В района на река Йордан има укрепителна система, включваща Керак (Крак дьо Моаб) и цитаделата на Ахаман (днешен Аман). По течението на реката са Белвоар, Бетсан, Шатоньоф и Субейба; достъпът към Галилея се охранява от Сафет и Фев; над долината на Литани и проходите към днешен Ливан властва Бофор.

На север са триполитанските замъци Моанетър и Жибелакар; Крат (Крак де Шевалие) и Монферан, Сафита (Шател Блан), Тортоса и Мараклея са по-близо до морето.

В Антиохийското княжество защитата на важното пристанище Лаодикия се осъществява от Маргат и Сон (Саюн). Във вътрешността са построени някои крепости за отбиване на вероятни атаки: Мон Пелерен е замъкът, от който Раймон дьо Сен Жил ръководи обсадата на Триполи, а крепостта Торон държи под око Тир[1].

Морски замък Сидон, построен от кръстоносците като крепост в Сеньория Сидон, в Светите земи, днес в Ливан.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Следва списък на укрепените места в източната част на Средиземно море и Близкия Изток, създадени или окупирани по време на Кръстоносните походи.

Кипър[редактиране | редактиране на кода]

Кирения
  • Буфавенто
  • Фамагуста
  • Кантара
  • Колоси
  • Кирения
  • Ларнака
  • Лимасол
  • Пафос
  • Свети Иларион, Кирения

Египет[редактиране | редактиране на кода]

  • Фараонов остров (Ил дьо Грай)

Израел[редактиране | редактиране на кода]

Останки от замък Белвуар
Крепост Монфор

в Галилея, днес в Израел

Керак
  • Акра – укрепен град
  • Арсуф, известен също като Арсур или Аполония – град-крепост на кръстоносците; национален парк
  • Аскалон – град-крепост
  • Белвиер – от него не е останало и следа; национален парк
  • Баниас в Ермон
  • Белвоар; Национален Парк „Кохав Ха'Ярден“
  • Бет-Шеан – руини на замъка в близост до древния град, седалище на кръстоносците. 
  • Бет Гибелин – руини на замъка в близост до древния град, седалище на кръстоносците, национален парк
  • Цезарея Маритима, укрепен пристанищен град; национален парк
  • Кафарлет, на иврит крепост Ха-Боним – останки от Омейядов замък, използван и от кръстоносците.
  • Казал дьо Плен (Казал в Равнината) – руини на кръстоносна кула в рамките на град Азор, Телавивски окръг.
  • Казал Имбер – на Ахзив (бивш аз-Зиб), Северен окръг (Израел) – според източниците: „кръстоносен нов град с кула“, от който нищо забележимо не е останало днес
  • Кастелум Регис, Мийлия, Северен окръг (Израел)
  • Шасле, руини на замък в близост до Дъщерите на Яков (мост), където се състои битката при брода на Яков. Замъкът е известен и като Поста на Якоб Vadum Iacob, Le Chastelez или Атерет 
  • Шато Пелерен в Атлит, Хайфски окръг укрепена военна база и подслон за поклонници
  • Цистерна Рубеа, Хан ал Ахмар, Йерусалимско губернаторство
  • Шател Бероар, Ашдод
  • Ибелин, близо до Явне, Централен окръг (Израел)
  • Яфа
  • Льо Детроа, в непосредствена близост до Атлит, Хайфски окръг
  • Мирабел, на иврит: Мигдал Цедек, Централен окръг (Израел) бастион в Мирабелската сеньория
  • Монфор; Северен окръг (Израел), част от националния парк Нахал Кзив
  • Рамла, бастион на Сеньория Рамла
  • Сафед
  • Тибериас – стара римска крепост, с изглед към Галилейското езеро
  • Турис Рубеа, Тур Руж (Червената кула, Burj al-Ahmar, иврит: Hurvat Burgata)
  • Торон де Шевалие, в Латрун
  • Кулата на Давид – цитаделата на Йерусалим
  • Tzippori – Сепфорис (Латинска), Saffuriya (арабски): кула; национален парк
  • Йехиам (Judin) – национален парк

Йордания[редактиране | редактиране на кода]

Останки от Монреал (замъка на кръстоносците)

Ливан[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът на кръстоносците в село Toron, Ливан.

