Кръстьо Гермов
Кръстьо Гермов | |
---|---|
български революционер, късен македонист | |
![]() |
|
|
|
Роден | |
Починал | |
Кръстьо Гермов в Общомедия |
Кръстьо Гермов (на македонска литературна норма: Крсто Гермов), познат като Аргир, Шакир войвода или Сребрен Гермовски[1], е български революционер, мариовски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След края на Втората световна война приема македонистката идеология и участва в управлението на НР Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Във ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]
Кръстьо Гермов е роден през 1868 година в Прилеп, тогава в Османската империя. По професия крои дрехи, а през 1901 година се включва в революционата чета на войводата от ВМОРО Петър Ацев. Става секретар в четата на Стоян Трайков, а после районен войвода в Мариово.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а след това придружава Гьорче Петров през пролетта на 1904 година. Обикаля Македония и с Никола Каранджулов. През 1905 година Трайко Краля, Петър Ацев, Гьоре Спирков - Ленищанец и Кръстьо Гермов правят среща с Глигор Соколович, който с фалшиви документи ги убеждава да го допуснат в Македония. [2] Следващата 1906 година е арестуван заедно с Иван Гюров и са осъдени на доживотен затвор от турската власт. След Хуриета през 1908 година е освободен. Измъчван е по-време на обезоръжителната акция организирана от младотурците през 1910 година.
Васил Балевски казва за Кръстьо Гермов:
„ | Кръсте Гермов (Шакир) беше много способен войвода. Той беше с образование, голям шегобиец и разказвач на приказки и майтапи. Той беше направил всички кладенчета в района си на чешми и ги бе кръстил всяко „Шекирова чешма“. Той имаше няколко псевдонима, като: Шакир, Аргир и други.[3] | “ |
След това бяга в България, установява се в София, където отваря собствено кафене. Работи и като кондуктор в „Дирекция на трамваите“.
Участва в Балканската война и Междусъюзническата война, като войвода на чета № 7 на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в щаба на 4 битолска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[4]
Чета № 7 на МОО с командир Кръстьо Гермов | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
Йордан П. Адамов | 25 | Прилепско | Прилеп[5] | ||
Сава Ацев | 32 | Прилепско | Прилеп[6] |
Следвоенен период[редактиране | редактиране на кода]
В периода 1935 – 1936 списва заедно с Ангел Динев лявото списание „Македонски вести“. През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“[7].
На 26 октомври 1944 година в София е получено телеграма на Светозар Вукманович-Темпо до правителството на ОФ. Темпо нарежда веднага да изпратят в Скопие Мире Анастасов, Петър Шанданов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков, Туше Делииванов, Павел Шатев и други. Така в края на ноември 1944 година Кръстю Гермов заминава за Скопие, където се включва в дейността на АСНОМ. Избран е за народен представител на Събранието на Македония с мандат от Прилеп[8]. На 1 септември 1946 година в Скопие открива първото заседание на събранието като най-възрастен народен представител.
Кръстьо Гермов умира в Скопие на 17 декември 1962 година[9] и е погребан с почести в Прилеп[10].
В 1961 година Гермов заявява на Лазар Колишевски:
„ | ...Дојдов да ти кажам уште една работа: сите пишувате, и порано пишуваа, внатрешни, надворешни, врховисти, централисти и слично. Е, па додов да ти кажам дека во Дворот влегувавме сите: едни низ главната врата, други низ малата врата, некои низ капиџик, некои низ прозорец, некои преку таван, а некои богами и преку баџа! Току да знаеш, сите влегуваа освен еден човек... Таму не влезе само Гоце Делчев...[11] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.10, 90, 105
- ↑ Аврамов, Стоян, „Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието“, стр.46
- ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.65.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 176, 892.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
- ↑ Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
- ↑ Кратка биография на Кръстю Гермов
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 94-95.
- ↑ Мургоски, Любчо, „Шакир бил омилен војвода во Прилепско“, Разговор с Нада Гермова-Бабик, взето от dnevnik.com.mk
- ↑ Кљакиќ, Драган. Времето на Колишевски. Скопје, 1994, стр. 182.
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония
- Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Македонисти
- Родени в Прилеп
- Македоно-одрински опълченци
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение
- Делегати на Второто заседание на АСНОМ
- Депутати в Събранието на СРМ
- Ренегати от ВМОРО и ВМРО
- Починали в Скопие
- Български имигранти от Македония в София