Сирия[редактиране | редактиране на кода]

Название
 Клас
 Период
 Съвременно
състояние
 Изображение Местоположение Mухафаза Бележки
Апамея Укрепен хълм 1106 – 1119 Жилищно
застроен 		35°25′12″ с. ш. 36°23′33″ и. д. / 35.42° с. ш. 36.3925° и. д. Хама Първият замък, придобит от сектата на Асасините в Леванта.
Крак де Шевалие Укрепен хълм 1110 – 1271 Частично реставриран 34°45′25″ с. ш. 36°17′04″ и. д. / 34.756944° с. ш. 36.284444° и. д. Хомс Един от най-добре запазените средновековни замъци, обект на световното културно наследство.[3]
Харим Укрепен хълм 1097 – 1149 Руини 36°12′27″ с. ш. 36°31′09″ и. д. / 36.2075° с. ш. 36.519167° и. д. Идлиб Нур ад-Дин при Харим побеждава и пленява Реймонд III Триполитански, Боемунд III Антиохийски, Юг VIII Лузиньян и Жослен III Едески.
Бурзе  Укрепен хълм 1103 – 1188 Руини 35°39′29″ с. ш. 36°15′39″ и. д. / 35.658056° с. ш. 36.260833° и. д. Латакия Най-източният защитен пост на кръстоносците в долината на Оронт
Саладинов замък Укрепен скален зъбер 1108 – 1188 Частично реставриран 35°35′45″ с. ш. 36°03′26″ и. д. / 35.595833° с. ш. 36.057222° и. д. Латакия Византийците го наричат Сигон, а франкските наследници – Саон. Традиционният топоним Сахуюн е арабски еквивалент на названието Цион.
Джабар Укрепен хълм 1102 Частично реставриран 35°53′51″ с. ш. 38°28′51″ и. д. / 35.8975° с. ш. 38.480833° и. д. Ар-Ракка През 1146 там е убит Зенги. След построяването на язовир Асад замъкът остава на остров сред водите му.
Шател Блан Укрепен хълм XII век Частично реставриран 34°49′14″ с. ш. 36°07′01″ и. д. / 34.820556° с. ш. 36.116944° и. д. Тартус Кулата на тамплиерите в Сафита
Шател Руж Равнинен XII – XIII век Частично реставриран 34°48′44″ с. ш. 35°58′14″ и. д. / 34.812222° с. ш. 35.970556° и. д. Тартус Първоначално принадлежи на графа на Триполи, а след това прехвърлена на хоспиталиерите.
Тур дьо Гарсон Укрепен скален зъбер 1116 – 1285 Руини 35°09′14″ с. ш. 35°55′39″ и. д. / 35.153889° с. ш. 35.9275° и. д. Тартус Крайморски аванпост на крепостта на хопиталиерите Маргат
Маргат Укрепен скален зъбер 1116 – 1285 Частично реставриран 35°09′08″ с. ш. 35°57′00″ и. д. / 35.152222° с. ш. 35.95° и. д. Тартус Основно седалище на хоспиталиерите в Сирия и на епископа на Банияс в състава на Антиохийското княжество.
Арима Равнинен XII – XIII век Жилищно
застроен 		34°44′39″ с. ш. 36°02′33″ и. д. / 34.744167° с. ш. 36.0425° и. д. Тартус При обсада на Арима от селджуките триполитанският граф Бертран е пленен за цяло десетилетие.
Руад Островен 1100 – 1302 Частично реставриран 34°51′22″ с. ш. 35°51′30″ и. д. / 34.856111° с. ш. 35.858333° и. д. Тартус Последната крепост на Кръстоносците в Азия
Сен Даниел Идлиб
Кадмус 1129 – 1131 Тартус

Турция[редактиране | редактиране на кода]

Руините на замъка Баграс, изглед от югоизток

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Ришар, Жан. История на кръстоносните походи. София, Рива, 2005. ISBN 9543200483. с. 104.
  2. ↑ Death toll in Karak attacks rises to 14, including four terrorists // 18 декември 2016. Посетен на 19 декември 2016.
  3. ↑ Crac des Chevaliers and Qal'at Salah El-Din. UNESCO World Heritage Centre. Посетен на 24 август 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата List of Crusader castles в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кръстоносни_крепости&oldid=11972045“.